Основна част от отговорностите ѝ е свързана със съдържанието, което следва да представя живота в България в цялата му пъстрота – от политическите и икономически процеси, до богатството на културата, традициите и историята. В тази мисия разчита на професионален екип от 12 редактори, за които България е кауза, а уважението към хората и любопитството към техните истории – движеща сила.

Извън професията си мечтае да забави темпото, да пътува със семейството си и да открива красотата на различните култури. Харесва еклектиката във всичките ѝ форми – в изкуството, музиката, архитектурата и живота.

Г-жо Каркаланова, защо избрахте именно радиожурналистиката?

- Винаги съм обичала да слушам радио. Когато в университета ми се отдаде възможност да кандидатствам за втора специалност, избрах радио журналистиката, защото това беше начин да вникна в същността на процеса по създаване на звуковата картина. Особено харесвах упражненията по радиомонтаж – как професионалистът може да изгради звукова среда, която да привлече вниманието на слушателя, опирайки се единствено на слуховите възприятия. Истинска магия!

Какво е да работите в Радио България – програмата на БНР за българите зад граница и за чуждоезиковата аудитория по света? Беше ли това Вашият първи избор?

- Прекрачването на прага на Радиото беше много вълнуващ момент за мен. Отидох там на стаж в края на последния си студентски курс заедно с още няколко колеги и препоръчително писмо до тогавашния директор на Радио България. Не бях напълно наясно къде попадам – Радио България трудно можеше да бъде слушано в София, защото програмите се излъчваха на къси вълни. Така информацията за България на повече от десет езика, достигаше по-лесно до слушателите отвъд границите на страната, отколкото до хората в столицата.

Първоначално бях сътрудник в репортерското звено – наричаше се „Централна информационна служба“. Хареса ми възможността да разказвам за България и да представям личности и събития пред аудиторията на БНР по целия свят. По онова време Радио България разполагаше с големи чуждоезикови екипи, които превеждаха материалите и ги представяха в ефира. Близо две години по-късно бях поканена в Българската редакция, чиято продукция беше насочена изцяло към българите зад граница. Преди 2000-та година общуването със сънародниците ни беше предимно по телефона и чрез писма. Днес всичко е толкова бързо и лесно, че понякога ми се струва, че са минали цели векове.

Кои новини от българите по света Ви впечатляват най-много?
- Впечатлява ме ентусиазмът, с който сънародниците ни в чужбина поливат българското коренче в живота си – чрез училища, танцови състави, клубове по интереси и различни инициативи.
Радва ме и промяната в начина по който общуват помежду си. Ако преди две десетилетия често чувах българи да казват, че предпочитат да не срещат сънародници в чужбина, защото „си подливат вода“, днес все по-често чувам: „Хубаво ни е да се съберем, да поговорим на български, да се посмеем". За мен това е знак за израстването на българските общности. Освен че си помагат на място, те все по-често търсят начини да допринасят и за развитието на България. Това е истински мотивиращо.

Какви са реакциите и очакванията на българите зад граница към Вашите новини?
- Нашите новини всъщност са техните новини, защото голяма част от работата на Радио България е свързана с живота на българските общности по света. Затова за нас е особено ценно, когато сънародниците ни ни пишат или се свързват с нас, за да ни информират за предстоящи събития или за резултатите от свои инициативи. Често споделят като много ценно това, че чрез общественото радио получават трибуна за своите идеи и дейности. Фактът, че материалите ни днес се публикуват на десет чужди езика наред с българския, помага събитията и инициативите на българите зад граница да достигат и до местната общественост. Така нашите сънародници стават по-видими в обществата, в които живеят.

 Знаете ли, тази година Радио България отпразнува девет десетилетия от първото излъчване зад граница – това е сериозна възраст за една медия. Но и период, в който е успяло да спечели много приятели на България сред аудиторията ни в чужбина – за всичко това говорят писмата, които получаваме и можете да прочетете на уеб страницата ни. Чрез тях успявам да погледна на работата ни, но и на България от много различен и вдъхновяващ ъгъл.

Как се промени понятието „българи зад граница“?
- Чисто географски не мисля че се е променило, макар границите в рамките на Европейския съюз да са отворени. Ако обаче говорим за начина на живот и за връзката с родината, трансформацията е огромна. Разстоянието между „тук“ и „там“ се скъсява все повече. Животът извън България вече не се възприема като откъсване от родината, а като разширяване на личното пространство и възможностите за развитие. Това носи много нови перспективи, но и донякъде уеднаквява преживяванията и спомените.

Кои са най-големите предизвикателства пред Вас и пред радиожурналистиката днес?
- Технологиите остават едновременно голямо предизвикателство и голям помощник. Не съм особено въодушевена от размиването на границите между различните медии, когато радиото се опитва да бъде телевизия, а телевизията звучи като радио. От друга страна, всички се стремим да присъстваме в социалните мрежи, защото аудиторията очаква информацията да достига до нея все по-бързо. Не съм сигурна, че това непрекъснато препускане през информационните полета е полезно за нас като хора, но очевидно времето, в което живеем, ни увлича в този вихър.

Подкастът конкуренция на радиото ли е?
- Предпочитам да го разглеждам като "радио до поискване" – възможност да слушаме темите, които ни интересуват, в момента, когато имаме време и желание за това. В този смисъл подкастът не е конкуренция на радиото, а естествено продължение и различна форма на неговото съществуване.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков