Ото I Велики е важен владетел, който е саксонски княз и се издига до император на Свещената Римска империя от немската нация, коронясан от самия папа. Той ускорява християнизацията на славяните и спира маджарските нашествия.

По време на управлението му земите на днешна Австрия се превръщат от маргинални в централни за империята. Името Австрия се споменява за първи път три години след смъртта на владетеля през 973 година. Неговият син и престолонаследник се жени за византийска принцеса, с което Византия го признава за равен на тях владетел. 

Ото I Велики или раждането на една империя

На 7 май 2025 година се навършиха 1052 г. от смъртта на един велик владетел и човек. Той е праотецът на немците и с него започва същинската немска история. Става въпрос за Ото или Отон I Велики (912 -973), крал на Източнофранкското кралство от 936 г. и император на Свещената римска империя от 962 г., считан за нейният действителен основател. Макар и управлението му да е изпълнено с много трудности, той успява да надделее в борбите за власт и да изгради могъща държава. Не по-малко внимание заслужава и културният разцвет при него, известен като Отоновият ренесанс.

Предисторията

Карл Велики, крал на франките от 768 г. и император на Свещената римска империя от 800 г. обединява почти цяла Западна и Средна Европа във Франкската империя, като след смъртта на сина му Лудвиг Благочестиви, в 843 г. тя е разделена на три части: Средната империя (Das Mittelreich) начело с Лотар, Западнофранкското кралство или бъдещата Франция начело с Карл Плешиви и Източнофранкското кралство или бъдещата Германия начело с Лудвиг Немски. През 911 г. родът на Каролингите измира в Източнофранкското кралство и короната е приета от херцога на Франкония Конрад. На смъртното си легло Конрад предлага властта на саксонския херцог Хайнрих и така в 919 г. на власт идва Отоновата династия, известна като Саксонската династия или рода на Лиудолфингите.

Ото I Велики, живот и дело

Ото е роден на 23 ноември 912 г. като син на източнофранкския крал Хайнрих I. Баща му обединява държавата по време на на своето царуване и изгражда централната власт. Още преживе Хайнрих определя Ото за наследник. Неговият по-голям син Танкмар е изключен от наследството.
Дотогава франкските крале разделят страната между своите синове. Едва през 912 г. в Бургундия, страната започва да се дава в наследство на първородния син. Хайнрих I взима такова решение и с това полага основния камък за споровете между неговите деца и новия крал.

На 2 юли 936 г. умира Хайнрих. Аристокрацията и представителите на църквата коронясват Ото за крал на 7 август същата година. Церемонията е в стария императорски пфалц (административен център на императора поради липса на столица) Аахен и с това дава ясно да се разбере, че със своето управление той иска да напомни за времената на Карл Велики. Затова коронацията се състои в църквата гробница на този владетел. До края на Средновековието Мариенкирхе се превръща в място за коронация на германските императори и крале. 

(Тронът на Карл Велики в Аахенската катедрала).

В първите години Ото трябва да защитава своята власт срещу бунтуващите се князе. Сред неговите политически противници са полубратът му Танкмар и брат му Хайнрих. На края на краля му се отдава да се наложи срещу своите опоненти и да засили властта на кралския дом. Той разделя отделните земи между хората от своята свита, респективно между роднините си. Синът му Лиудолф получава Швабия, а зет му Конрад Червения - Лотарингия. Междувременно сключва мир със своя брат Хайнрих и му предава Бавария.

Във външнополитически план той осигурява своите граници на запад и на изток. Кралят на Бургундия признава Ото I за свой сюзерен. На изток кралят засилва християнизацията на славяните. В Магдебург основава епископство, което в следващите векове е считано за отговорно за разпространението на християнството отвъд Елба.

През 951 г. Ото I се отправя към Италия и се намесва в династичните спорове между ломбардите. В Ломбардия маркграф Беренгар си присвоява короната. Обаче опозицията в страната фаворизира Аделхайд, вдовицата на ломбардския крал Лотар. Тя моли Ото за помощ. Кралят преминава Алпите със войската си. В Павия той е коронясан за крал на лангобардите. За да подчертае връзката между франките и лангобардите, се жени за Аделхайд. Първата съпруга на Ото - Едита, починала рано. Сватбата не се харесва на сина му от първия брак.

Лиудолф се съюзява с Конрад Червения и се разбунтува срещу баща си. Той и неговите съюзници не се спират пред това да установят контакт със враговете унгарци. През 954 г. те губят спора с краля и техните земи са загубени. Ото попълва освободилите се длъжности със членове на семейството си. Други позиции получават църковните носители на достойнства. И във военен план кралят постига успехи. 

На 10 август 955 г. Ото успява да победи на Лехското поле нахлулите маджари. С тази победа той слага край на многобройните им набези. По- късно те приемат християнството и крал Стефан се оженва за дъщерята на Хайнрих II. Видукинд, хронистът на Ото, съобщава, че след победата войската иска да го провъзгласи за император. Титлата на императора е вакантна от 924 г. , затова немските князе трябва да придадат смисъл на това решение. Обаче изминават още 7 години до коронацията от папата. Защо папата толкова дълго протака, не е известно. 

Междувременно немският крал се насочва към сътрудничество с църквата, за да укрепи властта си и да има противовес на на херцозите във Франкония и Саксония. Когато неговият ломбардски васал Беренгар се вдига срещу Светия отец, през 961 г. Ото се отправя през Алпите към Италия. Непосредствено преди военния поход кралят определя сина си със същото име за съкрал, за да осигури наследството си. 

Като благодарност за тази подкрепа през 962 г. папа Йоан XII коронясва краля за император на Свещената римска империя. С това започва eдна тясна зависимост между императора и папата, която ще съществува през следващите столетия. Монархът гарантира сигурността на Папската държава и признава църковната собственост с грамотата ,,Отонианум". От своя страна папата полага клетва за вярност. Обаче верността на папа Йоан трае много кратко. Той се съюзява с Беренгар срещу императора. Затова Ото I го сваля и го замества с Лъв VIII. Владетелят е показал кой има властта по това време. 

Със своята императорска коронация Ото става не само легитимен наследник на Карл Велики, но и обосновава продължилата векове традиция на франкските и германските императори. Сега той се нарича ,,По изгодната на Бога милост величествен император"- ,,erhobener Kaiser „von Gottes Gnaden“. Но сваленият папа и много римляни въстават срещу императора и свалят папа Лъв. Отново Ото трябва да се намеси във италианската вътрешна политика. Постъпва жестоко, когато през 966 г. отново влиза в Рим. Екзекутира няколко политически противници. Ото остава още шест години в Италия, за да умиротвори страната. По това време (967 г.) назначава и своя син Ото за съимператор. 

Императорската коронация и италианската политика на Ото Велики 

През август 961 г. войската на Ото се отправя от Аугсбург към Италия и пресича прохода Бренер към Триент. Първоначално целта е Павия, където кралят празнува Коледа. Беренгар и привържениците му се оттеглят в замъците и избягват открит бой. Ото продължава към Рим.

На 31 януари 962 г. войската достига Рим. Три дни по-късно, на 2 февруари, кралят е коронясан от папа Йоан XII за император. Аделхайд също е помазана и коронясана като получава същия ранг. За двойката съвместната коронация се свързва с претенцията вземане за Италия като тяхно владение за самите себе си и за вече издигнатия за крал техен наследник. 

Синодът, състоял се на 12 февруари, документира сътрудничеството между папата и императора. На този синод Йоан XII издига манастира Мориц в Магдебург за архиепископия. В грамотата папата подчертава заслугите на Ото, които оправдават издигането му за император - победата над унгарците, но и усилията за покръстването на славяните. Един ден по-късно императорът издава грамотата ,,Отонианум". С това той признава папските права на владение и претенции, с които още неговите каролингски предшественици са потвърдили владенията на римската църква.

Но Отонианум присъжда на папството и области, които досега са принадлежали на Кралство Италия. Признато е владението над град и дукство Рим, Равенския екзархат, херцогствата Сполето и Беневент и  редица други владения. Тяхното владение обаче остава до времето на Щауфените спорна точка в папско- императорските отношения. Чрез ,,Отонианум" е уреден изборът на папа, който трябва да бъде провеждан от клира и римския народ. Папата трябва да бъде ръкоположен едва след като положи клетва за вярност към императора. Към това е договорено и за магдебургските планове.

Ото издава първата грамота за основаване, съгласно която манастирът Мориц в Магдебург трябва да бъде преобразуван в архиепископия. Но това намерение се проваля поради възражението на майнцкия и халберщедския епископ. След коронацията императорът се отправя към Павия, откъдето ръководи поход срещу Беренгар, който в 963 г. се оттегля в непревземаемия замък Сан Лео при Сан Марино.

(Императорската корона на Свещената римска империя, с която на 2 февруари 962 г. Ото Велики е коронясан за император от папата в Рим, днес може да се види в Kaiserliche Schatzkammer- Виена).

Успешни борби с папата

Откровено разстроен от волята за власт на Ото, през пролетта на 963 г. Йоан XII извършва неочакван завой в курса. Той поканва сина на Беренгар Адалберт в Рим и сключва с него съюз срещу императора. През октомври същата година владетелят трябва да прекрати протичащата цяла година обсада на Беренгар и бърза към Рим, за да придаде отново значение на своята претенция. До бой обаче не се стига, Йоан и Адалберт бягат. Ото си осигурява от римляните клетва никога да не избират или ръкополагат папа, преди да са получили съгласието или гласуването на императора и на неговия съкрал.

В Рим в присъствието на императора в качеството на съд заседава синод. Папа Йоан XII  отговаря писмено, като заплашва всички, които искат да го свалят с анатема. Като реакция на това синодът го сваля от папския престол и издига за папа Лъв VIII. Това е истински прецедент, тъй като според папската самопредстава само Бог може да отсъжда за наследника на апостол Петър. По същото време Беренгар и жена му Вила са пленени и изпратени в изгнание в Бамберг.

Обаче сваленият папа разпалва въстание на римските граждани срещу Ото Велики и Лъв  VIII, което императорът първоначално съумява да усмири. След неговото отпътуване от града, жителите на Рим отново приемат с отворени обятия Йоан XII и на Лъв VIII не му остава нищо друго освен да избяга при Ото Велики. Свикан е нов синод, който обявява решенията на предишния имперски синод за невалидни, а папа Лъв - за свален. Но преди да се стигне до въоръжен сблъсък, на 14 май 964 г. Йоан XII скоропостижно предава Богу дух. Гражданите на Рим въпреки императорската забрана избират нов понтиф - Бенедикт V. Заради това кайзер Ото през юни същата година обсажда Рим и след няколско седмици влиза в него, интронизирайки отново Лъв  VIII , а Бенедикт е изпратен на заточение в Хамбург.

Един призив за помощ на папа Йоан XIII - наследникът на Лъв VIII, който се почувствал заплашен от византийците в Южна Италия, става повод за третия италиански поход, който трае от 965 г. до 972 г. Стига се до ново издание на съперничеството и проблема с двамата императори (Zweikaiser-Problem), за чието решаване Ото Велики напразно полага усилия. На Коледа в 967 г. демонстративно коронясва своя син Ото II за съимператор по византийски образец, като жест на помирение ще послужи сватбата на принц Ото с византийската принцеса Теофано.

С подкрепата на папа Йоан XIII императорът сега успява да осъществи своя мисионерски план в подчинените славянски области. В 967 г. на един синод в Равена е взето решение за учредяването на Магдебургската архиепископия, на която наред с Бранденбург на Хафел и Хафелберг, са подчинени и изградените на източната граница епископства Мерзербург, Майсен и Цайтц - в 1028 г. преместено в Наумбург. Магдебург се превръща в метрополия и започва да се нарича ,,Рим на Изтока".

Целта на Ото Велики е създаването на Свещената римска империя, на една Европа под знака на Кръста. Колонизацията и мисионерството вървят ръка за ръка. Той възнаграждава епископите, подкрепили го при тази задача с по - големи имоти, но и изисква от тях да дават по-високи налози и да предоставят повече войници за императорската войска, отколкото светските херцози. С това той издига църквата в икономическа и военна сила и я вмъква в държавната структура.

Последни години

На Коледа през 967 година престолонаследникът Ото е коронясан от папа Йоан XIII в Рим за съимператор като Ото II. В 969 година византийският император Йоан Цимисхий е убит и на трона в Константинопол застава Никифор Фока. Признавайки титлата на Ото Велики, в 972 г. новият император изпраща племеницата си Теофано, за да се омъжи за Ото II и двамата се венчават на 14 април. След шест години управление в Рим, същата година император Ото се завръща със семейството си в Германия.

През пролетта на 973 г. той посещава Саксония и празнува Цветница в Магдебург. На Великден в резиденцията Кведлинбург монархът като най-силният човек в Европа приема посланици на полския княз Мешко, на беневентците, гърците, славяните, датчаните, маджарите и на българите, като за последните съществува хипотеза, че са изпратени от Комитопулите. След това се отттегля в двореца си в Мамлебен, където умира на 7 май 973 година. Погребан е в Магдебургската катедрала до първата си съпруга Едита. 

(Кайзер Ото с  първата си жена  Едита - скулптура в Магдебургската катедрала).