All for Joomla All for Webmasters
Коледа в Сицилия
 
Нашият любим автор Явора Стоилова - оперна певица, поетеса, роднина на големия български поет Пейо Яворов за силата на съдбата.
Много Коледи прекарах по света, далеч от близките си, потънала в мисли за оперните си роли, винаги на път за някъде другаде, облегната единствено на себе си и наистина сама. 
 
Но Коледата в Сицилия продължава да изпълва мислите ми като разсечена на два свята. От една страна е невероятната природа и любезността на обикновените хора, а от друга - тайнственото, маскирано лице на Мафията. Тъмна е сицилианската земя с тази нейна почти черна или кафяво- червеникава почва и виолетовите трънаци по голите ридове.
 
Дори морето изглежда някак тъмно, много интензивно синьо - имаш усещането, че водите му са гъсти, сякаш с нож да ги разрежеш... А заговориш ли за нож в Сицилия, хората по странен начин замълчават. Там мълчанието има свой закон, наречен "омерта" - нищо не видях, нищо не чух, нищо не разбрах.
 
Ако го спазваш и плащаш данък на Мафията за новия си дом, новия магазин, новата си кола, нищо няма да ти се случи и даже ще бъдеш защитен от обикновените бандити. Но ако проговориш, законът има свое собствено наказание - отрязан език, напъхан в гърлото. Тогава беше така, а сега - не знам... 
 
В Сицилия специализирах пеене в студията за млади певци към оперния театър "Teatro Massimo", където изпях няколко спектакъла в главната роля в " Травиата." В началото на месец декември в апартамента на хазяйката ми - Ангелчето, както я наричах, заради облака от чисто бели къдрици над челото й, влязоха секретарката на операта и един сандък!
 
Да, сандък, защото човекът зад него не се виждаше! Дали сандъкът беше прекалено висок или човекът, който го буташе на колелца беше прекалено нисък? И двете, всъщност. 
 
Човекът изникна иззад сандъка - дребен и облечен в черен костюм , с ослепително бяла риза и тъмночервена вратовръзка. Усмихна се любезно и отвори капака на сандъка, пълен догоре с едри мандарини, блестящи като оранжеви коледни играчки. 
 
"С майка ми Ви видяхме на сцената и с тези плодове Ви благодарим! Майка ми Ви кани на вечеря след празниците!" - каза той. И произнесе името си. Име, което и до днес нямам сили да изрека на глас.
 
Но тогава не знаех още и му благодарих, повтаряйки съвсем спокойно това име, от което сицилианците настръхваха. Изпратих секретарката и човека с мандарините до вратата и се върнах при хазяйката ми. Тя се беше сринала върху един стол, вперила празен поглед в пространството пред себе си. 
 
След кратка пауза ми каза: "Не оставай повече в Сицилия! Недей!" И понеже се уплаших дали е добре, ми обясни с прегракнал глас, че това е един от босовете на Сицилианската мафия. И до днес си спомням погледа на този човек - лепкав, воднист като блато, с неопределен цвят..
 
Поглед, в който сякаш потъваш и, може би, безследно изчезваш. Няколко дни след тази среща, вече пътувах към Германия, с надеждата да получа ангажимент за някой театър и бях ангажирана в Хайлдербег за ролята на Донна Анна в "Дон Жуан" от Моцарт. 
 
Върнах се в Сицилия закратко за багажа си. Прекарах празника, сякаш в Русия по времето на Гогол, но действието се развиваше в Сицилия! Възможно ли е това, според вас? И аз си зададох същия въпрос, когато влязох в двореца на барон Бордонаро в Коледната нощ заедно със сина му Карло и снаха му Мария Тереза, дъщеря на хазяйката ми.
 
Движех се между жени в бляскави вечерни тоалети и мъже във фракове и ми се струваше, че скромната черна рокличка залепва притеснена за гърба ми. Спряхме пред маса, като че излязла от финала на руска народна приказка : И яли, пили и се веселили цял живот...
същност, за доста кратко време, защото барон Бордонаро, задлъжнял от разкошните банкети и игри на карти до такава степен, че се принудил да даде под наем замъка си при условие да му го връщат по време на Коледа, за да посреща в него елегантните си гости! Гости, които забравили аристократичните си обноски, накацваха край масите като пъстри грабливи птици и стискаха в ноктите си картите като послания от отвъдното.
 
В очите им горяха алчни пламъци и някакъв таен страх. Бяха като осъдени на смърт, които в последния миг на живота си очакват снизхождение или по- точно спасение от съдбата! Само една карта, Господи, само една, за да си върнат заложените къщи, земи, часовници, ръкавели!
 
И тяхната зловеща Коледна молитва изпълваше обширните салони с Ренесансови картини и малки мраморни фонтанчета. Питах се дали тази дворцова Коледа не е по- страшна от срещата с Мафията. И аз се опитвах да запазя дълбоко в мен онази бяла, свята Коледа, в която се бяха отворили някога детските ми очи за вярата в Доброто.. Очакваше ме дълъг път на север и за първи път се усетих някак изразходвана, уморена от странните приключения далеч от близките ми. 
 
Десет години по- късно видях по телевизията в България кратък репортаж за ареста на човека с мандарините, този път в Чикаго като един от босовете на Коза Ностра.
 
Дали наистина съм била в опасност в Палермо, щом този човек никога повече не ме потърси, или просто един жесток наемен убиец е бил влюбен в оперното изкуство? Все пак у всеки човек се крие една частица от Доброто, което Бог е вдъхнал в душите ни.
 
 

 
 
 

 

Прочетено 95 пъти Последна промяна от Вторник, 28 Декември 2021 16:22
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…