Д-р Попов, защо решихте да станете лекар, защо избрахте да учите медицина точно в Австрия?
- От малък мечтаех да стана лекар. Завърших медицина в България и от две години съм в Австрия. Още като ученик бях запален доброволец в Червения кръст, което укрепи желанието ми да помагам на хората. След като завърших в елитната Природо-математическата гимназия в Сливен, естественото продължение беше медицина в Медицински университет-София, най-старата медицинска школа в България.

След дипломирането си започнах работа във фармацевтичния сектор и клиничните проучвания, но призванието да помагам на хората в условията на разрастващата се COVID-пандемия, ме върна отново в родния град, където нуждата от млади лекари беше особено голяма. Така започнах работа в най-добрата, практическа школа за един лекар – Спешно отделение, след това в COVID отделение, а в последствие и като специализант в отделение по Ортопедия и травматология.

Желанието ми да практикувам научно-базирана медицина на най-високо ниво ме отведе в Австрия, първоначално във Медицински Университет Виена, а след това и в Медицинския университет в Грац, където за лекар учи и моят брат.

Какво е за Вас Медицинския университет в Грац? Разкажете ни за това, което най-много Ви харесва в обучението?
- Медицинският университет Грац и Университетската болница към него са втори дом за мен. В момента работя като асистент лекар в университетската Клиника по ортопедия и травматология, ръководена от проф. Лайтнер. Работата е изключително динамична, на много високи обороти и изисква постоянна отдаденост и фокус.

Изключително съм впечатлен от отборния дух и академизъм, които царят в клиниката. При нужда винаги можеш да се обърнеш за съвет към някой по-опитен колега, същевременно нивото се поддържа винаги високо, с непрестанно надграждащо обучение и въвеждане на най-съвременните иновации и методи на работа.

Каква специалност планирате да изберете?

- Въпреки любовта ми към ортопедията, смятам първо да продължа с обща медицина, отчасти заради нуждата на българската общност от личен лекар, а също така и заради възможността за изграждането на един общ медицински поглед и директна, трайна връзка с пациента и отговорно проследяване на цялостното му здравословното състояние. След това, ако все оше имам достатъчно ентусиазъм и време, паралелно бих довършил и специализацията по ортопедия.

Вашият брат също следва медицина, и то в Грац. Какво е усещането Ви за това двама души от фамилията да учат медицина и то в един и същ университет?
- Това, че брат ми учи тук е нещо много положително. От една страна се поддържаме като семейство и си помагаме, от друга - чрез неговото обучение се връщам в студентските си години, сравнявам системите на обучение, припомням си някои позабравени неща, а други направо нaучавам отново. 

Как сваляте напрежението от тежките случаи, с които се сблъсквате?
- Ежедневният стрес от тежките случаи и практикуването на университетска медицина в конкурентна среда могат да бъдат много натоварващи, затова за мен е важно вкъщи да забравя за малко за работата си и да си взема нужната почивка. Спортът и в частност бойните спортове са другия ми помощник при справянето с негативната енергия и емоции, натрупали се през деня.

След специализацията-накъде?
Мечтая да имам пациент-ориентирана практика, в която чрез пряка връзка, да осигуря максимално добро лечение и цялостно проследяване на пациентите си.

Грац е стара медицинска школа, включително и за много българи, какво бихте ни разказали повече за града, за универститата?
- Грац е вторият по големина град в Австрия и макар че Виена води класациите като най-добър град за живеене, според мен Грац е още по-добър – съчетава всички предимства на големия град, същевременно е по-спокоен и безопасен. Медицинската школа в Грац също е световно разпонаваема и със стари традиции.

Първите клиники водят началото си от преди повече от 200 години, а официалното откриване като най-голямата университетска болница в Европа е през 1912 година. Безпорно един от най-известните лекари завършили тук е откривателя на перкусията и аускултацията – Leopold Auenbrugger, чието име носи главната улица на болницата.

С какви предизвикателства се сблъсквате?
- Сама по себе си работата в една от най-модерните университетски болници е предизвикателна. Тук попадат най-тежките и сложни случаи, които обикновенно не могат да бъдат решени в някоя периферна или регионална болница.

Но дали в операционната, в туморната амбуланция или в спешното, приемам всеки отделен случай като предизвикателство, давам най-доброто от себе си, виждайки преди всичко човека на който трябва да се помогне. Понякога обаче е наистина трудно, виждайки, че лечението не носи желания резултат или прогнозата е лоша. В такива случаи ние се опитаме да поемем от психическата тежест на пациента и въпреки всичко да му вдъхнем кураж и нови сили. 

Какво бихте казали в заключение?
- Бих добавил че живота в Австрия е уреден, а медицината на високо ниво, но аз си оставам българин, а България винаги ще бъде в моето сърце. Затова бих се радвал след време да мога да имплементирам придобития опит работейки в родината, частично (хибридно) или напълно!

Едно интервю на Светлана Желева