All for Joomla All for Webmasters
Българи в чужбина: Какво вълнува сънародниците ни в Чехия?
Днес в рубриката ни българи зад граница ви представяме Камелия Илиева, главен редактор на сп.Роден глас -Прага.
Г-жо Илиева, как се отзовахте в Прага, какво Ви доведе насам?
-Със съпруга ми пристигнахме в Прага, по чиста случайност или по волята на съдбата, в края на август 2005 г. след спечелен конкурс към българското Министерство на образованието за учители в БСУ „Д-р П. Берон“ в чешката столица.
 
Предполагам знаете, че това училище е едно от малкото школа в Европа, изцяло финансирани от българската държава и обучаващи децата по българските образователни стандарти.
 
След като работих като командирована три години в училището, моята работна позиция бе съкратена поради липса на ученици. Наложи се да се разделя завинаги с учителската професия и да работя нещо друго, което, както се оказа впоследствие, ми доставя огромно удоволствие.
 
В същото време, още на втората година при нас пристигна дъщеря ни, която завърши Българското училище, а след това продължи образованието си в чешко висше учебно заведение. Години след това, в Прага се премести и синът ни, който също получи инженерната си диплома в чешки университет.
 
Дойдохме уж за малко, времето неусетното лети, ли лети, а ние все още сме в чужбина. В момента цялото ми семейство живее в Прага, съпругът ми продължава да работи като учител в БСУ „Д-р П. Берон“, децата ни се реализират в международна фирма. 
 
Какво не знаем за Прага, за Чехия, представете ни ги накратко извън туристическия поглед?
 - За мен чешката столица е магическо място, което можеш да опознаваш всеки ден, без да твърдиш, че си видял всичко и знаеш всичко за нея.
 
Обичам да чета различни легенди, свързани с чешката столица; да обикалям малките стари улички, да седя на пейка в някой от многобройните паркове далеч от туристическите маршрути и градския шум. Всъщност Прага преживява тежък период вече втора година.
 
Заради пандемията ги няма туристите, но в същото време и огромните приходи от туризъм, много хотели и ресторанти фалираха или рязко намалиха размера на бизнеса си.
 
От друга страна, ние, които живеем в този град, имахме възможността да бродим спокойно по безлюдните улици; да се разхождаме по Карлов мост, без да срещнем жива душа; да се насладим на една друга Прага – величествена, тиха и спокойна.
 
Обожавам Пражката крепост, която за мен има особено излъчване; Валдщейнската градина; обичаме да водим приятели в кафе-сладкарницата „Моцарт“, от чиито прозорци се вижда прочутата часовникова кула на Староместкия площад.
 
Но се радвам, че в момента, пътувайки към къщи с трамвай номер 22, чийто маршрут минава покрай Лятната градина на кралица Анна и Пражката крепост, виждам да слизат все повече туристи.
 
Това ме обнадеждава, че може би ще се върнат старите времена. 
 
Изключително очарователни са живописните селца и замъците в Чехия – тук нямам предвид най-посещаваните и задължително вписаните в туристическите маршрути обекти, като крепостта „Карлщейн“ например, а редица други, по-малко известни, но много очарователни с големите си паркове и градини, с интересния си интериор.
 
Голяма част от тях са били в окаяно състояние след оттеглянето на германците в края на Втората световна война, мебелите изпочупени и разграбени, но бавно и полека, по запазени снимки, се възстановявал предишния им вид и блясък.
 
Някои от тях днес са държавни, други са частна собственост; някои работят само от април до края на октомври поради по-ниската посещаемост в зимния сезон и трудността да се отопляват; други са отворени целогодишно.
 
Наскоро, при посещението на един замък в сърцето на Чехия научих, че и до днес всяка година излиза книга със списък на благородническите фамилии в Европа, като имената са подредени според „степента на благородство“, съответно става ясно кои са свободните и най-изгодни партии за брак.  
 
Чехите са народ, който е дал на света много видни личности. Когато пристигнах в Прага, първото, което ми направи впечатление, бе отношението към възрастните хора, инвалидите и животните – няма случай да не отстъпят място на възрастен в градския транспорт или да се отнесат с пренебрежение към животно, камо ли пък, ако са свидетели на нехуманно отношение.
 
Чехите бяха много толерантни към чужденците, неслучайно съществува стабилна политика за финансиране на културната дейност на официално признатите 14 национални малцинства в държавата (вкл. и българското), но в последно време покрай бума на емигранти се забелязва едно по-резервирано отношение, а понякога и видимо пренебрежение към хората, говорещи чешки с акцент.
 
Обяснимо е, Чехия и днес, въпреки коронакризата, е добре уредена и просперираща държава, хората се страхуват да не изгубят постигнатия стандарт на живот. 
 
Какво е за Вас сп. „Роден глас“ – една от най-старите медии, издавани от българите в Европа, извън територията на България. Празнувате 50-годишен юбилей. 
 - През 2021 г. „Роден глас“ чества половин вековен юбилей. Неговата история, трудно – бавно и полека – се създава от всички нас: редактори, коректори, сътрудници, художници, графични дизайнери…, както и от стотиците наши сънародници, които милеят за българското във всичките му проявления, милеещи за родния български език.
 
Едва ли някога ще забравя вълнението, което изпитах, разглеждайки крехкия и пожълтял първи брой на вестник „Роден глас“ – погледът ми се спря на датата и годината – юни 1971.
 
Тогава разбрах, че имам щастието да съм участник в исторически миг! В уводната статия на емблематичния първи брой, озаглавена „Нашите цели и задачи“, четем: „Разпръснати сме по всички кътища на хубавата Чехословакия и се чувстваме като между свои.
 
Въпреки това, всеки от нас е чувствал и чувства нуждата да се срещне със сънародниците си и на свой, роден език, да разменя мнения, да споделя радости и скърби. Тази естествена нужда […] е една от причините за създаването на разни наши сдружения и организации“.
 
В началото медията ни излиза като вестник и чак през 1984 г., когато издаването й се премества в Прага, се превръща в списание. Негов издател е Българската културно-просветна организация (БКПО) в Чехия, най-голямото сдружение на българите, което през 2016 г. се преименува на Асоциация на българските сдружения в ЧР. 
 
От 2002 г. правителството на Чешката република, в частност Министерството на културата, подкрепя финансово националните общности в стремежа им да съхранят родния си език и националната си идентичност чрез издаването на свои вестници и списания.
 
Преодолявайки периоди на проблеми, конфликти, безразличие и некомпетентност, и с финансовата помощ на чешката държава, „Роден глас“ не само оцелява, но и успешно продължава развитието си. 
 
Основната му цел е да информира сънародниците си за това какво се случва в нашата общност, така че да се почувстват съпричастни, да се почувстват част от случващото се, да имат убеждението, че са заедно.
 
Във всеки брой на списанието се появяват и статии, написани на чешки език, защото не са малко и чешките ни приятели, а в същото време българите придобиват увереност и сигурност, че са част от чешкото общество.
 
Добрият текст, актуалната информация, позитивната новина, поднесени на прецизен, книжовен български език, е посоката, в която смятаме да продължим да се развиваме. Не е без значение и фактът, че за дългогодишното си съществуване списанието се е превърнало в своеобразна хроника на живота в българската общност. Често прелистваме стари броеве от богатия ни архив, за да си припомним минали събития. 
 
В началото на 2007 г. „Роден глас“ е награден от Министерството на културата на Република България с почетна грамота и плакет за принос в развитието и популяризирането на българската култура. Осем години по-късно списанието получава международен стандартен сериен номер (ISSN 2336-5250), който осигурява бърза и точна идентификация на изданието. 
 
Днес, списанието има широк диапазон – обхваща всички значими събития от живота на Асоциацията на българските сдружения в Чехия, дейността на регионалните й клубове, значително място заема информацията за културния живот – нови книги, изложби, концерти на български творци или на чешки приятели на България.
 
Публикуваме актуална информация и полезни съвети за нашите сънародници в рубриката ни „Актуално”, не по-малко любими са: „Едно българче разказва…“, „Ученически калейдоскоп“, „Гордост и памет“, „Библиотека“, а най-новата ни – „Dotknětese Bulharska“ („Докоснете България“) – е пряко насочена към нашите чешки приятели.
 
През настоящата година „Роден глас“ празнува своя юбилей с модерен дизайн, интересни материали и стотици почитатели в Чехия, България и по целия свят. По този повод организирахме Международен конкурс на тема „Моят роден глас е…“, в който се включиха над 160 участници от Чехия, България, Словакия, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Норвегия, Франция и Аржентина.
 
Те се състезаваха в три възрастови групи в разделите „Изобразително изкуство“, „Литература“, „Фотография и видео филми“. Всички участници получиха Почетни грамоти, а отличените – дипломи – и много награди, осигурени от Асоциацията на българските сдружения в ЧР. По повод значимия юбилей получихме Поздравителен адрес от Илияна Йотова, Вицепрезидент на Република България. 
 
За мен списанието е гласът на българите в тази чужда, макар и приятелска страна и моят начин да бъда полезна – в съхраняването на националната ни идентичност чрез силата на писаното родно слово.
 
В него намирам смисъла на вложените усилия и понякога се шегувам, че се грижа за „Роден глас‘ като за собствено дете. Само преди няколко дни, на XVI световна среща на българските медии в чужбина, провела се в Рилския манастир и в Кюстендил, списанието бе удостоено с годишната награда на НДФ „13 века България“ за „Принос в съхраняване на националната ни идентичност зад граница“. 
 
 Как живее българската общност в Чехия? Къде е най-активна – в Прага, Острава,…?
 - За съжаление, българската общност в Чехия не е много задружна, нямам желание да обсъждам причините за това.
 
Най-голямата организация е Асоциацията на българските сдружения в ЧР (АБС), която обхваща 10 юридически самостоятелни регионални сдружения в Прага, Бърно, Острава, Пилзен, Оломоуц, Кладно, Млада Болеслав, Мост, Хоржовице, Усти над Лабем.
 
Всяко сдружение има собствени културно-просветни проекти, а заедно работят по най-големите от тях: Традиционния събор на българите в Микулчице и „Роден глас“.
 
През 2009 г. някогашната БКПО инициира, организира и реализира с финансовата помощ на българската държава построяването на монументален паметник на Светите братя Кирил и Методий в селцето Микулчице, Южна Моравия, където, според една от хипотезите, е погребан Свети Методий.
 
Всяка година АБС организира Събор-поклонение пред делото на Славянските просветители, на който се събират сънародници от Чехия, Словакия, Австрия, Германия, представя се богата културна програма. Догодина се планира тържествено отбелязване на 40-ата годишнина от поставянето на паметната плоча на Св. св. Кирил и Методий в Микулчице, инициирано от регионалното ни сдружение в Бърно.
 
Освен АБС и нейното регионално сдружение със седалище в чешката столица, в Прага съществуват още 5 български сдружения, някои от които работят много активно и имат интересни проекти, други се представят по-рядко, в Бърно,освен „нашето“ дружество, работи и сдружение „Пирин“.
 
Всички сдружения кандидатстват по проекти и получават финансова подкрепа от чешката държава в лицето на различните министерства или общините по места. С някои сдружения АБС работи в тясно сътрудничество, с други е в неутрални взаимоотношения. Трудно е да се отговори еднозначно кое от всичките сдружения е по-активно и в кой град. 
 
Чувствахте ли се емигрант, изпитвахте ли носталгия?
 - Емигрант не съм се чувствала никога, макар в началото да ми беше трудно, докато науча езика. Чувствам се като свободен човек, който може да избира къде да живее и работи. Всяко лято прекарваме със съпруга ми по един месец в България, но да, изпитвам носталгия – най-вече по моите близки в Родината. 
 
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

 .
 
 
 

 

Прочетено 534 пъти Последна промяна от Вторник, 15 Февруари 2022 21:18
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…