През 2024 година беше кръгла годишнина от рождението му, а през миналата година - също кръгла годишнина от смъртта му.

Братята на гениалния поет революционер Христо Ботев са не по-малко достойни българи и също дават много на своето отечество. Кирил Ботев (1856- 1944) става прославен генерал, а Боян Ботев (1866 -1885), най-малкият брат, умира от раните си, получени в Сливнишката епопея по време на Сръбско-българската война. Не остава по-назад и Стефан Ботев, който се проявява като изключителен учител и просветен деец.

Стефан Ботев Петков е роден на 18 септември 1854 г. в Карлово, а по други данни в Калофер. Той е третият син и четвъртото дете в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От есента на 1862 г. е ученик в калоферското мъжко училище, завършвайки пълния му курс през 1869 г. След завършването прави неуспешни опити за постъпване в медицинските училища в Цариград и Букурещ и остава за около една година в Калофер.

(Стефан (отляво) с братята си Христо, Боян, Кирил (отдясно)

Доказателство, че се е учил добре, е фактът, че и впоследствие показва силно желание да се учи. Тя, както и грижата към семейството и родната страна, ще го съпътстват през целия му жизнен път. Поради заболяването и кончината на баща му Ботьо през 1869 г. и пребиваването на брат му Христо в Румъния поема тежката и отговорна роля на глава на семейството и отговорник за издръжката му.

През есента на 1870 г. е приет в пети (IX клас) на гимназията в Табор (Чехия), където завършва девети, а може би и X клас, но заболява от туберколоза и през лятото на 1873 г. се завръща в Калофер. От 1 ноември 1873 г. получава назначение като учител в Панагюрище.

На 11 май 1874 г., следвайки примера на брат си Христо Ботев седем години по-рано в Калофер, произнася празнично слово, което поражда конфликта му с бившия панагюрски учител Васил Чолаков. Макар и да е подкрепен от видни представители на панагюрската община, през лятото на 1874 г. е принуден да напусне града.

През месеците август-септември на 1874 г. младият учител заминава за Румъния. Установява се в Букурещ и заема учителското място на Христо Ботев. Освен това дейно му помага в редактирането на вестник ,,Знаме“, а също и за набиране абонаменти за вестника. Продава стенните календари, издадени от батко му.

Друго важно негово дело е превеждането и отпечатването на повестта на прочутия полски писател и патриот Михаил Чайковски ,,Кърджали“. Забележително е, че по думите на Иван и Цвета Унджиеви, Стефан е най-близкият другар на поета революционер в последните две години от живота му. Отново прави опити за постъпване в Националното медицинско училище в Букурещ, но не успява да се запише.

През 1875 г. се завръща в България. На път за Калофер минава през Панагюрище и Пловдив, където развива активна революционна дейност и дава своя принос, макар и скромен, в подготовката на Старозагорското въстание.

Преследван от османските власти, през лятото на същата година, Стефан заминава отново за Румъния заедно с майка си Иванка и брат си Боян Ботев и продължава да сътрудничи на Христо Ботев. 

Несъмнено Стефан Ботев проявява силен интерес към Априлското въстание, но здравословното му състояние не му позволява да премине Дунава с братята си Христо и Кирил Ботеви. Своевременно е информиран за гибелта на Христо и залавянето на Кирил. Грижи се за Боян, който умира от раните си в Сръбско-българската война през 1885 г., и за Кирил като безуспешно се опитва да му изпрати пари и дрехи по време на заточението му.

За жалост, Найден Геров не удовлетворява молбата му от 13 ноември 1877 г. за завръщане в България и в крайна сметка той остава в една от търговските кантори на видния общественик и благодетел Евлоги Георгиев, негов сродник, в Олтеница. Интересува се живо от случващото се в свободното му отечество.

Освен вярната си и съвестна служба в тази кантора поддържа редовна кореспонденция с Кирил Ботев, Петрана и Никола Обретенови и други роднини и приятели, намиращи се в България. Според Цветан Ценов е много възможно активните и ползотворни приятелски контакти между Захари Стоянов и Обретенов и Обретенов и Ботевия брат да са повлияли благоприятно на написването на биографията на Христо Ботев от Стоянов.

За ускоряването на процеса Стефан опитва да се срещне с автора, но здравословното му състояние налага да се лекува в течение на няколко зими в Кайро. По здравословни причини е принуден да се завърне в родината през втората половина на 1888 г.

Установява се в Пловдив, където получава последната си важна длъжност – директор на пловдивската библиотека и музей. За жалост, туберкулозата, която го съпътства още от годините на учение в Чехия, се изостря и на 15 април 1890 г. родолюбецът си отива от този свят в Пловдив само на 35 години.

Животът на Стефан Ботев, макар и кратък, е изпълнен със съдържание, всеотдайност и любов към семейство, род и отечество. Достатъчно красноречива е оценката на Иван Стойчев:,,Стефан Ботев като народен труженик, учител и поборник заслужава да бъде отбелязан с благодарност в страниците на новата ни история.“ 

Литература:

Ценов, Цветан. ,,Братята и сестрите на Христо Ботев“, Перник, 1991.

БАН. Известия на Архивния институт. Книга 1, 1957.