All for Joomla All for Webmasters
Какво е да си градинар в Унгария ? (част-3)
Има паметник на българските градинари в Будапеща. По тези земи много квартали и улици пазят спомена за българите-градинари.
 
Българско семейство градинари, застанали до традиционна българска чешма - това изобразява паметникът в Будапеща. Той бе открит през 2014 година. 
 
Паметникът е в район Зугло, където в средата на миналия век са били градините на българските градинари. Там сега има голям пазар, на който и до ден днешен те излагат своята продукция. 
 
Монументът е израз на добрите взаимоотношения и приятелството между двата народа, чието начало е поставено още преди сто години от диаспора на български градинари. 
 
Българските градинари започват постепенно преселение в Унгария преди повече от 100 години в търсене на по-добри условия на живот.
 
Повечето от тях се заселват в околностите на големите градове - Будапеща, Мишколц и Печ, наемат земи и започват да отглеждат зеленчуци за градските пазари. Благодарение на евтината работна ръка и на новата поливна техника, те успяват да изместят останалите зеленчукопроизводители от пазара. 
 
В началото идват само сезонно и всяка есен се прибират в родината си. Но в края на ХІХ век започват трайно да усядат. В началото на ХХ век сред българската колония все по-често се срещат търговци на едро и заможни стопани.
 
Така назрява идеята за създаване на собствени институции. През 1914 г. е създадено Дружеството на българите в Унгария. Още на първата сбирка се взема решение да се основе църковно-училищна община и започва набирането на средства за строеж. 
 
Стела Сипосова:
Живея в Словакия, където са оставали много българи градинари от едно време. В Братислава има квартал, наречен "Ружинов" т.е Ружа/ Роза  в чест на българите градинари. 
 
Градинарството, което българите разпространяват, растенията, които отглеждат, със сигурност променя и храненето по тези земи. Може да се каже смело, че нашите деди са открили един нов свят за останалите европейци. Можем да се замислим върху това.  
 
Представяте ли си тези бедни, но пълни с вяра и сила българи, са били едно движение в Европа. 
 
Групи от българи, които са ходили в Румъния, Унгария, Австрия, Чехия, Словакия са донесли семената на градинарството.: лук, моркови, целина, патладжан, чушки, люти чушки, домат, картоф и много други. 
 
Можем да добавим още пословичното им трудолюбие, находчивост, издръжливост. Да си представим как са пристигали в студения месец март и започвали на студа, без удобства, с малко семена, коне и инструменти да обработват и подговят земята. 
 
Мария Маркова: 
И моят дядо Димитър Караиванов от с.Добри дял, Лясковско е ходил в Румъния като градинар. И до Виена даже отскочил на опера. С възторг описваше „Царицата на чардаша”. След 9-и септември 1944 г. се преместил в Сандански и тук показал на местните как се правят парници с топла вода от изворите в града. 
 
Радостина Константинова:
Като споменавате дядовците си, които са били градинари в Унгария, се сещам за един случай от м.г.  Останах без консерви домати и случайно в Румъния попадам на едни унгарски консерви. Останах приятно изненадана. Споделям с майка ми, а тя ми отговаря спокойно: „Разбира се, навремето много българи заминаха да градинарстват в Унгария и те се научиха от нас на бахчеванджийство (диалектна, остаряла дума за градинарство-б.м ). 
 
Румяна Петрова:
Трудолюбив народ сме българите! Пак ще се издигнем, извисим, нищо, че сме бедни!

 
 .
 
 
 

 

 
Прочетено 481 пъти Последна промяна от Понеделник, 22 Февруари 2021 20:23
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…