Тя ни разказва за една малко позната любовна изневяра в имението Уолтън във Великобритания. Прелюбопитната история ще влезе в книгата "Свят за обичане – продължението“ на авторката Лияна Панделиева.

Спокойно и лениво лятно мъгливо утро покрива имението Уолтън, което датира от ХVІ век. Лебеди бавно се плъзгат по огледалната повърхност на езерото, редом с малкия дворец. Той е собственост е на фамилията Мордант от 1532 година.

В наши дни огромното имение е превърнато в хотелски спа комплекс и малцина знаят, че в него се разиграва бурна драма като продължение на любовна афера с мащаби, които успешно могат да запълнят многосерийна сапунка.

През 1860 година собственикът на Уолтън сър Чарлз Мордант открива, че съпругата му Хариет е любовница на принца на Уелс и бъдещ крал Едуард VІІ, който е пра-пра-прадядо на днешния Чарлз Трети.

След бурен скандал, огласил цялата околност, Мордант застрелва пред бременната си съпруга двете бели понита, които са подарък на Хариет от принца. Последвалият развод (the Warwickshire scandal) е най-пикантната тема в кралството, тъй като принц Едуард е призован да свидетелства пред съда - нещо нечувано за онези времена. Още тогава той категорично отрича да е възможен баща на бъдещото дете на Хариет и признава единствено, че е гостувал в имението, докато сър Мордант бил на лов. А Мордант често ловувал.

Принц Едуард(на сн.), според традициите на всяка от династиите, се е радвал на не една любов. Негова не толкова тайна спътница от 1898 г. до смъртта му през 1910 г. е Алис Кепел, която от своя страна е пра-пра-баба на Камила Паркър Боулс, която – пак според традицията – става любовница на принц Чарлз, но за разлика от баба си, успява да седне на трона като кралица-консорт.

Алис Кепел се оказва благословия за приближените на краля и е подкрепена от съпруга си Джордж (исторически съпрузите подкрепяли жените са да кралски метреси), защото само тя умеела да укротява емоционалните изблици на краля и той сам пожелава тя да е до него на смъртния му одър.

Сър Чарлз Мордант категорично отказва да признае момиченцето родено през 1869 година, за свое. Тя е кръстена Вайълет.

За отмъщение Чарлз Мордант изпраща бившата си съпруга Хариет в психиатрия, но идеята за нейната лудост дава баща и́ сър Томас Монкрийф, който отглеждал още няколко дъщери, които трябвало да омъжи и не можел да понесе толкова тежко петно върху семейната репутация. Затова, докато е държана под ключ в частен дом, Хариет е убедена да се държи като луда и тя започнала да яде въглени, да крещи и пее.

Вероятно са и́ обещали да я оставят някъде в провинцията, където да живее в изолация. Но всъщност я настаняват в лудница. Малката Вайълет е поверена на грижите на нейните баба и дядо – същият дядо, който убеждава майка и́ да се престори на луда.

Чарлз Мордант получава развод едва през 1875 година, но заради любовна афера на съпругата си с лорд Кол, който първоначално отрича да е бил замесен с Хариет, но вероятно след финансово обезпечение, свидетелства в съда, че е бил любовник, но не и баща на бебето.

Хариет не излиза от лудницата до края на живота си: отмъстителният съпруг еднолично издава доживотна присъда на бившата си жена и тя никога повече не вижда и дъщеря си.

Мордант се жени отново през 1878 година за Мари Луиза Чъмли и явно този път е внимавал, защото около него повече скандали няма и те отглеждат три деца.

Вайълет обаче успява да излезе от тежката сянка на лошата репутация. Омъжва се за благородника Томас Тин от Бат и ражда пет деца. Нейните наследници са с благороднически титли и до днес.

От рода Мордант обаче стигат по-далеч: в наши дни най-известна е Пени Мордант от Консервативната партия, която е била председател на Камарата на общините във Великобритания и президент на Частния съвет на крал Чарлз Трети. Именно тя държи меча по време на коронацията му през 2023 година в Уестминстърското абатство.

По традиционно английски оплетен начин начин всичко започва от замъка, в който аз откривам само красота, простор и тишина. Имението е превърнато в хотел с напълно запазени езера, мостове, ливади, диви животни и много спокойствие.

В ранното утро на големите си коне местните излизат за освежаваща езда. Огромните хотелски стаи в замъка са обзаведени с автентични викториански мебели и дори само отварянето на тежките врати на гардероба е като пътешествиевъв времето.

Старата църква на метри от която е издигнат и замъка е възстановена, но в двора е останал надгробен паметник, понесъл ударите на Реформацията, започнала през 1531 година: както е било наредено от Хенри VІІІ, всички католически фигури на светци и ангели е трябвало да бъдат обезобразени и затова на колоната на паметника каменните фигури са без лица.

Нищо не подсказва колко сложен, бурен и неромантичен е бил животът в имението Уолтън, докато днес туристите само се наслаждаваме на простор и безбрежно спокойствие.