Тя е посветена на 110-годишнината от рождението на актрисата. 

Хеди Ламар (1914-2000) започва с ореола на най-красивата жена на света, но много бързо в света на голямото кино го усеща като проклятие. За разлика от повечето холивудски звезди, които от едно красиво, неизвестно момиче се превръщат за една нощ в кинозвезди, при нея пътят към Холивуд е друг. Тя идва във Холивуд като име, като актриса със своите сценични изяви.

Ламар, чието истинско име е Hedwig Eva Maria Kiesler, още на 15-годишна възраст иска да става актриса и бързо прави контакти към сцената. Сред тях е запознаството с прочутия режисьор Макс Райнхард, много важна фигура за развитието на немския театър по това време (създател на Залцбургерфестшпиле). Всъщност, той дава на Хеди Ламар титлата: "Най-красивата жена на света".

Виенчани я помнят с прочутата й роля на Сиси в известния театър на Йозефщадт, където Ламар е втората актриса, която е подготвена да изпълни ролята. Годината е 1934 година.Тя става любимка на публиката, получава много добри критики за своята игра и ...много обожатели. Сред тях е и бъдешият й първи съпруг Фриц Мандъл, крупен индустриалец от военната индустрия, който впрочем симпатизира на националсоциалистите.

Междувременно Хеди Ламар участва във филма "Екстаз", определян като скандален заради голите сцени с нея. (Това са първите голи сцени, които са предназначени за широка публика и за киносалоните). Тук информациите си противоречат: според някои източници, Ламар е знаела предварително, че ще я снимат гола, но само отдалече и за кратък момент. Други пък твърдят, че тя е знаела още от самото начало, че ще участва в голи сцени.

И така: Фриц Мандъл се оженва за Хеди Ламар, която тогава е на 19. За него тя е "трофейната жена". Бракът им трае кратко: женят се през 1933 година, след което тя избягва от него през 1937 година. Причината е, че Мандъл е много ревнив. За него се твърди, че той е изкупувал от ревност копията на филма "Екстаз". (Хеди Ламар е била поставена при сходни обстоятелства като Грейс Кели по-късно, която се отказва от своята кинокариера след брака си с принц Рение от Монако).

Прочутият режисьор Макс Райнхард вероятно по това време я запознава в Залцбург с Луис Майер (Метро Голдуин Майер). Ламар, показва я и изложбата във Виена, е била много целеустремена. Тя идва във филмовите среди с името си Хедвиг Ева Мария Кислер. Тя е с еврейски корени: баща й е директор на банка във Виена, майка й е концертираща пианистка, която гледа да й даде солидно образование в областта на културата - Ламар свири на пиано, знае 4 езика и т.н.

Когато бяга от съпруга си към САЩ, Ламар прави така, че да си купи билет точно в същия кораб в който ше пътува и Луис Майер. По време на пътуването, той й предлага договор за снимки от 125 долара на седмица, което е добра за времето си сума, но Хеди Ламар отказва. И докато трае пътуването, тя получава още по-финансово изгоден договор за снимки с въпросното студио. Обаче първият й филм, който снима в САЩ - "Жената от Алжир", не е направен от Метро Голдуин Майер, а от друго студио.

В една от статиите от този период се отбелязва, че Метро Голдуин Майер може да е имал най-хубавите актриси, но не е успявал да ги сложи в подходящи роли, и това, според Ламар, е било" проклятието на красотата". Хеди Ламар изграе такива роли - на красавицата, която има тайни, на фаталната жена, която е в контраст със сладникавата, мила американка.

В изложбата може да се види копие от роклята й от бляскавия филм "Красивиците от Зигфелд" в който филм участват три големи звезди накуп: Джуди Гарланд, Лана Търнър и Хеди Ламар. Името й Хедвиг Ева Мария Кислер звучи много немско, и по настояване на продуцентите си тя приема името Хеди Ламар. Фамилията е взета от една скандална, много прочута актриса, починала в ранните 20-години на миналия век, която се е казвала La mar. 

Друг филм в началото на кариерата й в САЩ, за който се разказва и в изложбата, е "Перлата на южните океани". Тук тя играе ролята на островно момиче Тонделайо, и се подчертава нейния сексапил, виждат се не само голи крака, но и голи рамене (нещо скандално за онова време, съпоставимо с показване на голи гърди днес). И нейното изречение "Аз съм Тонделайо" става много прочуто. Този филм не се харесва на прочутия филмов критик Джорж Нейсън, който след тази нейна ключова реплика, става възмутено и излиза от киносалона. 

Като се разгледат филмите с нейните най-силни роли, се вижда как тя е спокойна, бляскава, гледа в далечината с почти празен поглед, и самата тя, издразнена от това, как се експлоатира нейното лице и тяло, произнася ключовата реплика :"Jedes Mädchen kann glamourös sein. Du musst nur still stehen und dumm dreinschauen.“

По времето на Втората световна война тя, заедно с един пианист се занимават с един свръхтехнически проблем, тъй като тогава е било възможно една торпила да се управлява чрез радиосигнал. И ако врагът се опита да налучка фреквенциите, то може да попречи на движението на торпедото. Двамата развиват една техника, при която е възможно да се скача между фреквенцииите. За развитието днес на мобилните телефони се оказва, че това откритие е много важно. За тези и другия открия на Хеди Ламар се разказва днес дори в комикси.

Една фотоснимка е запечатила също как работи у Ламар домашната комуникационна система, нещо пак техническо, свързано с комуникация между стаите през 50-те години на миналия век.

Тази страст към техниката е още от най-ранните й детски години, когато Ламар разглобява детските си играчки, за да види как работят. Малко преди смъртта си, Ламар получава голямата награда Виктор Каплан, на името на прочутия австрийски инженер и откривател. 

Но да се върнем отново на филмовите й роли: Последният й голям успех в киното е с филма "Самсон и Далила". Тя тук пак играе опасната жена. След това кариерата й тръгва надолу, въпреки, че прави собствена филмова компания, която за съжаление, няма успех. 

На изложбата могат да се видят и картини, нарисувани от нея, които притежават силен кубистичен елемент, тъй като Ламар посещава през свободното си време и курс по рисуване. До последно тя носи в себе си един много силен креативен импулс. 

С годините и неуспешните си шест брака Хеди Ламар започва да се изолира от обществото и да живее все по-самотно, въпреки признанието й, че винаги е обичала компанията на мъже. 

През 1954 година заедно със свой тогавашен съпруг се връща отново във Виена, и е много щастлива, защото тя никога не забравя своя роден град и спомените, които има тук, и първите си сериозни творчески изяви в Австрия. Докато живее в САЩ Хеди Ламар обича да се облича в австрийска народна носия (dirndl), която може да се види на изложбата, заедно с рокли от филмите й и други аксесоари. При посещението й в Австрия нейният съпруг е облечен с тиролска носия. 

Въпреки оттеглянето си от публичния живот, Ламар продължава да поддържа контакти със света, чрез домашния си телефон, до смъртта си през 2000 година. 

Последното й желание е да бъде един ден погребана във Виена, и това се осъществява. Една част от урната с праха й е във Wienerwald, а друга част е на Централното виенско гробище, нещо, което синът й Антъни Лодер изпълнява, а след това се преборва да има и нейн паметник във Виена. 

Една тъжна нотка за финал: царят на недвижимите имоти Рене Бенко бе планирал сградата на бившия магазин на Leiner на Марияхилферщрасе в австрийската столица да се превърне в голям МОЛ, който трябваше да носи името Хеди Ламар и вътре да има малък музей, посветен на прочутата актриса, но при така стеклите се обстоятелства, съдбата на строежа остава неясна.

Светлана Желева
Десислав Паяков