Визитка:
Деница Костова живее със семейството си във Виена. Тя е работила 10 години като моделиер, след което се отдава на другата си специалност-педагог на изобразителните изкуства и създава творческа работилница за деца.

Така и не проявява  желание да влезне в системата на българското образование. Преди 4-5 години заедно с други ентусиазирани родители създават "Сдружение за валдорфска детска градина и училище"в Стара Загора (http://new-waldorf-sz.blogspot.co.at/?m=1), където заедно работят за осъществяване на идеята.

В същото време започва  и обучение по валдорфска педагогика. Сега вече е дипломиран учител в Педагогически колеж " Хеликон" Цайст, Холандия. Можете да й пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. 

Повече за това обучение в цяла Австрия, както контакти на детските градини тук (http://www.waldorf.at/kika2/kigadressen.htm) и валдорфските училища (http://www.waldorf.at/schulen/schuladressen.htm) можете да намерите на адрес: http://www.waldorf.at/hauptseiten/unteruns.htm 

Деница, как бихте представили валдорфската педагогика на хора, които не са чували за нея ?

-Когато срещнах валдорфската педагогика моите търсения за по- правилен подход към детето приключиха. В нея открих един холистичен подход, който разглежда човек цялостно, съставен от три нива-физическо, умствено- емоционално и духовно, грижейки се непрекъснато да има баланс между тях.

Още Хипократ е казал, че за да си здрав, означава да си постигнал хармония не само със себе си, а и с околния свят. Валдорфската педагогика още действа лечебно като се грижи за духовното израстване и разкриването на творческия потенциал на човека.

Децата учат чрез игра, срещи с природата, занимания със смислени дейности като месене на хляб, плетене, работа в градината....Основно развитието на човек е разделено на три седемгодишни периода, в които се отдава значение съответно на развитие на волята, чувствата и мислите. 

В първия период - между 0- 7 г. се развива основно физическото тяло и възпитание на волята- чрез много движение, здравословен ритъм с любящия авторитет на родител, който е основен пример за подражание. В тези най- ранни години на възпитание за детето важи принципа: "Светът е добър"и то имитира всичко от неговото обкръжение. 

Затова е много важно  да бъде обградено с това, което е добро и да внимаваме какви примери за подражание ще му предложим. 

В този период детето учи изцяло чрез игра и интелектуалните задачи са неподходящи. Има изследвания, в които е доказано, че от гледна точка на невро- биологията децата не са готови за това.

Основни думи тук са игра ( с разнообразни предмети), приказки, ритъм, движение, природа, дърво, вълна, коприна, памук, топлина, любов, фантазия... 

От 7- 14 г. е вторият етап, в който любящия авторитет на родителя постепенно се измества от любящия авторитет на учителя, който сега е важен за детето.

Важно е какъв човек е той и какъви морални качества притежава. Важно е и да изградят връзка на доверие и любов, защото това ще помогне на детето  да учи с желание, той ще бъде и основен пример за подражание.

Това е причината основният учител да остане с детето през целия период до завършване на основно образование. 

В този период се възпитават чувствата. Най- важната дума е красиво. Детето следва да бъде заобиколено с това, което е красиво.Затова всеки урок е проникнат с много творчество и красота. Учителят поражда и удивление към света. С много изкуство той твори всеки свой урок.

Дните на учениците в училище са изпълнени с музика, която те самите изпълняват, изобразително изкуство и театър. Учебният материал е разделен на ритъма от по няколко седмици, в които те се потапят само в математика, език или история... 

Юношеството или третият период е етапът на търсене на истината.И детето трябва да бъде заобиколено от това, което е истина. Учителят се обръща към рационалното мислене като се стреми да развие у учениците способност за критично мислене. Развива се стремеж да разглежда външната страна света и да се научи да го разбира.

Формират се наистина дълбоки интереси. За да се случи това, детето се нуждае от хора, които са в състояние дискретно да се свържат с неговия душевен свят и да му подскаже истината или пътя към знанието. 

Да му помогнат да намери смисъла на живота и  да го предпазят от празнотата. 

Според валдорфската педагокика всичко си има своето време и пропуските не могат да бъдат наваксвани в последствие. Затова ние като родители и педагози сме отговорни пред своите деца. 

Какво дава тя на децата?

- Когато в семейството се появи ново дете можем да забележим, че то идва с нещо ново, нещо специфично и само негово.

И колкото и деца да се родят в едно семейство, всички те ще са различни.Използвайки принципите на валдорфската педагогика можем да помогнем на детето да открие своята собствена задача , да разкрие и съхрани творческите си способности, да расте щастливо и свободно.

А на нас - стремеж към собствено развитие, много вътрешна работа, защото детето ще следва това, което сме ние, а не това, което му казваме, че трябва да бъде. 

В немскоезичното пространство валдорфската педагогика е позната от 90 г.  Какво ви прави впечатление за начина по който се развива в Австрия? 

-Не бих могла да кажа , че имам много впечатления от развитието й тук, но определено имат изградени традиции в това отношение. За разлика от България тук е много добре позната. Само във Виена има четири основни училища. Към всяко от тяях има изградена детска градина, а отделно има още много в различните райони. Има и училище до 12 –и клас.

Повече или по- малко всеки е чувал за валдорфската педагогика. Когато избирахме училище за дъщеря ни, за мен и моя съпруг нямаше никакви съмнения, че това ще бъде валдорфско. И аз съм много благодарна за тази възможност. Интересно ми е да наблюдавам, че  тук има много противоречиви мнения, свързани с валдорфската педагогика.

В началото дори се опитваха да ни убедят, че в тези училища се посещават от деца, на които не им се учи и ротителите ги записват, единствено, защото програмата е много олекотена. Разбира се, сигурно има и такива. Но аз познавам други, които са убедени в ползата на валдорфската педагогика и това е причина децата им да са в това училище.

И не на последно място, аз наблюдавам своето собствено дете и мога да забележа как се отразява това на него. И как мислите се почувствахме с баща й, когато един ден чухме: " Ех, ако можеше да остана да живея в училище…" 

В България дъщеря ни учи до 4-и клас и не бих казала, че го е правила с особено желание. Сега мога да кажа, че лицето й грее. Сякаш е намерила себе си.

Защо решихте да станете валдорфски педагог? Споделете някои тайни за това как възпитавате своите деца в тези принципи?

- Когато за пръв път чух за валдорфската педагогока, живеехме още в България. Тогава тя бе напъно непозната за мен. Дори трудно изговарях името й.

Но толкова се вдъхнових, когато започнах да научавам повече.Мога да сравня това изживяване единствено с любов от пръв поглед. Скоро след това се случи така, че във Варна се организира обучение. Записах се веднага. В началото мислех, че го правя за дъщеря ни, но в последствие разбрах, че това обучение всъщност е за нас , за нашето собстено развитие. 

Много големи промени настъпиха у мен и моето семейство. Сега вече имаме нов мироглед. И това се отразява и във начина по който отглеждаме и малкия ни син. Той сега е на 19 месеца.И всеки ден се убеждавам в ползите на тази педагогика. Разбира се, не всичко тече като по мед и масло.

Имаме си уроците всеки ден. Никак не е лесно. Понякога дори се получават и противоречия. Но мисля, че това е част от процеса. Сега най-главната ни задача е да съумеем да балансираме между идеала на валдорфската педагогика и днешната реалност. Тайни няма, освен да се стараем да дадем най- доброто на което сме способни.

Това което ми помага и води е една единствена дума - усещане. Защото това е главното в отглеждането на малкото, пък и на по- голямото дете. 

Усещанията в най- ранна възраст остават в нашето подсъзнание. И колкото по-малко е детето, толкова е по-дълбоко. 

И когато трябва да направя нещо за него винаги се питам какво усещане му носи това. Когато го обличам, когато го мия, когато играем. Какво усещане има когато играе с едни или други играчки, с какъв глас говоря, интонацията... Каква храна ще му приготвя...

В тази връзка трябва да се обръща внимание основно на четири сетива:  за допир, за живот, за движение и сетиво за равновесие. Всеки може да намери информация за това и да прочете.

В днешното образование възникват много проблеми. Как да се справим с един такъв въпрос като напр. ранното съзряване на децата?
- Тук бих могла да отговоря с един цитат:"В едно общество, което подтиква своите деца към преждевременно съзряване, валдорфското училище запазва магията и приказното приключение да си дете.

"Казал е го Томас Армстронг. Валдорфското образование е алтернатива – не защото предметите, които се преподават са различни, а заради това как и кога тези предмети се преподават. 

Кое е най-голямото предизвикателство днес , свързано с децата ?

- Едно голям предизвикателство според мен са информационните технологи и до голяма степен неглежирането на децата от страна на техните родители.

Разбира се, без да обобщавам, но когато телевизорът е бавачка, а PSP е на-верният ти другар в игрите не бих казала , че детето ще израсне без поражения в развитието. А нали наша цел са хармонично развити личности с доверие в живота и непрекъснат стремеж към знания. 

Едно интервю на София Ружинова