както и за Музея на градинарството в Лясковец - единствен на Балканите, и ни запознава с непознатите места в Павликенския край за който е направила филм.

Г-жо Митева, кога и как разбрахте, че Вашият прапрадядо Димитър Иванов Инков от Самоводене също е бил градинар? Какво въздействие имаше този факт?

Прапрадядо ми е бил градинар гурбетчия и това го научих случайно при разговор с моята братовчедка Мила Кръстева, на която също е прапрадядо. Когато тя спомена този факт, изпитах чувство на уважение към семейния ми произход и гордост, че съм потомка на човек, който е част от тогавашния зараждаш се „елит“ сред българското общество.

Разкажете ни къде и кога е идвал, имал ли е своя градина тук? Какво се е променило у него?

- Прапрадядо ми Димитър е бил градинар в Австро-Унгария, Русия и е успял да достигне до Америка. В България не е имал градина с продукция за износ. Притежавал е само домашна, за която се е грижела моята прапрабаба, тъй като е имало периоди от по няколко години, през които той е отсъствал от дома, за да може чрез средствата от гурбета да издържа семейството си. Моята прабаба Невяна за пръв път го е видяла, когато е вече двегодишна, и затова дълъг период от време е плачела и не е искала да е с него, защото не го е познавала. Мисля си, че колкото ти дава гурбетът в икономически план, толкова ти отнема в личен и това обстоятелство несъмнено го е променило, тъй като малко след като се ражда последното му дете той решава да се прибере окончателно при семейството си.

Има ли неща, на които е научил австрийците/ унгарците като градинар?В предварителния ни разговор споменахте, че имате запазени и негови лични вещи. Имат ли те чуждоземски привкус или са изцяло български? Прозира ли в тях неговото отношение към живота?

- Несъмнено има неща, на които е научил чужденците като градинар. На всички българи градинари гурбетчии им показват технология за обработване на земята и сортове зеленчуци, непознати за тях. Да, вярно е, имам съхранени негови вещи: стенна дърворезба и един метален сервиз с кана и чаши от Австрия. Те са с градинарски мотиви и отразяват, че възприема работата си като важна част от своя живот и дори пренася в украсата на семейния дом. Това от своя страна означава, че градинарството не е само професия за него, то е призвание.

Друг в семейството бил ли е градинар, който е наследил любовта към земята и растенията? Вие имате ли собствена градина, която обработвате или сте го оставили за по-късен етап?

- Доста членове от нашето семейство са наследили любовта към земята и растенията, все пак прапрадядо ми е имал 5 деца. Но никой от тях не се е занимавал професионално с градинарство. Ние имаме голяма домашна градина от 3.5 дка като една част от нея е овощна, а останалата се използва за производство на зеленчуци. Баба ми съхранява семена на сортове зеленчуци, които в момента не се произвеждат и продават по пазарите. Също така тя използва техники за сеене на разсадите по начин, показан във времето от прапрадядо ми Димитър.

Родовата история ли е в основата на този Ваш задълбочен интерес към българското гурбетчийство?

- Семейната история е основният фактор, който ме подтикна да проуча обстойно този феномен. Преди години изследвах дейността на българските революционери през Възраждането от Великотърновско и забелязах колко от тях са били градинари гурбетчии. Междувременно установих и че моят прапрадядо също е бил градинар и взех решение, че трябва да се запозная по-отблизо с историята на градинарите гурбетчии от различните слоеве и мотивът им да се занимават с тази дейност.

Какво най-много Ви впечатлява в българското гурбетчийско градинарство?

- Впечатляваме най-много трудолюбието и предприемчивостта на хората, които трудейки се денонощно, успяват да осигурят по-добър живот за семействата си и да се утвърдят далеч от родината си като уважавани и успешни личности.

Какви нови факти още можем да съобщим за този икономически феномен- гурбетчийското градинарство? Какво те донесоха в България, което не бе познато у нашите земи?

- Материалните възможности на градинарите допринасят за развитието на местната икономика, защото те внасят своята печалба в българските земи. Благодарение на това се строят нов тип къщи . Те са и носители на модните тенденции, които се срещат в облеклото на другите народи.

Също така градинарите създават необходимите условия за развитие на образованието през Възраждането, като само в Лясковец например е имало 3 килийни училища, което е показателен пример за духовната промяна на тези хора. Междувременно Лясковските градинари полагат основите и на първите градинарски дружества, в чиито каси се събират средства и част от тях се даряват за строеж на пътища, театрални постановки и други обществени цели.

В Унгария българското градинарство е признато за нематериално културно наследство. Необходимо ли е и в Австрия, и в Хърватска, и на другите места, където те са работили на своите градини, да бъдат обявени за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО?

- Вписването на българското градинарство като част от нематериалното културно наследство на Унгария е голямо признание за дейността на тамошните градинари гурбетчии. То фигурира също в българската листа за нематериално културно наследство и в момента съвместно с г-жа Деница Секуличка от Словакия, правим постъпки този процес да се осъществи и в Словашкия списък. Вземайки предвид фактите съм на мнение, че не е нужно да се регистрира и в други страни. Държавите, в чиито листи присъства са достатъчни, за да може да се обяви обща кандидатура за вписването му в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Неговото включване там носи престиж, световна институционална защита и по-голяма известност, подпомагаща традицията да се запази жива.

Наскоро обновихте Музея на гурбетчийството в Лясковец, защо да го посетим?

- Музеят на гурбетчийското градинарство в Лясковец е единственият по рода си на Балканския полуостров. Той е един своеобразен комплекс с 4 експозиционни зали – къща, разкриваща промяната в бита на градинарите гурбетчии в периода XIX-XX в., навес със земеделски инструментариум, зала за временни изложби и зала, разкриваща историята на българското гурбетчийско градинарство.

В момента е обновена залата, разкриваща историята на българското гурбетчийско градинарство. Тя запознава посетителите с историята на градинарството в българските земи, семепроизводството, производственият зеленчуков процес, както и дейността на градинарските дружества и техните структури. Различните отдели са подплатени с оригинални експонати – документи, оръдия на труда, лични вещи на градинарите и други ценни предмети, сред които макетът на бахчата заема централно място.

В експозицията има специален кът, посветен на личния живот на градинарите гурбетчии и връзката им с български земи – с техните роднини, с празниците и обичаите, приносът им в освободителното движение и прочие. През 80-те години на XX век, по проект на д-р Васил Мутафов, в двора на музея е монтиран градинарски долап за поливане. Той е в естествена големина, като е осъвременен преди няколко години, но функционира до настоящия момент. Посетителите могат да се потопят в автентична атмосфера и да проследят цялото житие на един градинар гурбетчия.

Автор сте и на филм за „Непознатото културно-историческо наследство на Павликенския край“. Кои забележителности бихте ни препоръчали да разгледаме, когато сме там?

- Документалният филм „Непознатото културно-историческо наследство на Павликенския край“ насочва интереса към места и обекти, които са по-малко известни. Сред тях са общоисторическите обществени колекции в селата Дъскот, Михалци, Караисен и Вишовград, Селскостопанският музей и Мемориална музейна сбирка „Серафим Северняк“ в с. Горна Липница. Обърнато е внимание на историческите местности, свързани с битките на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и на Филип Тотю.

Църковните храмове и манастирите са представени като обекти за развитие на религиозен туризъм, а сред тях се отличава църквата „Пресветая Богородица“ в с. Михалци, която е паметник на културата с национално значение. Нематериалното културно наследство също е представено чрез показване на местни обичаи като и други негови елементи. Най-впечатляващият сред тях е Зимният обичай „Иванови влачуги“. Посетителите на Павликенския край могат да се насладят на различни видове туризъм в зависимост от техните интереси и предпочитания.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков