Ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Заместник-председател на Македонския научен институт.

Два пъти е била стипендиантка на Австрийското министерство на образованието и науката в Института по славистика, Залцбург (специализация по езикознание). Хумболтова стипендиантка в Институт по славистика в Марбург, ФРГ.

Дисертационният ѝ труд е изследването „За народната основа на старобългарския език“, публикувано като книга (2012). Създател е на Карта на българския език на ново място по света и съавтор на Карта на диалектната делитба на българския език. Автор е на книгата “Смесеният език на виенските българи“. Съавтор е в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“, което има и английска версия. Автор е на стотици статии и студии по езикови въпроси.

Проф. Кочева, как Поморие се озова в ...Братислава? Разкажете ни повече за тази инициатива с българското посолство в словашката столица...
- Няма нищо случайно. Поморие и въобще българското Черноморие са добре познати в Словакия. Още от времето преди промените през 89-та през лятото в България летуваха много словаци и чехи и независимо че за известно време след това имаше отлив, тъй като всички искаха да пътуват по места, до които преди не им беше позволено да стигат.Напоследък се отбелязва подновен интерес към България тъкмо от страните в Средна Европа. За словашките туристи Поморие не е непознато място, а това само по себе си вече е добър знак. Не е и недостъпно, летище Сарафово е на 6 км от града, макар че някои предпочитат автомобилен или автобусен превоз.

От друга страна посещението в Братислава, но нека добавя - и във Виена също - февруари 2027 година е част от една кампания, която започнахме от Берлин за представяне на Поморие пред чуждестранна публика (туроператори, медии, граждани), защото, освен възможности за качествена почивка. Градът има изключително богата история – антична, средновековна, възрожденска, която има смисъл да се познава, но също предлага и възможности за балнео и спа туризъм, винени турове, любопитни атракции, сред които изключително, многоцветно и музикално водно шоу през лятото.

Трудно е да се изброи всичко, което си заслужава да се види и усети, затова трябва да се дойде. Затова първо заповядайте в Дом Витгенщайн през февруари 2027 г., ще обявим и точна дата малко по-натам, а след това и в Поморие. Защо не още през май, когато Бургас ще е домакин на Евровизия.

Да продължим със сборника "Анхиалски истории", който издадохте и съдържа 25 истории, свързани с Поморие. Със сигурност всичките са много интересни, много интригуващи, но коя все пак остана в сърцето Ви?

- Знам колко нескромно ще прозвучи, но пък е съвсем естествено - със сигурност най-близо до мен е историята, която аз написах. Тя е посветена на моя дядо, бежанец от Вардарска Македония, който след известно митарстване в София, започва да учителства в тогавашното Анхиало и остава до края на живота си тук. Баща ми е роден в Поморие, моите детски лета преминаха в поморийския ни дом, тези на дъщеря ми също, ще се радвам, ако един ден и внуците ми имат своите незабравими летни преживявания на същото място.

Преди няколко години гостувахте в БКИ Витгенщайн, където представихте монографията си "Смесеният език на виенските българи", която претърпя 2 издания. Ще има ли продължение, наблюдавате ли нови развития?
- В един научен труд винаги има какво да се добави. Всъщност аз имам няколко статии отново по същата тема след появата на книгата. Разглеждам различни аспекти на „смесения език“, като в по-новите изследвания акцентът пада повече върху начина, по който говори второто поколение българи в чуждоезична среда, докато в "Смесеният език на виенските българи" на фокус бяха преди всичко преселниците от първото, които най-добре пазят българския код.

Процесът на германизацията у второто обаче е много напреднал и те се противопоставят езиково на представителите на първото българско поколение със своите вече стабилизирани немски лексикални елементи и граматични конструкции. Докато у информантите от първото поколение австрогерманизмите имат вариативен характер, у тези от втората генерация те са превърнати почти в норма и дублетността с български елементи за тях е по-малко присъща. Естествено е, че и в този случай решаващо значение има езиковата компетентност на носителя на двата езика, но като трайна тенденция тези изводи за процесите са видими и лесно могат да се изведат.

А при третото поколение българският език, уви, е само семеен спомен; известно е, че за предците той е бил майчин, но за внуците българската езиковата компетентност почти изцяло липсва. Но и тук, разбира се, има изключения.

По въпроса за диалектите: в Австрия хората говорят на диалект и не се срамуват, официално пеят на диалект, защото са от някоя от федералните провинции и се гордеят с това. Ние още не можем да излезнем от това да се делим на софиянци и други, да се осмиваме, че някой говори меко, а друг-вака, или казва- макЪр че... Защо е така?

- О-о-о, отдавна е обърната тази тенденция. В България наблюдаваме ренесанс на диалектите в последно време, нещо повече – оценка за тяхната езикова роля, за разнообразието, което внасят. В социалните мрежи съществуват различни регионални групи, голяма част от тях са създадени именно от българи в чужбина, които не искат да прекъснат връзката с не само с родината, но и с региона, от който идват. Затова там се пише само на диалект, това е въпрос на престиж, обменят се спомени, много е любопитно.

Има групи за съхранение на родопските говори, на северозападните, с една дума – диалектите от говорими в недалечното минало вече имат и писмена реализация, а това е новост. Появява се и литература на диалект, има ясна тенденция към съхранение на старината. Защото диалектите са старина, те пазят по-архаични езикови особености.

Всъщност Вие 2 пъти сте била стипендиантка на Австрийското министерство на образованието и науката в Института по славистика, Залцбург (специализация по езикознание). Какво наблюдавате в развитието на диалектите в Австрия?
- Аз съм преди всичко български диалектолог и няма да навлизам на терена на австрийските и немските колеги. Баварският диалект обаче, който съм слушала в Залцбург по време на престоя си там, също е много различен от книжовния език, особено на фонетично и лексикално равнище. Спомням си, че когато за пръв път стъпих на австрийска земя там бях леко стресната от факта, че „хващам“ много по-малко отколкото съм си представяла, а все пак съм завършила Немската гимназия в София през едни години, в които всичките ни преподаватели по езика и по отделните предмети бяха германци. Адаптирах се, разбира се, но ми трябваше време, а колегите се шегуваха, че като мен говорят само по телевизията.

Какво е за Вас Австрия?
- Първата страна от другата страна на Желязната завеса, която посетих. Завесата формално беше паднала, но цивилизационният шок през 1992 г., когато заминах, не ми се размина. Тогава беше друг свят. Отделно от това Залцбург предлагаше много културни и музикални преживявания, а контактите с колегите ми от Института по славистика бяха много ползотворни.

Защо не останахте да работите в Австрия? Не Ви ли изкушаваше тази възможност?
- Откровено казано, такава дилема никога не е стояла пред мен. Професията ми предлага възможности за пътувания и срещи, аз съм езиковед, диалектолог, смятам, че на българското си място тежа най-много. Тук е семейството ми, тук са приятелите ми, обичам слънцето, както стана ясно и морето, и трудно мога да си представя битието си на друго място.

Автор сте и на монография "Немски заемки в българските диалекти“. Увеличават ли се немските заемки или английските вземат превес?
- Второто, разбира се. Светът днес е англоезичен. Аз съм изследвала немските заемки не в книжовния език, а по диалектите, за да покажа колко дълбоко са навлезли те в миналото. Някои дори днес не се и осъзнават като германизми. Само един пример – почти всички диалектни названия на картофите, като компир, барабой и пр. са немски заемки. По различни пътища са стигнали Grundbirne и Brandenburger до българските диалекти, доста промени са претърпели, но това са етимоните.

Много се говори за опростачването на света, особено на младото поколение, Вие на какво мнение сте?
- Младото поколение има доста ограничен езиков ресурс, икономичен, беден наратив. Информацията стига до него не през книгите, които развиват езика, а визуално, в Тик-ток, в Инстаграм. Но пък остава надеждата, че това поколение ще има други възможности и достойнства. Дано!

Да Ви попитаме и за българистиката...Каква е най-новата посока, която поема българистиката по света?
- Развитието на българистиката, особено пък в чужбина, защото тя в България си се развива подобаващо, е огромна тема, много важна и се отнася до някои от въпросите, които засегнахме с Вас. Затова този голям разговор предлагам да оставим за следващ път!

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков