Излезна сборник със студии от „бащата на психоанализата“ Зигмунд Фройд. „Изкуство и литература“ е в превод на Харитина Костова-Добрева. Съставител: доц. д-р Никола Атанасов.
„Изкуство и литература“ (Издателство”Колибри”) е вторият сборник на български език, включващ произведения на Фройд, които открояват подхода му към изследване на художественото творчество: „Поетът и фантазирането”, „Налудността и сънищата в новелата Градива от В. Йенсен”, „Един детски спомен на Леонардо да Винчи”, „Достоевски и отцеубийството” и др.
Част от трудовете изследват въздействието на самото произведение; към тях може да причислим Сценични персонажи психопати и Моисей на Микеланджело. В тази група попадат и статиите, използващи художествения материал за илюстриране на психични явления: Преходност и Няколко типа характери от психоаналитичната работа.
Втората група трудове се занимава с художественото произведение като материал със скрито съдържание, което може да бъде „изровено“ чрез психоаналитичния метод на тълкуването.
В третата група попадат трудовете, анализиращи художествените произведения с цел да съставят картина на личностовите особености на твореца. Този подход е известен и като „психобиографика“. Може би най-впечатляващият дълбиннопсихологичен анализ на въздействието на едно художествено произведение е Моисей на Микеланджело.
Зигмунд Фройд (1856-1939) е бележит австрийски учен – психолог и невролог, създател на психоаналитичния метод в психотерапията. Първата му книга, „Изследвания на истерията“, излиза едва през 1895 г. в съавторство с уважавания Йозеф Бройер. Прочути са концепциите на Фройд за несъзнаваното, защитните механизми, фазите на психосексуално развитие, Едиповия комплекс и тълкуването на сънища. Изключително противоречива фигура на своето съвремие, Фройд и днес предизвиква жарки професионални дискусии и се нарежда сред най-влиятелните личности в историята на човечеството.
