Людмила Марталер-Славова е журналистка, преводачка, първоначално в България ,а понастоящем в Швейцария, където живее постоянно. 

В дългата й кариера се включва и работата й като английски редактор на алманах „Апропо“, издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Тя активно е работила в българския периодичен печат , след това продължава журналистическата си дейност в Швейцария. Людмила Марталер е авторка на детска книга, активно е участвала в живота на българо-швейцарското дружество:Вариант 5“. 

Вече от 20 години на възрожденски начала , тя води своето радиопредаване „Български час“, част от екипа на Радио Берн. Тя е негов продуцент и водещ. Радиопредаването „Български час“ е единствената периодична българска медия в Швейцария.

То се излъчва два пъти месечно, а в момента веднъж месечно, в неделя, от 17 до 18 часа. В него се включват актуални теми и новини от живота на българската общност в Швейцария, културни събития, нови книги, пътешествия , а често и рецепти, свързани с определен район на България.

В предаването винаги има много и хубава, подбрана българска музика. Ето и линк към предаването: www.rabe.ch Balgarski Tschass

Г-жо Славова, как се оказахте в Швейцария?

- Живея от доста години в Швейцария, в Берн, където имам семейство. След като направих магистратура по журналистика в СУ Климент Охридски, следвах „Комуникации“ в университета в Берн и от това време датира интересът ми към радиото. Видях, че в Радио Берн имат предавания на различни европейски езици, но липсваше българският!

Обадих им се, изкарах подготвителният курс, направих концепция за предаването на български език, едночасова, два пъти в месеца, и програмната комисия я одобри. Получих карта за свободен достъп към студиото и микрофона, и започнах да действам!

Бях щастлива и горда, тъй като съвсем сама започнах една „пионерска дейност“: създаването и продуцирането на първата периодична медия на български език в Швейцария, а тя и досега е единствената! Водя я от почти 21 години.

Лесно ли се прави журналистика в Швейцария?

- Журналистиката никъде не е лесна и лека професия, освен ако не говорим за жълтата преса, и Швейцария не прави изключение.

Трябва добра подготовка, и образователна, и свързана с новите технологии, трябва да си винаги „on“ и „in“ в най-новите събития. Разбира се, и швейцарските медии пострадаха от пандемията, и освен, че минаха масово на онлайн, темите ставаха все по-ограничени и свързани с два или три проблема,и човек има чувството че всички медии пишат едно и също.

Не е лесно да се откроиш с нова тема, или да погледнеш на нея от друг ъгъл. А и не е тайна , че има все по-голяма обвързаност на световните медии с определени политически доктрини , че очевидни факти се пренебрегват, и за някакво независимо мнение могат да претендират само единици алтернативни медии, които пък са лишени от държавно финансиране.

Говоря изобщо за журналистиката, не само за тази в Швейцария. Разбира се, има и вестници със стара и богата история и с много ерудирани журналисти като в NZZ, „ Neue Zürcher Zeitung“. 

Кои са темите, които ви вълнуват и ги поставяте ги на дневен ред, както се казва?
- В първите години на предаването „Български час“, включвах доста политически новини и кратки анализи, но впоследствие се отказах, тъй като в интернета можеше вече всичко това да се намери.

Акцентирам на актуални събития, свързани с живота на българската общност в Швейцария, политически, икономически, културни, срещи и празници, концерти, изложби и т.н.

Винаги има и рубрика за нови интересни книги на българския пазар, рецепти от различни региони на България и предложения за пътешествия. И разбира се, много и разнообразна българска музика. Понякога правя и културна агенда на актуалните културни събития в Берн. 

Какво да посетим, когато сме в Берн? Издайте някои от бернските потайности.
- За Берн не се говори много, а и много хора в чужбина дори не зная , че е столица на Швейцария.

Градът, който е основан в 11 век около река Ааре, носи името на мечка „Вär“, е един от най-красивите и запазени средновековни градове в Швейцария. Той е културно наследство на ЮНЕСКО.

Известен е с невероятно красивите си ренесансови чешми, а също и с катедралата със Страшния съд, изработен в стил „пламтяща готика“, аркадите са 6 км дълги и дават възможност да се разхождате в дъжд и слънце, напълно защитени.

Да спомена и Часовниковата кула, с все още перфектно функциониращ астрономичен часовник и още много други богатства, исторически и духовни, които трябва да се видят! 

Как живее българската общност в Берн, в Швейцария? В кои сфери работят най-много сънародници?
- Българската общност е разделена по градове и кантони , с обособен живот и активна дейност. В Цюрих и Женева, като че ли са най-сплотени, с училища, театрална и църковна дейност, както и с организиране на концерти и постановки.

В Берн също има българско училище. Общо взето нашите събирания , срещи по празници и други дейности доста пострадаха и станаха главно „онлайн“, не само поради пандемията, но и поради пълната незаинтересованост, вече четвърта година, от посолството в Берн към живота на българската общност. 

С кои черти на швейцарците трябваше да свикнете и кои са ви най-симпатичните?
- Швейцарците са дискретни и резервирани и не проявяват особен интерес към живота на другите. Това е както недостатък, така и предимство.

Но са изключително любезни, говорят много езици, възпитани и са готови да помогнат! Това е в традициите им! Вижте каква благотворителна безвъзмездна дейност развиват по света, Червеният кръст също е създаден от швейцарец. А това, което най ми харесва в Швейцария е, че всеки човек е личност, която не се пренебрегва, с всички свои права. 

Във Виена / Австрия поколенията български емигранти се славят с различни професии: първо са градинарите, после се прославят музикантите, следват лекари/ зъболекари и пр. Как е в Берн, Швейцария как се развива българската диаспора?
- Швейцария е била винаги нещо като „Мека“ за по-заможните българи, още в 18-19 век, всички са пращали там децата си да учат, в университетите на Женева, Цюрих, Базел.

Оттогава има и едно по-специално отношение към тази страна. Тук са се изучили много български лекари, инженери, интелектуалци. В момента в българската общност в Швейцария преобладават учени, лекари, медицински сестри, инженери. Има и доста студенти, млади семейства, които учат и работят. 

И накрая, за всички, които искат да узнаят нещо повече за Берн, една малка реклама, наскоро излиза сборникът Антология на миражите, издателство “Книгомания „ съставител е журналистката Милена Димитрова, в него има и един пътепис от мен, "Пламтяща готика", в който е описан старият град на Берн с всичките му тайни и явни красоти. 

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков