От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е учителка в средното училище в едно малко селище - в Мьолтал (Mölltal), община Винклерн (Winklern). Омъжена е, има 2 деца.

Галина, какво е да сте учителка в Австрия?
- За мен няма особено значение дали става на въпрос за Австрия или другаде. Като цяло учителството е предизвикателна и изключително динамична професия. Навсякъде.
Всеки ден изисква интензивно общуване и голяма гъвкавост – в планирането, в организацията на времето, в мисленето и в подходите към ученици, родители, колеги и институции.
Държавното училище като цяло, независимо дали е Mittelschule или друго, и независимо в коя държава се намира, е свързано с много административни изисквания, правила и отговорности. Понякога дори аз самата имам усещането, че просто се опитвам да оцелея в ежедневието си.
Но отвъд всички предизвикателства има и онези специални моменти. Аз ги наричам „аха“ моменти – моментите на малките успехи, на напредъка и на моето собствено личностно израстване.
Защо решихте да станете учителка?
- Това е малко забавен въпрос. Като по-млада наивно си мислех, че щом обичам книгите и чета, най-подходящата професия за мен е учителската.
С времето обаче стигнах и до по-дълбоко обяснение и осъзнах, че това е моята мисия – за определен период от време да бъда част от израстването на млади хора, да ги подкрепям и да им помагам да откриват своя потенциал.
Докато те растат и се развиват, аз също се уча, променям се и израствам заедно с тях. Именно това прави професията толкова смислена за мен.
Фамилията на съпруга Ви е свързана с учителска традиция. Това по-скоро Ви помага или по-скоро Ви пречи?
- Може би само в самото начало това би могло да бъде известно предимство и да ми е дало един по-лесен старт, ако мога така да се изразя. Но с времето спрях да се уповавам на този етикет.
Днес вярвам, че най-важното е какъв човек съм и какво оставям след себе си чрез работата си. Аз съм тази, която със своя начин на работа, със своите идеи, действия и отношение участва, влияе, създава и развива средата, в която се намира.
В този смисъл фамилното име вече няма съществено значение. Много по-важно е какво правя всеки ден и какъв отпечатък оставям у хората, с които работя.
Какво е да си учител в малко населено място?
- По тази тема може много да се говори, но ще се опитам да бъда кратка, дори с риска да прозвучи малко провокативно.
За мен е предизвикателно да бъда учител в малко населено място, особено когато малкият формат на населеното място корелира едно към едно с подобен малък формат на възприятия, очаквания и модели на общуване.
До известна степен обаче малкото населено място прави предвидими специфични ситуации. Звучи малко като клише, което прави и въпроса труден за бърз отговор.
В малкото училище е лесно за мен да разбирам средата, в която работя, и по-лесно да се ориентирам в нея.
Може да прозвучи провокативно, но често малкият формат върви заедно с малки цели и малки, повтарящи се проблеми. Но за жалост е така.
Трябва ли изобщо да правим сравнения между поколенията, или е по-добре да приемем всяко поколение такова, каквото е?
- Не. Аз не правя сравнения между поколенията. Това е много носталгичен подход – да си мислим, че едно време всичко е било по-добро, а днес само губим нещо ценно. Не бих искала да влизам в ролята на жертва на времето, в което живеем и работим.
Разбира се, изкушаващо е да сравняваме. Но днешният учител работи с днешните деца. Затова вместо да се оплакваме, по-добре е да запретнем ръкави и да приемем предизвикателствата на времето, в което живеем.
Новите поколения изискват ново мислене, ново общуване и нови подходи. Изискват и много гъвкавост. Да бъдеш авторитет днес не е някакъв автоматично получен аксесоар само защото си учител. Не е достатъчно да заемаш определена позиция, за да очакваш уважение и доверие.
Аз никога не общувам с учениците си от позицията, че съм по-знаеща и по-можеща от тях, от една позиция „отгоре“. Новите деца не търсят заповядващи, дисциплиниращи и назидаващи учители.
Това, към което се стремя, е с моите ученици да си станем взаимно интересни. Да общуваме живо, открито и по всички теми, които ни вълнуват. Ако новите теми не са ми интересни, няма как да работя истински с новите деца. Затова се налага постоянно да бъда любопитна, отворена и много гъвкава.
Разкажете ни за Creative Learning Lab.
- Понеже в рамките на класическото образование и на училищната система често не остава достатъчно пространство за развитието на подобни идеи, създадох – или по-точно все още създавам – свое собствено творческо пространство за изследване, учене и общуване.
В сърцето на Creative Learning Lab стои живото учене и живото общуване с новите деца. Чрез нови подходи и различни форми на работа създавам среда за творчество, любопитство, въображение и критично мислене.
Пилотният продукт, с който стартирам, се нарича Creative Playground for Kids. Това е своеобразна работилница за създаване на нови приказни герои, за вълнуващи пътешествия в света на въображението и за личностно развитие.
За мен това е място, в което децата не просто учат, а изследват, създават, задават въпроси и откриват себе си по един по-свободен и творчески начин.
Пилотният проектът ще стартира на български, немски и английски език в зависимост от интереса и броя на записалите се участници. Целта ми е да създам пространство, достъпно за деца от различни езикови среди, които споделят любопитство към ученето, творчеството и личностното развитие.
За повече информация относно Creative Learning Lab, предстоящите дейности и записването за групите, които стартират през септември 2026 година , можете да посетите и последвате моята Facebook страница
https://www.facebook.com/profile.php?id=100071007346867

Там редовно публикувам новини, идеи и актуална информация за развитието на проекта.