Всички мнения, които изказвам, са лично мои и не отразяват позицията на университета или лабораторията, в която работя. Също така, не съм медицинско лице – съветите, които давам, се основават на научни проучвания, които съм чела. Ако някой има здравословни проблеми, препоръчвам да се обърне към лекар.

Надежда, в момента правите магистратура на тема човешкия микробиом – една от най-горещите теми в научните среди през последните години. Върху какво конкретно работите?

- Темата ми е свързана с това колко точно тежат микроорганизмите в гастроинтестиналния тракт. Работя в DOME – Отдел по микробна екология към Института по микробиология и наука за екосистемите, Университет Виена. Дълго време се е смятало, че микробите в червата (и цялото ни тяло) тежат около килограм, но публикация от 2016 г., обединяваща данни от 14 проучвания (Sender et al., 2016), предлага стойности между 100 и 200 грама. Всички тези оценки обаче са приблизителни, тъй като досега не е било възможно да се измери теглото на отделна чревна бактерия – просто нямахме „везна“ за толкова малки организми.

Сега, благодарение на специализиран инструмент, който преди няколко години беше донесен от екип от Масачузетския технологичен институт, можем да определяме теглото на индивидуални бактерии. Данните ни до момента показват, че досегашните оценки вероятно са били завишени. Интесно е да си представим, че буквално една супена лъжица бактерии в червата ни може да има толкова силно въздействие върху здравето ни – както физическо, така и психично.

Колко важен е човешкият микробиом за нашето здраве?

- Последните години разбираме, че е доста значителен за здравето ни. Микроорганизмите, които живеят в тялото ни – основно в червата – притежават гени, които надвишават човешкия геном приблизително 150 пъти, според изследване от 2010 г. Благодарение на напредъка в методите за разчитане на гените вече знаем, че нарушенията в състава и баланса на чревната микробиота (т.нар. дисбиоза) са свързани с редица заболявания – автоимунни, сърдечно-метаболитни, инфекциозни, психични и дори онкологични. През последните години научният интерес към микробиома нараства значително, а проучванията в тази област се увеличават непрекъснато.

Какво уврежда човешкия микробиом?

- Важно е да подчертаем, че все още няма универсална дефиниция за „здрав микробиом“, тъй като съставът и балансът на микробиома са силно индивидуални. Въпреки това, има фактори, които се смятат за неблагоприятни. Сред тях са алкохолът, тютюнопушенето, еднообразното хранене, както и силно преработените храни с високо съдържание на захар – всички те могат да доведат до намалено микробно разнообразие.

Антибиотиците също имат сериозно влияние – макар и животоспасяващи, те често не правят разлика между „добри“ и „лоши“ бактерии и унищожават широк спектър от микроорганизми. Затова след антибиотично лечение се препоръчва да се консумират храни, богати на живи микроорганизми – като кисело мляко, кефир и други ферментирали продукти – или в някои случаи да се приемат и специализирани пробиотични добавки.

А какво го укрепва? И все пак, защо едни хора са по-здрави от други?

- Основно изхождаме от разбирането, че разнообразният микробиом – т.е. наличието на много и различни бактерии в червата – е свързан с по-добро здраве. Разнообразната и богата на фибри храна, суровите зеленчуци, плодовете и ферментиралите храни като кефир и комбуча благоприятстват растежа на различни полезни микроорганизми. Важен е и цялостният здравословен начин на живот.

Все пак, науката все още не е стигнала до точна дефиниция за това как изглежда „здравият микробиом“. Това е активно изследвана област, в която предстоят още много открития.

Знае се, че голяма част от бактериите в тялото ни се заселват още при раждането и имат дългосрочно влияние върху развитието на микробиома. Начинът на раждане (естествено или със секцио) и дали бебето е кърмено или хранено с адаптирано мляко също могат да окажат влияние – например върху риска от развитие на алергии. Добрата новина е, че в момента се провеждат много проучвания за това как тези първоначални разлики могат да бъдат компенсирани в по-късни етапи.

Всички болести започват в червата, така ли е?

- Твърдението, че всички болести започват в червата, може би е прекалено силно, но наистина се наблюдават все повече асоциации между здравословни състояния и състава на чревния микробиом. Съществуват връзки с автоимунни заболявания, сърдечно-метаболитни заболявания, инфекциозни болести, психиатрични състояния и дори рак.

Обаче, дали болестите възникват от червата и допринасят за заболяванията, или напротив – микробиомът се променя вследствие на самото заболяване, остава труден въпрос. Едно е сигурно – наблюдава се промяна в микробиома при различни болестни състояния.

Как да се предпазим от болести, като се грижим за стомашно-чревния баланс на тялото?

- Важно е да подчертая, че не съм медицинско лице и съветите, които давам, се основават на изследвания и информация, с която съм се запознала. Не твърдя, че списъкът е изчерпателен, и съветвам хората, които имат здравословни проблеми, да се консултират с медицински специалист.

Препоръчително е да се храним разнообразно и да включваме в диетата си сурови зеленчуци и плодове. От една страна, те служат за храна на "добрите" бактерии в червата ни, а от друга страна, когато ядем сурови или ферментирали храни, те съдържат допълнителни бактерии, които също усвояваме. Един малък трик е, когато купуваме зеленчуци от различни места и с различен произход – те носят със себе си различни микроорганизми, което допринася за разнообразието на чревната флора.

Важно е да се храним с храни, богати на фибри, защото различните типове фибри са храна за различни бактерии. Също така, често казвана препоръка, идваща от „Американски проект за чревното здраве“ (на английски: American Gut Project), е да се стремим към ~30 различни вида растителни храни седмично. Това разнообразие включва не само плодове и зеленчуци, но също така бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни, билки и подправки.

Напоследък темата за паразитите, които могат да нападнат организма, особено червата, стана много популярна. Възникна дори цяла гама от продукти за борба с тях, наричани общо противопаразитни средства. Как така изведнъж толкова много паразити могат да попаднат в тялото и да го атакуват?

- Това не е съвсем в моята експертиза, но една от хипотезите е, че през последните десетилетия живеем в доста стерилна среда. Това може да е довело до "разглезване" на имунната ни система, която не е срещала достатъчно патогени, за да бъде подготвена да се справи с тях, когато те се появят. Друга възможност е, че в последно време просто се правят много повече тестове за паразити, което води до по-честата им диагностика.

Какъв режим на хранене се счита за най-здравословен или поне препоръчителен за поддържане на микробиома в много добро състояние?

- Здравословното хранене трябва да бъде разнообразно и богато на растителни храни, фибри и ферментирали продукти. Препоръчително е да се избягват преработените храни, добавената захар и прекомерната консумация на месо. Лично аз не препоръчвам никакви крайности в храненето.

Често се препоръчва средиземноморската диета, тъй като тя води до разнообразяване на микробиома. В нея се включват много растителни храни, полезни ненаситени мазнини и полифеноли, които стимулират растежа на полезни бактерии. Въпреки това, всеки съвет относно храненето трябва да бъде индивидуализиран. Често чуваме за термина "персонализирана медицина" — същото важи и за персонализираната диета. Както споменах по-горе, от самото си раждане имаме определен микробиомен "багаж", който може да се променя през живота. Даване на общи съвети понякога е неефективно и може да се окаже лоша практика.

Какво бихте казала в заключение?

- Последно време често попадам на реклами за пробиотици и влизам в дискусии с хора. В началото е важно да се направи разлика между пробиотици, пребиотици и постбиотици. Пробиотиците са живите микроорганизми, пребиотиците са тяхната храна, а постбиотиците са продуктите, които микроорганизмите произвеждат. Когато приемаме пробиотици, трябва да се уверим, че им осигуряваме и нужната храна – било то чрез храната, която консумираме, или допълнително чрез пребиотици, защото иначе микроорганизмите не могат да се "заселят" в червата ни.

Друг важен въпрос е дали изобщо имаме нужда от пробиотици. Често, когато се храним балансирано и разнообразно, не ни трябват допълнителни добавки. Също така, важно е да знаем какъв е нашият микробиом и от кои бактерии имаме нужда в момента. Микробиомът на всеки от нас е различен и затова съветите трябва да бъдат персонализирани.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков