Тогава е и Архангелова Задушница, а на 8 ноември всяка година Българската православна църква отбелязва Архангеловден. Това е празник в чест на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил, когото религията почита като вожд на небесните сили.Той е смятан за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола.
След като вземе душата на покойника, Архангел Михаил, наричан още Душевадец, я отвежда при Свети Петър, където двамата заедно отмерват на везните греховете и според резултата изпращат човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада.
Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Св. Михаил му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова в християнската традиция се смята, че с почитането на Архангел Михаил миряните ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господа.
Как стои въпросът в немскоговорящото пространство?
Тук съшо се говори за Михаел, който е познат като Deutscher Michel. Немският Михел съперничи на Джон Бул и на чичо Сам.
Знаете, Джон Бул (John Bull), символизира Обединеното кралство. Той е симпатичен, пълничък джентълмен, с бакенбарди, който носи цилиндър (на сн.). Облечен е с жилетка (често в цветовете на знамето на Великобритания). В британските карикатури Джон Бул е символ на свобода и лоялност към монархията.
В Америка е Чичо Сам (Uncle Sam) – който персонифицира САЩ (всички сте го виждали).
Немският Михаел символизира германския дух. В по-старите карикатури той е изобразен като еснаф, обича спокойствието, добродушен е и носи мъжка нощна шапка с пискюл, позната ни от добрите стари времена.
Според една версия, пълна с патос, Deutscher Michel се появява в една популярна историческа книга на Ото Цирер (Otto Zierer), в която се говори за битката при Лехфелд (Schlacht auf dem Lechfeld). Тук германците побеждават на 10 август 955 година, предвождани от крал Ото I. Велики. Разказва се, че тогава германците носели знаме с лика на Свети Михаил и оттогава тръгнало Немският Михаел, за по-кратко Михел.
По-късно персонажът се появява през 16-и век, т.е през 1540 година, когато той става сборен образ на земния, здраво стъпил на краката си, практичен немец, който обича да си хапва и пийва в противовес на учения човек, който говори латински. Тогава името Deutscher Michel се ползва като осмиване.
В този контекст е добре да се внесе и малко яснота за тази прословута фраза, която обслужваше образа на Георги Димитров, която той бил казал по време на Лайпцигския процес: "По времето в което германският император Карл V е говорил на немски само с конете си, във „варварска“ България, апостолите Кирил и Методий са създали и разпространили българската писменост“. Тук Георги Димитров греши – става дума за Карл Велики, а не на Карл Пети , на когото се приписват думите: „Говоря на испански с Бога, на италиански - с жените, на френски - с мъжете, а на немски - с коня си/ войниците.“
Още малко пояснение: Карл Пети, император на Свещената Римска империя живее през 16-и век, а Карл Велики (748- 814) е този, който се счита и за Обединителят на Европа в наши дни!
Немският Михел се появява във времето, когато започват да се правят национални стереотипи! Той е този, който обича да яде много и да поспива. Образът му се появява в различни литературни съчинения.
През 1541 година се появава в един сборник с поговорки като човек, който е с „две леви ръце“, глупак, карък и фантазьор.
По време на Тридесетгодишната война (1618-1648) има едно Възраждане в символиката на немския Михел: на фона на доминирашата френска култура, върви тенденцията да се сътвори немския като литературен език. Това е времето, когато се търсят немски думи за съществуващите френски. Например вместо пистолет се появява думата Meuchelpuffer, вместо нос - Gesichtserker, защото думата Nase е латинска. Това не ви ли напомня за времената, когато за чистотата на българския език вместо кибрит е предложено Драсни, пали клечица! или паличе, притурко вместо прилагателно и др.
Император Фридрих Велики също предпочита да говори на френски език, той се счита по това време едва ли не за "културния" език", за оперите се пишат на италиански. Виждаме тази разделителна линия и при Моцарт, който се нарича Teutsch Komponist, защото пишеше своите опери на италиански, а по-късно - на немски. Това е този „биотоп“ в който името Deutscher Michel отново се променя.
С времето образа на немския Михел е изместен от образа на немския войн: от едната страна - тевтонците, от друга - пруския войник. В годините на неуспешната революция от 1848 година по време на Хабсбургите, немският Михел става символ отново на наивния селяк, еснафа, който предпочита спокойствието си, а не да се бори за своите политически права.
В наши дни немският Михел не е толкова популярен, не е толкова познат, колкото е бил в миналото.
Десислав Паяков
