Легендата разказва, че древният град е построен върху едно тепе от… Атила.
Прочутият пълководец дал заповед на своите войници да пълнят шлемовете и щитовете си с пръст и да я изсипват върху този хълм. Неговата цел била да има наблюдателен пункт с оглед на обсадата на древния град Аквилея, чийто патриарси и епископи са имали голямо влияние върху историята на Италия.
След като Удине надминава Аквилея по развитие, той е бил превзет от Венецианската република и е бил вторият по важност и големина град.
Почти до края на 18-и век Венеция е била не само градът, който познаваме днес, но нейната територия се е простирала чак до Истрия, днешна Словения и части от Хърватия.
Това е бил един процес при който венецианските търговци се превръщаха в аристократи като притежаваха все повече имения на сушата.
Видимо е още как на редица стратегически места присъства крилатият венециански лъв.
Краят на венецианското господство през 1797 г. над Удине слага Наполеон.
Тук местните жители не говорят италиански, а фриоландски (Frioland), който се счита за отделен език. От него идва венецианската традиция фамилните имена да имат окончания -Н, напр. Манин, Яголин, Перин, Фроан, Тревизан, Византин и много още.
Редица замъци и вили в Удине са плод на творческата фантазия на архитекта Андреа Паладио, смятан за един от най-важните архитекти на Ренесанса, упражнявал само тази професия, и на художника Джовани Батиста Тиеполо, познат още със своите фрески.
От стила на Паладио са повлияни редица сгради в почти цяла Европа, дори и в Америка.
В пешеходния тур трябва да се види още Дуомо. Тук катедралата пази и спомена за спора между двама италиански епископи, враждували кой да има първенството.
Папата, който през 14-и век живеел в Авиньон, се намесил с аргумента, че докато те спорят, той ще назначи 76-годишен френски епископ за временен управител.
Италианците очаквали, че заради възрастта, той ще се спомине бързо, но френският епископ станал на 90-години, радвал се на цветущо здраве и въобще нямал намерение да напуска този свят, докато един ден бил убит.
След неговата смърт отново италиански епископи поели управлението на града. Дуомо има два входа, запазени и до днес, защото видна местна аристократична фамилия пожелала да има за нея отделен вход.
Един от дворците в Удине е известен с това, че още от самото начало бил превърнат в модерен търговски център, който днес може да сравни с малък МОЛ.
Съдбата на друг дворец се свързва с местна еврейска фамилия, чийто собственик умира по време на Втората световна война при транспортирането до концентрационен лагер. Неговият син също умира и не остава наследници.
Днес палето, според завещанието не просто е собственост на община Удине, но и тя трябва да го използва единствено за културни събития.
Не пропускайте да изпиете едно кафе на прочутия площад Сан Джакомо (Св. Яков), който е любимо място на местните и туристите.
Жителите на Удине са спокойни, любителите са на хубавата храна, с финес към живота и детайлите, и обичат много домашните любимци, особено кучета.
Ако искате да отседнете, препоръчваме Castello di Buttrio, който има и чудесна хасиенда di Buttrio , където можете да закусвате сред лозята в много приятна атмосфера, далеч от глъчката на града.
