All for Joomla All for Webmasters
Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски
Какъв от правна гледна точка е един от най-болезнените за България процеси?
Приносният труд „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски (“ИК"Сиела") от бившия конституционен съдия и преподавател по граждански процес доц. д-р Маргарита Златарева се появи на пазара в началото на февруари и успя да привлече вниманието на юристи, историци и общественици. 
 
Какъв е статутът на Специалната нарочна комисия, която е провела Процеса, с какъв акт е завършил той и какво е съдържанието и тежестта на този акт – въпроси, на които в различните епохи се отговаря нееднозначно, дори спекулативно. 
 
„Целта на книгата е да посоча правните доводи, въз основа на които е осъден Васил Левски съобразно законите на Османската империя към онзи момент“, обясни доц. Златарева. Тя посочи, че по това време в империята е имало един султански наказателен закон, който предвижда три разпоредби със смъртно наказание, когато те са за политически деяния. 
 
„Левски е осъден за подбуждане към въстание с прокламации и сказки по мегдани, както се изразява законът. Той е осъден по три политически престъпления, наречени политически от глава 1 от Наказателния закон, която се казва „Злодеяния и престъпления против вътрешната безопасност на Османската империя“. Всъщност процесът е политически“, посочва  доц. Златарева. 
 
Тя посочи, че едва на четвърто място е престъплението срещу личността – за убийство. Според турския закон то се наказва с 15 години затвор, но ако е политическо се предвижда и смъртно наказание. 
 
Доц. Маргарита Златарева е родена в  Карлово, където завършва гимназия „Васил Левски“. Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, специализира банково право в „Joint Vienna Institute“, Австрия и конституционно правораздаване в Карлсруе, Германия. Доктор по право. 
 
Професионалният ѝ живот е свързан с правоприлагането на гражданско и търговско право като съдия във всички съдебни инстанции – районен съд, окръжен съд (в гр. Пловдив) и Върховен касационен съд. Девет години е страж на Конституцията като съдия в Конституционния съд на Република България, след което влиза в академичните среди като преподавател по граждански процес. 
 
Автор е на „Юридически лица с нестопанска цел“ (с две издания), монографията „Процесът за отмяна на решенията на общото събрание на корпоративни общности“ и учебника „Международен граждански процес“. Участва в авторски колектив на „Граждански процесуален кодекс – приложен коментар“, автор е на сборници и на десетки научни статии в областта на дружественото, нестопанското право и гражданския процес. 
 
Откъс
Из „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски“ 
 
Процесът на Васил Дякон Левски, започнал по повод ограбването на турската хазна в Арабаконашкия проход, срещу Димитър Общи и другите участници в обира, разраснал се спрямо членове на революционни комитети в района и продължил след залавянето на Левски до неговото осъждане, остава през годините в сянка.
 
За него не се пише или се пише оскъдно, разнопосочно, като че ли нежелано. Дали тази част от нашата история е приглушена от „сурдинката“ на изследователите, поради протоколите от разпита на поборници и не поборници, от чието съдържание не лъха героизмът на всъщност героичната епоха, е въпрос, който може да оставим без отговор.
 
Твърде изчерпателни са показанията на членовете на тайните комитети в района на Дунавския вилает и хората около тях, призовани на разпит в Процеса; твърде лесно членовете на Специалната комисия стигат до истината за организацията, създадена от Васил Левски с цел да буди българите към национална независимост.  
 
Процесът обаче така, както е документиран от прилежно изготвените протоколи от разпити и от издадените въз основа на тях заключителни протоколи – присъди на съзаклятниците, удря камбаната с известието, че в българските земи на Османската империя един народ иска своята политическа еманципация, иска своя държава.
 
Камбаната е чута от всички консули на държавите, пребиваващи в българските земи, с които Османската империя е имала дипломатически отношения; звънът ѝ е стигнал до посланиците им в столицата Цариград и е отекнал далеч в техните страни.
С това може да се гордеем. 
 
Не са много опитите да се пише от юридическа гледна точка за Процеса на Васил Левски. Повече са изследванията върху съдържанието на протоколите от Процеса, от което се правят изводи за политическата обстановка през 1871–1873 г., за ролята на БРЦК и на отделни негови членове в подготовката за национално освобождение и влиянието на събитията върху последващото Априлско въстание. 
 
И тъй като историците не дълбаят в източниците за Процеса на Васил Левски, литераторите са склонни да хиперболизират историята, да пригаждат чутото или прочетеното от оскъдните изследвания към своята фабула, да си въобразяват.
 
(Още през 1972 г. Вера Мутафчиева прави уговорката като писател – вътрешният свят на В. Левски ние не познаваме и не бихме могли да знаем от съществуващите исторически документи. Него можем само да си въобразим.) 
 
Историци казват, че художествената литература вкарва душа в историята. За читателя „поетизирането“ на историята е приятно, може би и необходимо. Има исторически фигури, чийто живот е достатъчно романтичен и описването му може да звучи дори поетично, когато е с обективните факти. 
 
Но по-добре е писателите да останат при вътрешния свят на героите си, когато те са исторически личности, а фактите да оставят на историците; фактите не бива „да се въобразяват“. 
 
Появата на тази книга бе провокирана от едно литературно писание, появило се на книжния пазар, в което доста категорично се твърди, че на бесилото В. Левски е увиснал само заради убийството на ратая Х. – обяснението е, че в Наказателния закон на Османската империя по онова време не се предвижда смъртно наказание, освен за убийство.
 
Макар и включено в произведение на художествената литература, а не в историческо изследване, това твърдение повлича след себе си порой от изводи, които намаляват ярката светлина, излъчвана повече от един век от името на Васил Левски, едва ли не снижават величието му на Апостол на българското националноосвободително движение; свеждат Процеса на Левски до един измислен трибунал, набързо сформиран с цел неговото обесване. 
 
Историческите източници не дават основание за такива изводи, защото твърдението не е вярно. Толкова много е невярно, че предизвика настоящото изследване от юридически ъгъл на Процеса на Васил Левски. 
 
Изложението няма за цел да анализира поведението на Васил Дякон Левски пред Специалната комисия, за което никой от съвременниците ни не се съмнява, че е повече от достойно. Не е поставена и целта да се проследи с кои показания на кои съратници на В. Левски се установяват деянията съгласно Императорския наказателен закон от 1858 г., за които е произнесена смъртната присъда.
 
Задача на това изследване е да покаже чрез фактите от съществуващите документи правната обосновка на Процеса, а оттук и уважителното отношение на властта в империята, на Високата порта в Цариград към „главатаря на бунта“ от една страна, и как разкритията за революционната дейност на Апостола е смутила, разтревожилаи застрашила „вътрешната безопасност“ на тази огромна и тогава силна в политическо и икономическо отношение Османска държава.
  
Прочетено 114 пъти Последна промяна от Вторник, 18 Февруари 2020 19:00
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…