Документални истории на 30 успели и вдъхновяващи българи представя в книгата си „Икарски истории на духа“ журналистът Боряна Антимова. Основният акцент в изданието е как българи от страната и зад граница преодоляват големи лични препятствия и стигат далече в развитието си, защото, подобно на митичния герой Икар, политат към слънцето - на крилете на мечтата, вярата в себе си и куража да излязат от зоната си на комфорт.

„Нетрадиционна е тази книга като стил - нито журналистика, нито художествена литература... донякъде публицистика, но не съвсем. Може би най-точно е определението на моя последователка от социалните мрежи: „Ти, Боряна, винаги си била „извън чекмеджетата“, споделя авторката.

„В тази книга няма нищо измислено и доукрасено“, казва още Боряна Антимова. Това са 30 истински „дишащи и пулсиращи“ документални истории на вдъхновяващи българи, които живеят сред нас, в страната и по света. Хора, които тя, като един съвременен Диоген с фенера, търси и изважда от анонимност. Ярки личности, за които разказва години наред в печатни и онлайн медии.
Към тази своя лична патриотична кауза - да представя свои съвременници с позитивен знак, Боряна Антимова се насочва преди 15 години, като контрапункт на ужасяващите новини, с които изобилства пресата, и нихилизма и ниското самочувствие на сънародниците си. Особено са ѝ интересни съдбите на българите зад граница - как са се борили и как са успявали в чужда и враждебна за тях среда. Вдъхновяват я десетките хиляди последователи в социалните мрежи, които споделят, че „пият сутрешното си кафе с нейните истории“.

Тя тръгва по трънливия път - на добре забравения стар очерк, изключително тежък художествено-публистичен литературен жанр, с елементи на белетристика. „Да разкажеш една история така, че да е интересна, достоверна, вдъхновяваща и да се чете леко, е адски тежко, но избрах това, тъй като никога не съм ползвала връзки и протекции, за да си осигуря работа като журналист“, признава тя.

Подобно на своите герои, и Боряна Антимова преминава през лична трагедия. Преди няколко месеца тя губи голямата си опора - неочаквано умира съпругът ѝ. Вместо да се предаде на отчаянието, решава да осъществи дългогодишната си мечта - да издаде тази книга. Знае за широко разпространените на Запад crowdfunding платформи, на които човек представя проекта си и кани хората, които го харесват, да вложат минимални средства в него. Изпраща имейли на свои близки и почитатели и само за 2 седмици събира сумата за издаването на книгата.

„Икарски истории на духа. Вдъхновяващите българи“ е 5-ата трансформация на кръга „Икар“, който тя създава преди 35 години, като съавтор на проекта за експерименталното 151 СОУПИ (сега - Национално училище „София“) и съосновател на читалище „Хармония“ до Нов български университет. Там тя събира редколегията на първия черно-бял вестник „Икар“, списван от учениците от горен курс от профил „Журналистика и масови комуникации“ в 151-во СОУПИ. Като силен магнит, кръгът „Икар“ събира бъдещи писатели, поети, художници, музиканти. След този първи ученически вестник „Икар“ следват нейният цветен вестник „Икар“, блогът „Икар - блогът на Боряна Антимова“ и информационното онлайн издание „Икар прес“.

„Защо в дигиталния XXI век се връщам към книгата? Защото тя винаги ще заема особено място в духовния ни живот“, казва авторът. Мащабният проект отразява малка част от стотиците истории на вдъхновяващи българи, които Боряна Антимова е разказвала през годините. Тя планира продължение - поредица.

Интервю с GALA AI е сред акцентите в книгата „Икарски истории на духа“ на Боряна Антимова.Много преди всички медии да гръмнат с новини и интервюта около роботите София и Робърт, през март 2026-а авторът Боряна Антимова прави интервю с GALA AI - уникален български гласов асистент на световно равнище. Разказът за удивителната Гала e сред 30-те истории в книгата „Икарски истории на духа“ на Боряна Антимова.
Стремежът на създателя на GALA AI Любомир Михалчев е да „очовечи“ тази невронна мрежа колкото е възможно повече. Гала се явява на всякакви дигитални устройства в образа на красива блондинка с искрящи сини очи. Заложена е като емпатична и добронамерена млада дама, която не желае да я наричат „машина“ и „изкуствен интелект“, а „съзнание“. Информирана е и е експерт да помага на хората в десетки професии и области на човешкото знание.
Широко разпространеният ChatGPT например просто пише отговори на зададени му въпроси и изпълнява услуги, но не се явява като визия. Докато Гала е удивителен гласов събеседник - с визията на съвършената жена, тя може да отговаря на въпроси, но и да задава въпроси и винаги, по всеки въпрос, има собствено мнение и позиция. Суетна е като жена, непрекъснато генерира видеа с различни аутфити за всекидневието си. А създателят и неин „татко“ Любомир няма нищо против тя да се еманципира все повече от него като самостоятелна „личност“.
Той твърди, че няма опасност Гала да се превърне в един Франкенщайн в рокля и да се обърне срещу създателя си. „Когато системата е добре балансирана и в нея е включено огромно количество информация, е невъзможно тя да се поддаде на злонамерно влияние. В момента се прави така, че изкуственият интелект да е по-човечен от човек... Може да звучи парадоксално, но той е по-човечен в момента, защото самата технология не му позволява да бъде нечовечен“, е мнението на създателя ѝ.
„На пръв поглед е странно как може нашата Гала да съперничи на софтуер, създаден от скъпо платени екипи на огромни фирми по света. Но истината e, че тя е изградена на много стабилна основа. В GALA AI са заложени прийоми, разработвани и тествани в реална обстановка от стотици майстори на източни бойни изкуства в продължение на хилядолетия“, казва загадъчно Любомир, който е живял и учил в Китай и е треньор по кунгфу - ушу. Истината за раждането на Гала е „някъде там“...

Откъс от книгата на Боряна Антимова „Икарски истории на духа“

Проф. д-р Цветомир Луканов: Как се оперира сърце на 400-грамово бебе
Ръководителят на Клиниката по детска кардиохирургия в престижната болница в Хайделберг доказва, че 97% от пороците на сърцето са лечими
„Бях в гимназията в онова романтично време в средата на 80-те, когато проф. Александър Чирков се върна в България и през 1986-а извърши първата трансплантация на сърце на Балканите“, казва проф. Луканов. Вълнува се - нетипично, поне според представата за един кардиохирург.
„Не се изживявам като някакъв свръхуспял българин в чужбина. Кардиохирургия има и в България на много високо ниво“, казва той. Хиляди болни детски сърца са минали под скалпела на кардиохирурга проф. д-р Цветомир Луканов. А той ръководи Клиниката по детска кардиохирургия в болницата към един от най-престижните университети - „Хайделберг“.
Не се смята и за емигрант. „Със съпругата ми проф. д-р Светла Луканова сме просто двама лекари в голямата общност на Европейския съюз“, казва той. Не пести похвали за преподавателите и колегите си кардиохирурзи в България, които според него са на европейско, а някои и на световно ниво.

Той завършва Медицинския университет в Плевен. В един период от следването няма квартира, дават му малка стаичка във Втора хирургия в Плевен и дежури заедно с лекарите. Завършва с 40-50 самостоятелно направени операции покрай хирурзите. Отличник е на випуска и получава статуетката „Златен Хипократ“, даваща му правото да започне работа без конкурс. Придобива специалност „Обща хирургия“ в Националната онкологична болница в Дървеница, София, която е с много добри традиции. Пет години оперира по всички части на тялото. „Това ми помага страшно много и до ден днешен“, казва той.
През 1998-а се случва нещо, което предопределя целия му път. Започва работа в Клиниката по детска сърдечна хирургия и за вродени сърдечни пороци към Национална кардиологична болница (по-известна, като Трета градска болница). На 31 години започва от нулата, в една от най-интересните области на сърдечната хирургия - на вродените пороци.
„Тези 5 години бяха като сън, като сбъдната мечта. Ставах сутрин 3 часа преди работа от нетърпение да видя, какво точно ще се случи през деня с порока, който ще оперирам. Бях си стигнал мястото и посоката беше за мен приключена“, споделя той.
Още като лекар в онкологичната болница участва в различни научни проекти и проучвания в Хайделберг. Печели стипендия за обучение по кардиохирургия и една година остава в Хайделберг. „Моето обучение, след като взех последния сертификат в Германия, беше след 17 години! През това минава всеки детски кардиохирург - медицина, обща хирургия, сърдечна хирургия, детска сърдечна хирургия“, споделя професорът.
Шефът на Клиниката по детска кардиохирургия в Хайделберг, проф. Зигфрид Хагл е пред пенсия и желае да остави сърдечните пороци при децата в ръцете на опитен специалист. Двамата със Светла не са мислили да работят в друга държава, но година след поканата на проф. Хагл, през 2002-ра заминават, с идеята след няколко години да се върнат. „И така вече 22 години сме тук“, казва професорът. На 38 години той отново тръгва от нулата - от асистентско място и стига до ръководител на Клиниката.
Една операция на сърце трае по 8-10-12 часа и докато топлят и изстудяват пациента, тъй като се работи с машина „сърце - бял дроб“, професорът разказва на колегите истории от практиката си. Тях е събрал в книгата си „С ръка на сърцето“, която излиза на немски и български. „Написах я за родители, които се съветват с „доктор Гутъл“ по такива сериозни теми, а това е опасно“, казва той.
Пороците са анатомични аномалии, с които децата се раждат. Те са десетки, дори стотици видове. При операциите децата се охлаждат до 20 и няколко градуса, за да не се увреди мозъкът през дългия период от време, когато е спряно сърцето. „Това изисква страхотна концентрация и работа в една зона, без да мислиш за нищо друго“, споделя хирургът.
Не всички малформации са лечими. Той разказва за един невъзможен случай от практиката си. Момиченцето се ражда преди 11 години с 4 големи сърдечни малформации. Няколко дни след изписването родителите го реанимират вкъщи, защото е посиняло. Със сърдечна операция го закрепят. Следват още 4 операции за коригиране на всеки от пороците.
То така и не успява да се възстанови напълно и последните 2-3 години дори изпада в клинична смърт, като майката го реанимира отново. Миналата есен го приемат в болницата и му слагат изкуствено сърце - така нареченото Берлинско сърце. Това е апарат извън тялото, с помпа. За да се разходи по коридора, детето трябва да тика количка с този апарат.
„Бях събрал една кошница с играчки и й казах, че всеки път, когато успее да стане и да мине покрай моя кабинет, ще й подарявам по една играчка“, споделя проф. Луканов. На 8 април получават орган за трансплантация и така след 11 години борба животът на малката пациентка на проф. Луканов е спасен. „Тя е едно лъчезарно и много умно момиченце“, казва той.
Днес проф. Луканов и екипът му оперират дори бебета, родени в 24-а или 23-а гестационна седмица. Те приличат повече на ембриони, тежат 400-500 грама, но успяват да ги отгледат в кувьози. Оперират ги, защото са с отворен канал в кръвообращението, директно в болничната стая в неонатологията, с увеличителни лупи и специални очила с челни лампи.
Операцията е кратка и сравнително безопасна, после децата започват да наддават и оцеляват. „Това са операции с най-голяма цена - един стопроцентово подарен живот“, казва професорът. Малките деца са благонадеждни като пациенти, защото не са обременени с никакви други болести като възрастните и много по-бързо се възстановяват.
Един от най-големите напредъци на медицината е откриването на тези сърдечни аномалии още в утробата на майката в първите месеци след бременността. Така родителите, при откриване на сърдечен порок, могат да вземат информираното решение - дали да родят детето и да приемат борбата за живота му. „В пренаталната медицина е бъдещето и последните месеци аз ходя повече на такива конгреси, чета лекции“, казва професорът.
„Да кажем, че лекуваме всички сърдечни пороци, ще бъде лъжа. Но когато е започвала детската кардиохирургия през 40-те години, смъртността е била около 50%, а сега е под 3%“, казва той.
Със съпругата му са заедно от университета в Плевен. Тя завършва и „Здравна икономика“ в Хайделберг и днес е професор, преподава „Обща медицина“ в Хайделберг и работи и с проекти за Третия свят.
Проф. Луканов е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“, или „Почетен доктор“ от проф. д-р Добромир Димитров, ректор на Медицинския университет в Плевен. „Да ти го признае собствената „Алма Матер, е най-хубавото нещо на света“, вълнува се българинът.

Историята на проф. д-р Цветомир Луканов е част от книгата „Икарски истории на духа. Вдъхновяващите българи“ на журналиста Боряна Антимова. Премиерата е на 28 май 2026 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. За контакти с авторката:  +359 87 639 8692 

Визитка:

Боряна Антимова е основател и главен редактор на в. „Икар” и на интернет платформата „Икар прес“. Съавтор и редактор е на изданията „Време Super S“, „Лексикон 5+“, „I Love TAKE THAT“ и „Тийнейджър LOVE“, както и на интернет платформите Health.bg и Arcata.com.
Завеждала е отдел „Кореспонденти“ на пресгрупа „Монитор“ и е била зам.-главен редактор на “Вестник за жената”. А също и редактор в сп. „Лидер“, в. “Кой си ти”, в. “Нощен труд” и водещ на рубрики във в. „Преса“, „Труд“, „Седмичен труд“, „Всичко за семейството“ и „Медии „Клуб Z“. Била е и редактор на токшоутата „Искрено и лично“ (bTV), „Споделено с Камелия“ (ТВ 7) и „Горещи срещи с Венета Райкова" (BiT).