Тирол – може би най-известното нещо, с което се асоциира тази историческа област, обхващаща освен австрийската провинция Тирол и италианските Южен Тирол и Трентино, са тиролските песни и неповторимият тиролски начин на пеене. Както и загадката на първобитния човек Йоци (първоначално бе обявен като австрийска находка, но след премерване отново на границата с Италия се оказа, че той се намира в италианската част- б.р). Има обаче и други културни емблеми, като тиролската шапка или обичая Огънят на Пресветото сърце Исусово, а и интересни факти от богатата и пъстра история на този регион, който е сред най-привлекателните в Европа.

Кратка история на Тирол

Тирол е обитаван от хора от дълбока древност. Около 4000 г. пр. Хр. се заселват народи, практикуващи земеделие. От този период е глетчерната мумия Йоци, открита в Южен Тирол, която и досега остава енигма. Може би това е първото убийство в човешката история и така е сложено началото на една мрачна традиция. По-късно идват ретите, които оставят името си в по-сетнешната провинция Реция, образувана след включването на областта в Римската империя през 16-15 г. пр. Хр. от Друз и Тиберий, доведените синове на император Октавиан Август. За римляните регионът не е привлекателен, а и местните дълго време остават неподатливи на античната култура.

От друга страна, от този период са съвременни градове, като Тридент (Тридентум) и Инсбрук (Велдидена). Освен това се използва активно прохода Бренер за транспортни и търговски цели и това съществено допринася за икономическото развитие.

С падането на Римската империя през 5 век Тирол е опустошаван от алеманите, ругите на Одоакър, остготите на Теодорих, както и лангобардите. Впоследствие регионът попада под властта на Бавария и в края на 8 век, с включването на последната във Франкската империя, се налага християнството. Важна роля играят Бриксенското и Тридентското княжества-епископства, контролиращи съответно северните и южните земи. Епископите разполагат със значителни правомощия и освен това не се подчиняват на светските власти. Оказват неоценима помощ на германските крале в борбата им с италианците, за което са наградени с различни привилегии.

През 12 век възниква Тиролското графство, управлявано от графовете на Андекс до измирането на рода им през 1253 година, след което то преминава в ръцете на графовете на съседната област Гориция, рода Гьорц. Последните успяват да си спечелят подкрепата на австрийските херцози, Хабсбургите, като това, както и ловката им политика, им спечелва слава на един от най-влиятелните средновековни владетелски домове. Под тяхното мъдро и разумно управление графството се развива изключително бурно и успешно.

Неслучайно Инсбрук е описван като един от най-красивите и богати градове по това време. През 1363 година последната владетелка от графовете Гьорц, Маргарита Маулташ, останала без наследници, отстъпва Тирол на Хабсбургите.

Реформацията през 15 век намира редица привърженици в региона, той е обхванат и от Селската война в Германия, като въстанието, в което миньорите обединяват силите си със селяните, е предвождано от Михаел Гайсмайр и бива потушено с големи усилия от австрийските ерцхерцози. Впоследствие Контрареформацията взима връх и католицизмът с активното участие на йезуитите си връща позициите. Развитието на графството продължава и през 1669 година при император Леополд I, в Инсбрук бива открит университет. Като цяло, обаче, Хабсбургите не упражняват сериозно влияние. Тиролските селяни са предимно свободни.

(,,Поклонници", картина на Франц фон Дефрегер)

Сложни времена
В началото на 18 век Тирол пострадва във Войната за испанското наследство от действията на френската и баварската армии. По време на Наполеоновите войни регионът става център на военните действия между Австрия и Наполеонова Франция, първо през 1796-1797. В резултат на Пресбургския мир (Пресбург е немското име на Братислава, столица на днешна Словакия-б.а) през 1805 година Тирол е предаден на Бавария. Баварските власти провеждат редица реформи, засягащи интересите на местното население, напр. е забранена католическата меса.

През 1809 година, едновременно с Войната на Петата коалиция, избухва въстание начело с Андреас Хофер. Въстаниците се сражават храбро и печелят първите три битки при Бергизел, но губят четвъртата битка при Бергизел на 1 ноември същата година и на следващата - 1810 година. Андреас Хофер е разстрелян в Мантуа. И до днес е почитан като борец за свобода и национален герой, един от най-известните тиролци заедно с Йоци и алпиниста Райнхолд Меснер. До 1945 Андреас Хофер е бил национален герой и на Германия.

Съгласно Шьонбрунския мир от 1809 година, Северен Тирол е отстъпен отново на Бавария, а Южен – на Кралство Италия. През 1813 година Австрия завзема отново Южен Тирол и през 1814 година договаря с Бавария връщането на цялата област, потвърдено на Виенския конгрес. През 1816 година е възстановена военната конституция, въведена от император Максимилиан I, макар и силно ограничена. През 1891 година в Мерано, където се намира на лечение, умира Константин Никифоров, първият българин военен министър на България, и първоначално е погребан в местните гробища.

По време на Първата световна война тук отново се състоят сражения - между италианската и австро-унгарската армия. След поражението и разпада на Австро-Унгария, съгласно Сен-Жерменския мирен договор, Южен Тирол и Трентино са отстъпени на Италия. Италианските власти провеждат политика на агресивна италианизация на Южен Тирол, която се засилва след идването на власт на фашисткия режим на Бенито Мусолини. Също както в Западните покрайнини сръбската власт забранява българския, така и тук е забраняван немският език.

Съюзът на Хитлер с Мусолини довежда до опасността от изчезване на южнотиролските немци. Пред тях застава мъчителната дилема или да се преселят в Германия, или напълно да се асимилират. Нацистките власти дори замислят идеята те да бъдат преселени в Крим, окупиран от Вермахта от 1941 до 1944 година. В действителност това не е от загриженост и за нацистите те имат значение единствено като разменна монета. Парадоксално, но именно Втората световна война става своего рода спасение за тиролските немци.

След като през 1943 година германските войски окупират Италия, преселванията са прекратени. Любопитно е, че най-успешният снайперист в германската армия е тиролецът Матеус Хетценауер. На 3 май 1945 година Инсбрук е освободен от американците, а на 5 май се състои битката за замъка Итер, в която Съюзниците се сражават заедно с Вермахта срещу СС – уникален случай в историята на войната.

Сепаратистки тежнения
Парижкият мирен договор от 1947 година потвърждава границата между Австрия и Италия. Макар италианизацията да не е вече агресивна, немскоезичното население вижда посегателство срещу своите права. Заражда се сепаратистко движение, като възниква Комитет за освобождение на Южен Тирол начело със Зеп Кершбаумер и на 11 срещу 12 юни 1961 година се стига до Огнената нощ, изключване на електричеството без човешки жертви. Така световната общественост благодарение и на ООН научава за тежкото положение на немскоезичната община. Но комитетът впоследствие извършва и бомбени атентати, довели до смъртни случаи. Кершбаумер умира в затвор, като и до днес е почитан в Южен Тирол като герой също толкова, колкото и Андреас Хофер.

През 1969 години се стига до съглашение между Австрия и Италия и през 1972 година автономният статут на провинция Южен Тирол (на немски Боцен, на италиански Болцано, образуваща заедно с Трентино автономен регион Трентино-Алто Адидже/Южен Тирол) от 1948 година е съществено разширен. Немският бива признат наравно с италианския.

А провинцията е един от най-развитите европейски региони. С право може да се каже, че Тирол заема важно място в европейската история, култура и цивилизация и всеки човек би бил щастлив да го посети.

(Ловис Коринт, ,,Автопортрет с Тиролска шапка")

Източници:

Land Tirol. Zeittafel zur Geschichte Tirols von Werner Köfler:
https://www.tirol.gv.at/fileadmin/themen/kunst-kultur/landesarchiv/downloads/zeittafel.PDF
Елена Грицак. Тироль и Зальцбург. — М.: Вече, 2007.:
https://www.e-reading-lib.com/chapter.php/1021359/1/elena-gricak-tirol-i-zalcburg.html
Tirol.tl. Die Geschichte Tirols:
https://www.tirol.tl/de/highlights/brauchtum-kultur/die-geschichte-tirols/
Dnes.bg. Майор Константин Никифор от Елена – първият българин военен министър:
https://www.dnesbg.com/obshtestvo/mayor-konstantin-nikiforov-ot-elena-parviyat-balgarin-voenen-ministar.html
Tirol.orf.at. 3. Mai 1945: Das Kriegsende in Tirol:
https://tirol.orf.at/stories/3046037/
Дмитрий Зеленов, Sportbox.ru. Антхольц или Антерсельва?:
https://news.sportbox.ru/Vidy_sporta/Biatlon/spbnews_Antholic-ili-Anterseliva
Oelm.at. Andreas Raffeiner, Sven Knoll, Martin Sendo: Andreas Hofer – Sein Erbe – 200 Jahre später. Eckartschrift 194:
https://www.oelm.at/welch-ein-mann-andreas-hofer-im-geschichtsbewustsein-zweier-jahrhunderte/
Spiegel.de. »ACHTEN SIE AUF DIE ZWIEBEL DER HERBSTZEITLOSE«. DER SPIEGEL 8/1968:
https://www.spiegel.de/politik/achten-sie-auf-die-zwiebel-der-herbstzeitlose-a-fbfb4523-0002-0001-0000-000046122791?context=issue
Andreas Hofer WAR HIER . ERA QUI . WAS HERE:
https://hoferpoints.it/
www.tirol.gv.at