All for Joomla All for Webmasters
Проф. Франсис Килиан : Никога не забравих, че съм българин!
В рубриката " На гости на съседите" ви представяме eдин от най-известните професори в областта на гръбначната медицина в Европа, който e българин.
Шефът на клиниката по неврохирургия в Кобленц, Германия проф. Франсис Килиан имигрира от България като дете и успява да се реализира в едно от най-прецизните звена на медицината.
 
Проф. Килиан има впечатляваща биография - практикува хирургия от 1983 г., а от 1994 г. е и с втора специалност ортопедия. Българинът се прочу и с иновативния си пробив в неврохирургията, налагащ нов инструментариум, посредством който рисковете за пациента и времето за възстановяване са сведени до минимум.
 
Д-р Килиан не отказва консултации на българи и когато може, дори ги съветва по личния си имейл. Пациентите му го наричат „най-усмихнатия професор“, а постиженията му в медицината са гордост за всеки българин. 
 
-Толкова години сте в Германия, а още не сте забравил от къде идвате. Помага ли Ви българското самосъзнание?
 
Никога не съм забравял кой съм! И двамата ми родители са българи, при това кореняк софиянци. В България са ме кръстили Христо Доров, но майка ми ме взе в Германия още като дете и се омъжи повторно. Вторият ми баща ме осинови и ми даде името Франсис Килиан.
 
Иначе произлизам от фамилия на лютиери - и баща ми, и дядо ми правеха цигулки за Симфоничния оркестър в София и имаха работилница там до края на 80-те. Майка ми произлиза от големия род Калканджиеви, които пък са били едни от първите притежатели на фабрика за дървена промишленост в България.
 
Аз съм единственият в семейството си, който следва медицина. Винаги съм се гордял с произхода си и по-късно когато станах лекар, усещах, че българското ми самосъзнание ме прави различен, по-емоционален. Знаете, че немците са по-обрани, на моменти даже студени. Аз смятам, че с пациента винаги трябва да изграждаме емоционална връзка- взаимното доверие е предпоставка за добре свършена работа!
 
-Връщате ли се често в България и какви промени намирате?
 
Да, винаги когато мога се прибирам в България със семейството си. Имам две деца, в средата на 20-те си години, за които България е много интересна и те ценят връзката с корените си. Съпругата ми, която е германка също обича да идва у дома. За първи път след толкова много години се прибрах в България в края на 1989 г. Бяха настъпили промените и аз бях голям оптимист. Мислех, че нещата ще станат както тук, в Германия.
 
За съжаление, промяната се случва много бавно и ми е болно, че страната ни има ресурси като една Швейцария, но не може да ги развие. Мъчно ми е за сградите и фасадите на София, които се нуждаят от реставрация- може би ги сравнявам с времената, в които бях дете и се разхождах с приятелите си щастлив, че столицата е толкова хубава. Дано следващите поколения се радват на едно модерно развито общество 
 
-Изправили сте стотици пациенти на крак, а в много от световните журнали по медицина Ви посочват като един от най-добрите неврохирурзи, практикуващи в момента. Защо избрахте неврохирургията? 
 
Причината е, че в Германия и Франция традиционно специализират в тази област. Те са наложили стандартите в неврохирургията и имат наистина добра университетска школа. Когато следвах медицина в Бохум, попаднах на професор, който ме насочи към неврохирургията, най-вече защото ме привличаше мистерията на човешкия мозък. После специализирах в Есен, но понеже все още бях с българско гражданство, в онези времена не разрешаваха на чужденци да се занимават с толкова прецизна наука като неврохирургията.
 
Започнах от най-ниското стъпало- през 1983 г. ме взеха като мъжка сестра в едно отделение по неврохирургия, където работех само за да мога да гледам и да се уча. След година ми гласуваха доверие и ме назначиха като хирург. По онова време най-тежките случаи бяха в детската неврохирургия- заболявания като спина бифида например бяха много разпространени, поради липсата на технологии.
 
После взех и втора специалност- ортопедия, защото исках да науча всичко за гръбначния стълб. От 1994 г. ме назначиха като заместник-шеф на отделението по ортопедия в Кобленц, а после отворихме клиниката по неврохирургия, която е една от най-развитите в Западна Европа в момента.
 
-Прочухте се и като иноватор- заедно с екип от Швейцария сте изобретили технология, посредством която гръбначни заболявания като дискова херния ще се лекуват много по-лесно. Разкажете повече..
 
Докато работех с научно-изследователски екип от колеги ми хрумна, че ако стабилизираме гръбначния стълб с нещо като амортисьори, това ще предотврати фузионирането на диска и в бъдеще ще е възможно, още преди да страдате от дискова херния, да се реставрира сегмента на самия диск.
 
Имаме визия как точно да се направи това, но ни спъват строгите регулации в Европа. В момента работим с лаборатории в Швейцария, които имат интерес в създаването на нещо революционно, но процесът отнема време и наистина огромна сума, която се надяваме, че правителството ще отпусне. Ако това се случи, много скоро рисковете в гръбначната хирургия вероятно ще бъдат сведени до минимум.
 
-Наричат Ви „най-усмихнатия неврохирург“. Казвате, че тази ваша черта дължите на българския си произход? Други пък твърдят, че прочутата си прецизност сте наследил, понеже произлизате от семейство на лютиери?
 
Не съм се замислял, но може би има нещо вярно! Като всеки българин и аз съм емоционален. Чувствам се свързан със всеки от пациентите си- при мен идват и много българи, заради което съм много щастлив. Ако мога да помогна, задължително го правя. Мисля, че лекарската етика означава да можеш да изпитваш съчувствие към болния, независимо от колко години практикуваш.
 
Помня всичките си пациенти- мога да ви кажа, че съм правил операция на хора от 9 до 93-годишна възраст и още смятам, че хирургът трябва да може да се свързва с пациентите си.
 
-Кои са най-често разпространените гръбначни заболявания на съвременния човек?
 
Дисковите херния, дегенеративните заболявания и изменения са най-често срещаните при хора във възрастова група 30-40 години. Има много фактори, които предизвикват тези заболявания, но никога не може да се каже с точност как да се предпазим.
 
Оперираните вече хора съветвам да дадат време на тялото си да се възстанови - поне 3 месеца да се избягват силови спортове. Спортове като спининг, плуване и джогинг са препоръчителните. Ако сте опериран от дискова херния обаче, забравете за спортове с топка.
 
-Благодаря Ви за това интервю. За нас беше чест!
 
Аз благодаря за възможността. Обичам България и нямам търпение да се прибера отново. С колегите в България често оперираме заедно и ми е много драго, че ме канят да оперираме заедно! Благодаря Ви!
 
Едно интервю на Цвети Митова, Global Radio News,
 
 
Контакти на д-р Франсис Килиан, Кобленц, Германия
 
Dr. med. Francis Kilian
Chefarzt der Klinik für Wirbelsäulenchirurgie, Leitung Wirbelsäulenzentrum
Katholisches Klinikum Koblenz · Montabaur
Brüderhaus Koblenz
Kardinal-Krementz-Str. 1 - 5
56073  Koblenz
Tel: 0261-496-6457
Fax: 0261-496-6221
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Прочетено 630 пъти Последна промяна от Неделя, 05 Януари 2020 16:25
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…