All for Joomla All for Webmasters
Ивелина Бенева – с първи роман за живота в Единбург
От една година Ивелина Бенева и нейното семейство живеят и работят в Единбург.
 
Интересен факт е, че още преди да стъпи на шотландска земя тя пише роман за живота си в  северната страна. Романът се казва „ Светлините зад сенките” (The Light behind the Shadows). В него тя вплита и много лични моменти, и житейска философия, и размисли за емиграцията като всичко това е казано от главния действаш герой –нейния син.
 
Действието се развива в Единбург, но голяма част от спомените са свързани с живота на семейството в Гърция, където фамилията е живяла в продължение на 20 години. 
 
Романът вече е преведен и на английски език, а Ивелина пише под псевдоним Евелин Бена. Преводач е Ивелина Тодорова,корицата е дело на българската художничка Росица Русева.
 
Книгата "Светлините зад сенките”( The Light behind the Shadows) може да се закупи чрез платформата Амазон. Романът вече е отпечатан и на български език в печатница "Фабер"-Велико Търново. 
 
Евелин Бена вече работи и над продължение на книгата си. Пожелаваме й успехи и вдъхновение!
 
Предлагаме ви и откъс от книгата:
                                                         
Навън ръмеше ситен, студен дъжд. Борис приближаваше внушителната сграда на Университета, когато необичайна за него гледка привлече вниманието му. Никога досега не беше виждал толкова много велосипеди на едно място.
 
Беше първият му студентски ден и не се чувстваше сигурен. Като следваше потока от студенти, той влезе в сградата. Времето летеше и трябваше бързо да намери залата, в която ще е първата лекция.
 
Прочете програмата в интернет и сега погледна телефона си, където я беше запаметил. Допускаше, че е на втория етаж и след като се изкачи по стълбите, започна да се лута по коридорите. 
 
Сградата изглеждаше също толкова неприветлива отвътре, колкото и отвън, но това беше сякаш в унисон  с намръщеното и влажно време...Тези мисли бързо отлетяха, защото се налагаше да влезе. Залата беше доста голяма.
 
Типично амфитеатрално разположена университетска аула. Беше виждал такава веднъж в Гърция, в едно частно училище, но тази имаше доста внушителни размери. Очакваше да има повече хора. Всички седяха напрегнато  и отчуждено.
 
Бяха пръснати по скамейките. Хвърли  бегъл поглед  наоколо и се спря на едни бели, сякаш прозрачни ръце, някак уморено отпуснати върху избелялата повърхност на банката.
 
Веднага си представи, че те принадлежат на някое малко, русичко, почти белоглаво детенце от някоя скандинавска държава. И тогава чу името си:
–Mister Boris! 
 
“Ясно, ще се обяснявам пак относно името си.“ - Помисли си той. Откакто дойдоха в Шотландия, това вече беше започнало да става  досадно! Той се казваше Борис, но шотландците често поставяха ударението на О-то и така името му ставаше познато и удобно за тях.
 
Изкуши се, но не го поправи. Трябваше да  потисне желанието да привлече внимание. Както казваше майка му: “Щом знаят името ти в училище, значи не си безличен!“
 
Тя беше най-умният и интересен човек, винаги готова със съвет за всяка ситуация. Щеше да е безкрайно горда, ако можеше да го види сега как с увереност започва това, за което най–много е мечтала!
Намери място и седна.
 
Преподавателят  вече знаеше името му, нямаше нужда да се представя. Господинът имаше небрежен вид, но беше с доста изразително лице. Без много въведения, започна лекцията.
 
Присъстващите се сториха на Борис като че ли бяха леко отнесени, въпреки че това, което преподавателят разясняваше, не беше скучно. На Борис историята винаги му е била любим предмет, но “История на правото“ му беше абсолютно непозната материя. 
 
“Ще се учи яко !“, помисли си младежът. Все още всичко му изглеждаше нереално. Той - в Университета в Единбург, точно според плановете на майка си. Не че следваше нейните мечти, но откакто се помнеше, тя непрекъснато говореше че синът ѝ трябва да се изучи.
 
Разбира се, беше абсолютно съгласен с нея, но понякога му харесваше просто да си мързелува, да се мотае с компания или да се натиска с гаджето си. Приятелката му беше в Гърция и му липсваше много. Бяха заедно вече една година.
 
Пишеше ѝ редовно, чуваха се поне веднъж на ден и ѝ изпращаше снимки. Много му се искаше да е тук и да  преживяват всичко заедно. Не бяха малко момичетата, които му се  “лепяха“ в Гърция.
 
Висок и харизматичен, с доста шумен и понякога театрален стил, той предпочете момиче с поведение, противоположно на неговото. При първите разговори в семейството си за Единбург беше реагирал много бурно и то преди всичко заради нея.
 
Знаеше, че трудно ще се справят да поддържат връзка от разстояние. За неговите осемнайсет и нейните седемнайсет  години, това си беше голямо изпитание. 
 
Първият ден приключи неусетно. Имаха само четири лекции. До края на деня вече се беше запознал с две момчета. Едното от някакъв шотландски град, който не успя да запомни, и второто от Унгария, абсолютно непозната за него страна, освен името, разбира се.
 
Те предложиха да отидат да хапнат нещо, но на Борис му  се  искаше малко спокойствие, а и да опознае района докато върви към следващата спирка за автобуса. Беше в Единбург от две седмици и вече успя  да се разходи, да разгледа, но още се чувстваше съвсем нов тук.
 
Сивите, навъсени облаци, които бяха неизбежна част от пейзажа, също му се струваха съвсем чужди. Свикнал със слънце и кристално синьо небе, той живееше с трепетното очакване, че в един момент денят ще се усмихне. След време щеше да разбере, че е бил предубеден.
 
  
  
Прочетено 127 пъти Последна промяна от Четвъртък, 17 Юни 2021 11:23
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…