sanusetsalvus.com

Петък, Авг 21 2026

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

©Mariazell

Базиликата Мариацел, посветена на Дева Мария - една от най-популярните туристически атракции на Австрия

Една статия на Владимир Джевелеков , създател на ФБ страницата Средновековна балканска хералдика.

Базиликата Мариацел, посветена на Дева Мария, е една от най-популярните туристически атракции на Австрия и национално място за поклонение. Нейната основа датира от средата на 12-ти век, но изграждането и повторното основаване на сегашната църква през 1370 година се дължи на щедро дарение от крал Луи Велики на Унгария.

(Magna Mater Austriae © Fred Lindmoser, lifepictures.at)

Статуя на краля в реален размер посреща посетителите на главния вход на църквата, а в тимпана над входа, построен около 1400 година, можем да видим отново фигурата му, държаща чудотворната икона на Дева Мария. Подобно изображение, изобразено в рамките на бойна сцена, също е изобразено на панел в близкото абатство Сейнт Ламберт около 1430 година.

История на базиликата Мариацел

Историята на базиликата Мариацел е записана от австрийския хронист и бенедиктински монах Йоханес Манесдорфер през 1487 година, който пише: ,,Луи, непобедимият и най-християнски крал на унгарците, с двадесет хиляди конници и пешаци, застана на пътя на османците… В съня му самата славна Дева Мария му се яви и постави образа си на гърдите му, насърчи Цар и му заповяда: „Бий се с врага.”

За да отбележи голямата победа, самият крал прави поклонение в Мариацел и дарява на църквата украсената със скъпоценни камъни картина на Дева Мария, която се приписва на сиенския художник Андреа Вани (починал около 1414 година). И до днес вярващите посещават мястото и се молят пред изображението.

Въпреки това, датирането на военното събитие, довело до дарението на Луи Велики на църквата, отдавна е проблем за изследователите, тъй като унгарската кралска армия, още по-малко самият Луи Велики, не са се сблъсквали директно с османците. Още по-озадачаващо е, че унгарските придворни хронисти също не споменават за такъв конфликт. Това, което знаем от други източници е, че Луи вече е бил в контакт с Мариацел през 1358 година, когато е поискал папски привилегии.

Също така знаем много добре, че Луи е невероятно умел в дипломацията и представянето на имперска пропаганда. Несравнимите поклоннически и дипломатически пътувания на краля и кралицата-майка в Европа по тяхно време също се доказват от множеството подаръци, поставени в църкви в цяла Европа. Например, той дарява част от покривката от Тайната вечеря на херцога на Австрия, която след това се съхранява дълги години в съкровищницата на катедралата Свети Стефан във Виена. По този начин не би било безпрецедентно кралят да обяви една военна победа от регионално значение европейска, което Луи е направил великолепно при Мариацел.

Независимо от това, едва след смъртта на Луи, около 1390 година, османците достигат границите на Унгария и скоро започват да претендират за най-богатите южни територии на страната по това време. Сигурно е обаче, че турските войски превземат Адрианопол (днешен Одрин, Турция), една от гордостите на Византийската империя, през 1361/1363 година и го правят своя столица до завладяването на Константинопол през 1453 година. След това, в рамките на няколко години те превземат Пловдив, София, Ниш и Солун. Ситуацията на Балканите е едновременно обещаваща и неблагоприятна за унгарската дипломация: за разширяващата се унгарска мощ разпадането на балканските държави предлага възможности, но в същото време води до сериозни политически и военни рискове.

Мариацел и Балканите

При тези обстоятелства през 1364 година избухва българо-византийски сблъсък, където българите, водени от цар Йоан Александър са подкрепени от османски части. Луи вижда в това възможност и в подкрепа на Византия войските му атакуват България от север, като дори изискват няколко транспортни галери от Венеция в началото на 1365 година. В резултат на похода българският град Видин на брега на река Дунав попада под унгарска власт, където се създава Видинска банство. Луи го свързва с Темеш, който по този начин осигурява на завоеванието хинтерланд и логистична подкрепа. През 1366 година Луи приема византийския император Йоан V Палеолог във Видин, който тогава е част от Унгария, за да преговаря за западна помощ. Успехът обаче не се оказва траен и скоро унгарците са принудени да напуснат града.

Такъва сблъсъци се случват няколко пъти през едно и също десетилетие, през 1365, 1368 и 1375 година. При липсата на исторически извори е трудно да се разбере кой от обетите на този войнствен, дълбоко религиозен крал, който многократно се бие в смъртна опасност, може да бъде свързан с основаването на базиликата Мариацел. Разбира се, Луи може също да е изобразил войните, които би искал да води, но никога не е имал шанса.

Кралят основава или дарява няколко църкви, които могат да бъдат свързани с кампанията от 1352 година срещу литовците и кампанията от 1375 година във Влахия. Разбира се, тези действия могат да се разглеждат и като завоевания на унгарския империализъм и действия насочени срещу православието, както много историци смятат. Има и историци, които държат Луи Велики отговорен за това, че е подценил османския напредък на Балканите и не е направил всичко възможно да предотврати заплахата. Те го обвиняват, че е възпрепятствал общата европейска борба с войните си срещу Неапол и Венеция на Запад и смятат, че това, което е направил на Балканите, не е нищо повече от самоцелно разширяване на унгарската власт...