Името показва характера
Сигурно вече се питате защо винаги у дома отглеждам по две котета. Ами, защото ми се е струвало, че едничко котараче, както е и при хората, се чувства самотно. Поне при моите е било така.
Освен това, съдбата се намеси в моя живот и ми изпрати две котета накуп в момент, когато вече бях решил да си имам пукхаво кълбенце. Странно, че преди си мислех, че обичам повече кучета и винаги съм искал да имам кутре, но се отказа, че котарачетата са голямата ми страст.
Първата „двойка” котарачета, които останаха у нас, бяха Крупник и Джини. След това заедно живяха Джини и Лили, по-късно Джини и Азраел, следваха Джини и Данте, а сега сме с Данте и Етелка (Ети).
Тайната на погаждането на две котета се крие в това, че те трябва да са от различен пол: едното е котешко момиченце, а другото - котешко момченце. Освен това едното задължително трябва да е по-мъничко, за да може другото котараче да го възприема като по-безащитно, а не като съперник.
Време е и да ви разкажа откъде идват имената на моите любими котета, с които минаваше не малка част от моя делник. Винаги съм искал те да отразяват някакво тяхно качество или способност.
Да започнем с Крупник. Той бе кръстен на една полска супа, в която вместо ориз се добавя емечик/ на полски- крупа/. Името ми хрумна, тъй като котарачето бе черно-сиво, с козина, напръскана като че ли е на зърна.
Лили пък носеше името на индианската приятелка на Питър Пан –ТайгърЛили (TigerLili) заради тигровите си шарки.
Джини я нарекох така, защото подобно на Духа от бутилката от „Аладин и вълшебната лампа”, изчезваше мигновено под леглото.
Азраел носеше името на Ангела на смъртта. Той, както си спомняте, ми бе подарен с това име. Предишната му собственичка бе решила, че всичките котета на майка му Йоко ще започват с буквата „ А”, тъй като това е първото й раждане. Трябва да призная, че името Азраел не ми допадаше никак и ме изпълваше с мрачни предчувствия. За да се ободря си казвах, че така се казва и котето на Магьосника от комикс поредица за Смърфовете. След смъртта на Азарел обаче бях твърдо решил, че ще сменям имената на своите котки, ако не ми харесват.
Така стана и с Данте. Той си е от Флоренция и когато дойде да живее у дома, въпреки, че бе кръстен Паули (на св. Павел), аз му дадох новото италианско име. Когато го видя за пръв път, дъщеричката на едни мои приятели от 18-и район на Виена недочула името, сладко ме попита: „Защо нарече новото си коте Тante (от немски- „леля”)?”.
Етелка пък си е унгарка, но всичко галено я наричаме Ети. Тя е моeто коте-кукличка. Ако сте слушали внимателно оперетата „ Графиня Марица” на унгарския композитор Калман, в едно от действия се появява дамски персонаж с името Етелка. Сигурно има връзка с нея.
increase font size
