Замъкът Егенберг (Schloss Eggenberg) е построен от един човек, който е бил влиятелен, богат търговец и се издига до благородник. Основите му са положени от Ханс Улрих фон Егенберг (Hans Ulrich von Eggenberg) (1538-1634), който бил главен министър на император Фердинанд II. 

Замисълът бил не само да бъде построен дворец, който да показва силата и влиянието на фамилия Егенберг, но и в едни несигурни времена да внася усещане за сигурност, каквато ни носи календарната година: 365 дни, 52 седмици, 24-часово денонощие.. Днес замъкът е известен най-вече с това, че има 365 прозореца като 56 от тях са разположени в 24 от стаите, символизиращи седмиците на една година. На второто ниво са разположени стаите – 24 на брой, наредени във овална форма и репрезентиращи 24-те часа на един ден.

На всеки етаж на Егенберг има 31 стаи, които отговарят на дните в месеца. Още подобни алегории има доста в Егенберг.

Още древните са знаели, че всеки ден от седмицата е подчинен на различна планета, напр. понеделник е под влиянието на Луната, вторник- на Марс, сряда- на Меркурий, петък- на Венера, и т.н. Интересното тук е, че тези планети са отъждествявани с отделните влиятелни членове на Егенберг. Напр. с Марс се отъждествял този представител на фамилията, който успял да събере бойна, военна слава и почести.

Егенберг, както повечето провинциални аристократи били протестанти, но заради амбициите им за кариера, се връщат в лоното на католицизма. Така в замъка се появил пищния и огромен фамилен параклис. Дворецът е своеобразно афиширане на фамилия Егенберг.

Делото на Ханс Улрих фон Егенберг е продължено от сина и внукът му, което води до малък контраст: картините и архитектурата на двореца носят характерните черти на 17-и век, докато мебелите – на 18-и век.

В замъка могат да се видят още добавени китайска стая, японска стая, която показва как е изглеждал град Осака през японския феодализъм. Тук навремето имал огромен параван, който се разглобявал, и той бил толкова голям, че с отделните му части можело да се обзаведе цяла стая.

В замъка Егенберг също са нощували Мария Терезия и нейния съпруг Франц-Стефан Лотарингски, и то седмица преди той да почине (11 август 1765).

Преломен момент в управлението на замъка е фактът, че мъжката линия на фамилията във времето угасва, и последният Егенберг умира едва 13-годишен.Това се усеща като промяна и в тематиката на картините:митологичните теми във фреските и картините са заменени с натюрморти, пейзажи, ловни сцени.Много картини от този период вече показват как аристокрацията си прекарва времето: напр. в игра на карти, като модерната за времето игра е била Фараон.

Други показват театрални постановки с Арлекино, който се опитва да скочи от един прозорец, за да избяга, но това не е прозорец, а огледало и други такива сюжети. Това е много динамична сцена.

В други пък са показани пастирските спектакли на благородниците: това е тренд от техния живот, където те се обличали в по-обикновени, но пак лъскави одежди, където те имитират по-лекия живот на пастирите, което е вид бягство от техните задължения, бягство от задушаващите норми на етикета.

Под формата на медалиони върху таваните на замъка може да се видят надписи: „Щастието ражда завист“, друга мъдрост пък гласи: „Един ден всичко свършва!“. Именно по женска линия замъкът преминава в ръцете на фамилия Herberstein, друга аристократична фамилия, която съществува и до днес.

Те изцяло променят интериора на жилищните помещения на долния етаж според своя вкус, но официалните зали не са променени. (Днес аристокрацията в Австрия притежава много имоти, предимно гори.)

Егенберг е най-големият бароков замък в провинция Щирия, и през 1999 г., заедно с историческия център на града е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 

В момента в замъка има и великолепна изложба от средновековно изкуство, предимно икони, барелефи, картини.

В рамките на тази експозиция е представен с много картини и прочутия, но минал в забвение художник Мартин Йохан Шмидт (Martin Johann Schmidt), познат повече като Kremser Schmidt (1718-1801. Той се счита за последния бароков художник на Австрия, който рисува много библейски и митологични теми.

Снимането в замъка е абсолютно забранено, което позволява на посетителите да се потопят в атмосферата на замъка.

Градините на замъка-притегателно място за отдих

Те подсказват само колко големи са били именията на аристократите. В парка има микс от влияния: от английския парк, а също и от френско-италианските градини. Има и доста елементи, останали от 16-17 век: павилион, малки езерца, обелиски.

Екзотичният елемент се внася от присъствието на пауни, които се перчат непрекъснато пред посетителите. Те вдигат много често своята опашка, която на немски се нарича Pfauenrad. 

В прекрасния парк на Егенберг има такса вход от 2 евро и е забранено влизане с кучета, заради пауните.

Археологическият музей на замъка- с уникални експонати

Не си и помисляйте, че ще е скучно и че можете да прескочите експозицията заради хубавото време например.

До 31.10.2024 година, до когато е отворен и замъка, е представена невероятна изложба с експонати, намерени не само в днешна Щирия, но и в земите на Словения. Акцентът е култовата колесница  „Kultwagen von Strettweg“.

Ще видите още барефи на Икарус и персийският бог Митра, надгробни релефни паметници, шлемове, мечове, бронзови инструменти, посуда от керамика, сребро, мед и калай, а също и великолепни образци от стъкло.

Знаете, не ви разказваме всичко, за да отидете и да допишете видяното от нас.

Светлана Желева

Десислав Паяков