Роден в Германия, работи предимно във Виена, умира в Пресбург, днешна Братислава. По таланта си съперничи на големия Роден, а защо не и на Микеланджело.

Виена му отдава заслужена почит с голяма изложба в Долно Белведере след като преди около 240 години художникът обиден напуска града, тъй като му е отказано професорско място, макар да му е било обещано в Академията (Akademie der bildenden Künste Wien), въпреки, че императрица Мария-Терезия го бе направила дворцов скулптор.

Времето на гримасите

Това заглавие е заемка от един филм, посветен на Франц Месершмидт. За широката публика той е познат именно с поредицата от скулптори на глави, изобразени със силни грамаси. Наричат ги Charakterkopf(Kopfstücke), а на брой са над 50. Но тези скулптори са били инспирации за много творци през годините. Напр. за един от най-прочутите австрийски художници Arnulf Rainer.

Защо да я разгледаме изложбата?

Тази забележителна поредица от глави, познати повече като Charakterkopf (Kopfstücke) е била навремето повече личен проект, който му отнема много време, но в него талантът на Месершмидт го изстрелва високо и надалече. За него в същото време започва да се говори и като за "особняк", а при по-късни анализи на тези скулптори някои автори стигат дотам да твърдят, че творецът Месершмидт имал душевни страдания.

Съвременник на Мария Терезия, талантът му е забелязан и той вече работи за императрицата и благородниците от нейния кръг. Негови са фигурите в цял ръст на владетелката на Австро-Унгария и нейния съпруг Франц Стефан фон Лотринген, изработени от бронз. Интересът именно към тези 2 скулптори по време на изложбата бе толкова голям, че се появиха информации в медиите, че след края на вернисажа, те ще бъдат скрити, тъй като много посетители са ги пипали и по този начин са ги застрашили.

И така, Месершмидт разгръща своя талант, именно в двора на Мария Терезия. Към неговите услуги започват да прибягват и други аристоркрати: напр. принц Лихтенщайн, херцог Алберт от Саксония...

Склупторът постепенно прави кариера, не само валят поръчки, но той и преподава в Академията (Akademie der bildenden Künste Wien). Именно тази преподавателска дейност някак си се превърща в "трагедията на живота му", след като писмено му обещават професорско място, но един важен министър на Мария Терезия, чешкият граф Венцел фон Кауниц, дълги години заемал поста канцлер, му отказва постта. Съвременниците му съобщават още, че по това време Месершмидт имал и финансови проблеми, и така тези две кризи в живота му съвпадат.

И виждаме Месершмидт да напуска Виена и отива в Пресбург, днешна Братислава, където твори до края на живота си, но не в такъв голям мащаб. Успява да си намери пак аристократични фамилии, които му дават поръчки, успява да си купи и нова къща. Започва да прави и медали, но умира след 6 години от белодробно възпаление, едва 47-годишен.

Талантът на Месершмидт

Това, което впечатлява при работите на Месершмидт е именно съвършенството. Материалите с които работи са алабастър, бронз, дърво.

По това време идеалът в склуптората е било равновесието, балансът, стоицизмът, търпението, докато това, което започва да вълнува Месершмидт е екстремното. Скулпури с гримаси се виждаха дотогава и при холандски художници, които ги предлагат на богати търговци, но повече като карикатури на действителността. Виждаме в тази роля пропаднали селяни, картоиграчи, пияници, маргинални образи и това занимание с човешкото лице, извън спокойствието, не е идеалът на аристократическата публика.

Тези Charakterkopf (Kopfstücke) на Месершмидт са правени единствено от личен интерес и с много ентусиазъм. Този интерес към човешките гримаси е показан и при други художници по онова време: напр. на изложбата може да се види триптих на френски художник, нарисувал себе си как се учудва, как се ужасява, как се хили. На това трябва да се гледа не само като форма на себепознание, но и как да се улови един миг, и то преди да я има фотографията, която може да спре времето и да улови момента, но тогава вече има художници и скултори, които се опитват да постигнат този ефект.

Мисията на тази изложба е да се покаже таланта на Месершмидт. След смъртта му, един кръчмар купува голяма част от неговите Charakterkopf (Kopfstücke) и започва да ги показва на различни изложения, за да печели. Дори се правят отливки от тях, които били можело да се видят и по панаирите.

Тази изложба в Долно Белведере се стреми да сложи край изобщо на този характер на спектакъл на творбите на Месершмидт, и да накара посетителите да го видят не като създател на гротескносно изкуство, не като странник, особняк, а като изключителен скултор.

Десислав Паяков