All for Joomla All for Webmasters
Какво е да си градинар в Чехия? (част-2 )
Статията ни за българските градинари предизвиква много емоции.
 
Читатели се свързаха с нас, извадиха от старите ракли снимки и вълнуващи семейни истории. 
 
Немалко наши сънародници, които в момента живеят и работят в Австрия, също са наследници на тези славни и родолюбиви българи, които са били градинари в Централна Европа. 
 
История №2
Баща и син от с.Драганово, Великотърновска област заминават като градинари и газди в Унгария и Чехия. Това са Марко Кръстев Михов (1891 -1981 г.) и Иван Марков Михов (1923 - 2000 г.) Тръгнали заради немотията.
 
„Баща ми бил едва 14-годишен! Той е на снимката, качен на кон и държи в ръцете си акордеон. Дядо ми е застанал между двете жени до другия кон. Били са в Мишколц, Пеща и Острава!”, сподели нашият читател Михов. 
 
История №3
Почти всички села в околностите на Велико Търново са били градинарски. Още от времето на Османската република са ходели бостанджии всяка година, предимно в покрайнините на Букурещ, а по-късно потеглят и на по-далечни дестинации в Средна Европа”. Това ни написа Мартин Папазов. 
 
„Почти всяка по-хубава и европейски изглеждаща стара къща из тези села е била дом на някой градинар. И моят прадядо е бил такъв, само че не се е прибрал бързо.
 
След известен престой там е успял да създаде собствено стопанство в покрайнините на Прага, а по-късно, след войната се мести и в Острава. 
 
Живял е повече от половин век в Чехия - от началото на 20-те до средата на 70-те години на миналия век, когато се прибира и купува къща и земя в с. Драганово, защото е смятал да продължи с градинарството, а в родното му Пчелище и в с. Къпиново, където е живеела прабаба ми, земята е много по-лоша и трудна за работа.
 
Докарва от Чехия и два вагона с материали от стопанството си. Помня, че беше изградил три  големи вкопани стъклени оранжерии, със собствен парен котел за отопление и други приспособления. 
 
Покрай него дядо ми и баща ми са се изучили за инженери в Пражката Политехника, като баща ми много активно му е помагал в работата по време на студентските си ваканции. 
 
Много забавни истории разказва баща ми за него и други търновски градинари, които са преживели, освен това са изкарали и Втората световна война там. Освен градинари е имало и няколко специалисти по семена, които са им осигурявали семена за зеленчуци в България (защото тук са ставали най-качествени).
 
И напролет, с кораб по Дунав от Русе са отплавали нагоре, за да им ги доставят. В Чехия българите са имали много добро име, уважавали са ги заради уменията им, трудолюбието и вкусните продукти, които са продавали.
 
И аз, след като завърших също инженерство и работих по професията си повече от десет години, реших да се върна към корените си. Така от 2016 г. насам се занимавам със семейния разсадник в село Къпиново. Чувствам се чудесно и мисля, че намерих призванието си в живота.
 
Малко статистика
В момента в Чехия живеят 15 000 българи, в Прага се намира и единственото пълноформатно българско училище зад граница “Петър Берон“, което е открито преди повече 70 години, според данни на българското Външно министерство. 
 
В България през 1949 г., е открит първият чешки културен център зад граница, а мнозина чехи са допринесли за развитието на българската държава след Освобождението преди 141 г.
 
Сред тях са учените историци Константин Иречек и Вацлав Добруски, бизнесмените братя Прошек, художниците Иван Мърквичка и  Ярослав Вешин и много други. 
 
Двустранният стокообмен за последните 10 г. се е утроил. За 2018 г. той възлиза на 1,37 млрд евро.


 
 .
 
 
 

 

Прочетено 1071 пъти Последна промяна от Понеделник, 22 Февруари 2021 20:22
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…