В момента тя прави магистратура по Молекулярна микробиология, имунология и екология, а преди това е завършила бакалавър Молекулярна медицина. 

Надежда, как станахте доброволец в "Лечение без граници"?Как научихте за тях, къде в чужбина бяхте тогава?

- За „Лечение без граници“ научих по време на Кариерния форум в Берлин през 2018 година. Тогава живеех във Фрайбург, но организирах преместването си в Улм - два града в провинцията Банден Вюртемберг, Германия.

Беше транзитен период – сменях града, сменях следването си. Срещнах Марта, един от доста активните координатори на организацията, тя ме вдъхнови. Честно казано, в този период търсих нещо смислено, в което да инвестирам време и енергия.

След като Марта ми разказа за „Лечение без граници“, ми отне малко време, докато проуча с какво точно се занимават и да се усетя, че организацията е моята кауза и искам да бъда част от екипа. 

Какво е за вас „Лечение без граници“. Скоро организацията навършва 10 години, вие колко години сте заедно с тях, с другите доброволци?

- Първата ми среща с организацията беше април 2018 - уау, сега осъзнавам, че вече са минали 5 години. В началото бях само доброволец – помагах с преводи и писане или превеждане на статии.

С времето виждах все повече, че ценностите на организацията са в синхрон с моите лични, така през 2020 г. станах и част от координаторския екип. 

Доброволците растат с всяка година и всички са толкова интересни личности, които допринасят за развитието на организацията, същото важи за координаторите. Целият екип е страхотен! 

Обикновено имаме кампания по набиране на доброволци всяка година на есен. Има доста доброволци, които са част от организацията преди мен, както и доста станали част от семейството на „Лечение без граници“ през последните години. 

А какво е за мен Лечение без граници – бих казала кауза. Всъщност от създаването си организацията има за цел един ден българското общество да няма нужда от нея – било то, защото здравната система покрива всички нужди на българските граждани или защото осигурява подкрепа на пациентите, които имат нужда от лечение в чужбина. 

Защо станахте доброволец?
- Още от ученическите години съм била доброволец –тогава като част от Българския Младежки Червен Кръст в Стара Загора. Всъщност никога не съм се питала защо, а просто съм го усещала като част от себе си. Може би родителите ми и ценностите, на които са учили мен и брат ми, са причината. 

Но мисля, че за да се развиваме като общество е доста важно да си помагаме един на друг. Понякога малки неща, които можем да направим за другите и не ни струват почти никакви ресурси, могат да се окажат от съществено значение за някого – в случая с „Лечение без граници“, няколко часа месечно и това, че владея езика на страната, в която се провежда лечението, помагат на някого в нужда.

Често съвсем човешката морална подкрепа – фактът, че има сънародник наоколо по време на преглед, се оказват доста благоприятни за пациента, за да се чувства поне малко по-спокоен. А също смятам, че правенето на добро е кръговрат – аз също съм получавала помощ и подкрепа в трудни за мен моменти, било то от познати или непознати. 

Разкажете ни за вашия принос в Германия, а също и за Австрия. Къде се чувствате по-добре.

- Към момента в Австрия имаме 21 активни доброволци, 18 от тях във Виена, по един в Инсбрук, Залцбург и Швац. В Германия доброволците са 190, като имаме представители в повечето по-големи градове.

Досега сме помогнали с превод на място или по телефона при 209 случая в Германия и 10 случая в Австрия, като по-големия брой в Германия е пропорционален и на факта, че най-често пациентите избират за страна на лечението си Германия. 

Тъй като в Германия живеех в по-малък град, нямаше такова количество пациенти, които идват на лечение. Затова бях активна в търсенето на информация за това къде може да се проведе лечение на различни видове заболявания, за които сме получаали запитвания; писането или превеждането на статии, провеждането на интервюта за доброволци, във Виена съм от година и засега на място съм помагала с превеждане на една пациентка, както и с един случай по телефона. Но продължавам да върша останалите си задължения – винаги можеш да си намериш нещо за вършене в организацията. 

А къде лично аз се чувставм по-добре: бих казала, че Виена е градът, в който все повече се чувствам вкъщи и най-добре отговаря на нуждите, които човек, в моя етап на равитие, има. Но тъй като в Германия съм живяла в по-малки градове, не мога да направя съпоставка. 

Разкажете ни повече за себе си, учите молекулярна микробиология, имунология и екология, това сигурно също ви помага в доброволческата работа… Как и къде искате да се реализирате?

- В момента правя магистатура по Молекулярна микробиология, имунология и екология, а преди това завърших бакалавър Молекулярна медицина.

По-скоро знанията, които придобих по време на бакалавъра ми, ми помагат при търсенето на информация за различните заболявания и клиники. Но за доброволстването не са необходими предварителни медицински познания – това е и въпрос, който често получаваме от хора, които искат да станат доброволци.

Представете си, че вие самите отивате на лекар в България – не е необходимо да сте завършили медицина, за да се разберете с него. Важно е само да се знае езикът, на който се провежда комуникацията, лекарите се напасват и са благодарни, че има човек, който помага при комуникацията. 

А аз лично се интересувам от човешкия микробиом или малките организми, които живеят в нас. Последно време все повече асоциации се правят между тези обитатели на нашето тяло и различни заболявания или дори психични състояния. Искам да се занимавам в тази насока, засега планирам да продължа с докторантура във Виена. Но ще видим какво е планирало бъдещето, защо не и България един ден. 

Как хората могат да се свържат с вас, с теб? Само за Виена ли могат да разчитат на теб или и за другите федерални провинции на Австрия? Колко по-рано трябва да ти се обадят?

- Ако сте пациент, може да се свържете с нас чрез следния формуляр: http://lekuvam.se/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82/. Поради факта, че работим със сензитивна информация и правилата за защита на личните данни, нямаме право да отговаряме на пациенти на съобщения във фейсбук, било то лични или на страницата.

Но след подаване на запитване чрез формуляра, екипът ни се свързва с пациента възможно най-скоро (опитваме се да отговаряме в срок до една седмица). 

А ако искате да станете доброволец, може да прочетете повече на тази страница: http://lekuvam.se/%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%86%D0%B8/ и да ни изпратите формуляра, който се намира на нея.

Също така, това е моят фейсбук профил https://www.facebook.com/ntodorova95/ и имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , на които може да ми задавате допълните въпроси – ще се радвам да мога да отговоря. 

В Австрия също има различни форми на доброволчество. Какво мислиш за тази форма на съпричастност, на помощ?

- За жалост не съм съвсем запозната с всички форми на доброволчество в Австрия, но смятам, че алпийската република е доста социална държава – грижат се за това да оказват помощ на хората в нужда под една или друга форма.

Даряваш – било то време, енергия, ресурси, даже даряването на кръв е форма на доброволстване. Има нещо специално в това да дариш нещо ценно за теб самия на непознат. 

Смятам, че правенето на добро под каквато и да е форма е необходим двигател за прогреса на едно общество, развива ни и като личности, и като общност. И всъщност в процеса на даване, удовлетворението, което получаваме е безценно. 

Какво бихте казала в заключение?
- "Лечение без граници" е финансово независима неправителствена организация, създадена през 2013 г. като идея на група млади хора, които искат да отделят от времето си, за да помагат на сънародници в нужда, често в едни от най-тежките моменти в живота им.

Идеята се заражда, след като техен много близък приятел е диагностициран с левкемия и те сами трябва да се справят със трудните задачи по събиране на средства, кандидатстване за помощ от институции и комуникация с болници в чужбина. За жалост, Дани - техният приятел, не успява да се справи в битката с коварната болест, но ентусиазмът на неговите приятели не затихва. И така, вече 10 години по-късно, организацията продължава да расте и да помага на сънародници в чужбина, като имаме повече от 380 доброволци в 19 страни. 

А какво всъщност правим?
Помагаме с търсене на информация къде може да се проведе лечение на различни видове заболявания, имаме събрана информация за начините на финансиране на лечение в чужбина – често като пациенти не сме съвсем информирани за правата, които имаме като граждани на ЕС що се отнася до здравеопазване. 

След като мястото и точните ден и час на преглед са изяснени, свързваме пациентите с доброволец, който се намира на съответното място и има възможност да подкрепи с превод. Покрай пандемията зачестиха и случаите, при които помагаме с превод по телефона, когато нямаме доброволец на място или обстоятелствата не позволяват присъствие на място. 

Също така отговаряме на логистични запитвания като това къде могат да се настанят пациентите/техните близки по време на лечението, понякога доброволци чакат пациентите на летището и им помагат при търсенето на съответния адрес. 

Едно интервю на Светлана Желева