Той бе много развълнуван и ни даде интервю, заедно със своята майка Иви Малчева. Те ни гостуват в рубриката"Неразказаните истории на българите".
Разкажете ни двамата повече за конкурса и за наградата, която получи Анди?
- На 14-и юни 2024 година се проведе първото Шоу за таланти в Глайсдорф, организирано от Bundesgymnasium und Bundesrealgymnasium Gleisdorf, Австрия. Ученици и учители от гимназията участваха активно в организацията и програмата.
Ние нямаме пряка връзка с гимназията, видяхме в училището, в което Анди учи плакат за шоуто и го записахме, тъй като той има желание да бъде на сцена. За нас беше важно да участва, да се среща с други деца, с неговите интереси за вдъхновение, трупане на опит и нови приятелства. Наградата за първо място е ваучер за увеселителният парк „Family Park“.
Какво е музиката за него, за Вас, за Вашето семейство? Анди свири, пее, танцува...
- Ние сме музикално семейство, всички (баби, дядовци, лели) сме танцували професионално народни танци. Аз и баща му се запознахме в Ансамбъла по народни танци, но освен баща му, който е изучавал пиано и акордеон като дете, не сме се занимавали професионално с музика.
Всеки, който познава Анди лично, знае, че той е роден музикант. Едва на 2 годинки получи първата си играчка саксофон и започна да учи песни от YouTube. Саксофонът беше навсякъде с него, а когато беше на ясла, намираше пръчки и използваше тях като саксофон. След около година пръчката се превърна в микрофон, следваха и периоди, в които изпълняваше концерти на китара, превъплъщаваше се изцяло в музиканта, който го вдъхновяваше и научаваше наизуст дискографията на дадения музикант.
Анди става сутрин с музика и ляга с музика. Когато навърши 6 годинки, най- после стигна възраст, в която да можем да го запишем на уроци. В този момент изучаваше барабани сам от YouTube, нареждаше възглавници по дивана и тромолеше по тях с обикновенни пръчки.
Записахме го в частното музикално училище “Muspop“ с учител Daniel Tomschitz. Благодарение на него Анди научи различни техники, знае да чете нотен текст за барабан и продължава да развива талантът си. Талантът на Анди е много обширен, включва много инструменти, пеене и танци и мисля, че неговият път на сцена тепърва сега започва и ще се развива в още много насоки. Ние като негови родители сме много изненадани от тази дарба и правим всичко каквото можем да го подкрепим.
Какво е за Анди българското училище в Грац?
- Българското училище в Грац е едно място, в което всички като общност се учим, подкрепяме и вдъхновяваме. Даваме пример на децата си и те са истински щастливи да са част от тази общност, да пеят и танцуват българските песни и ритми и са горди, че могат да четът и пишат на български език.
Анди какъв иска да стане като порасне?
- В момента Анди мечтае, когато е голям да правят със сестра си, която е 2 години по- малка от него, големи концерти, които да включват както собствена музика на различни инструменти и танци, така и магически трикове. Ако някой ни дойде на гости, задължително детската стая се превръща в сцена и шоуто се представя на всеки.
Вие пяхте на тържеството на 3-и март 2024 г. в българското училище“Никола Й.Вапцаров“ в Грац? Разкажете ни повече за себе си, защо дойдохте в Австрия, къде още се изявявате.
- Да, след дълги години скришно пеене в къщи, тъй като винаги съм била срамежлива, най-накрая успях да отпусна гласът си пред публика и да правя това, което обичам - да пея.
Анди като наш син, ни учи на много неща и едното от тях е да не се страхуваш да правиш това, което те прави щастлив.
Едно интервю на Светлана Желева
