All for Joomla All for Webmasters
Едно от най-трудните неща в процеса на възстановяването ми беше да си разтворя душата и да се науча истински да благодаря

Росица Якобс за втората си книга“ 12 рецепти за щастие“.


Визитка:
Росица Якобс е родена през 1971 г., завършила е Немската гимназия в София. През 1991 г. идва във Виена, където е завършила философия, холандска филология и право. През 2002 г. защитава във Виенския университет дисертация по международно данъчно право.

 

От 2002 г., за дълго време, Росица живее в Нидерландия, където работи като специалист по данъчно и корпоративно право в Амстердам и Ротердарм.

 

През 2008 г. тя претърпява много тежка автомобилна катастрофа, в която оцелява като по чудо, но изпада в дълбока кома, след което се оказва, че е парализирана от врата надолу.

 

В своята книга „Умрях, за да живея“ Росица разказва всичките си преживявания както по време на дълбоката кома, така и до пълното си възстановяване от всички травми, които е претърпяла по време на злополуката. Втората й книга е озаглавена "12 рецепти за щастие". 

Днес Якобс живее между Виена и Банско и пише книги.

 

Росица, излезе втората ти книга 12 рецепти за щастие. 12 ли е твоето число на късмета?

- Ах, какъв предизвикателен въпрос за начало! Избирам да съм честна, и да си призная, че едно от щастливите ми числа е всъщност 13, а не 12. Но за европейците като цяло и по–конкретно за българите числото 13 е фатално, т.е. на зле е. Немислимо би било да издадем книга със заглавието "13 рецепти за щастие". Та нали никой няма да си купи такава книга? 

 

Когато написах новата ми книга и трябваше да подредя и да номерирам главите преди да предам ръкописа, рецептите излязоха 14 на брой.

 

Но след като редакторката и моя скъпа приятелка Ганета Сагова редактира ръкописа и премахна някои повторения, рецептите останаха само 12. Аз нямах нищо против заглавието на втората ми книга да бъде "12 рецепти за щастие", тъй като числото 12 е едно много завършено, библейско число. Дълбоко, мъдро и символично число е 12.

 

Има ли връзка между първата ти книга "Умрях, за да живея" и тази, и каква е?
- Да, определено новата ми книга е продължение на първата книга "Умрях, за да живея!". В "Умрях, за да живея!" аз разказах за ожесточената ми борба за моето физическо и когнитивно възстановяване след тежката автомобилна катастрофа, която преживях през март 2008 година.

 

Разказвах, как на 37 години отново се учих да ходя, как на 37 години се наложи отново да уча или по-точно да си припомня таблицата за умножение и поне 2 от петте езика, които говоря свободно, че дори и работех на тези езици като корпоративен адвокат.

 

На няколко пъти читатели на първата ми книга ме заговаряха и ме подканваха да напиша и втора книга, продължение на първата. Но всеки път реакцията ми на тези призиви беше, че всичко, което съм имала да казвам, аз съм го казала в първата си книга и не възнамерявам да пиша следваща книга.

 

През май 2023 година седяхме в кабинета на Наталия Мавродиева, нотариус в Разлог и скъп за мен човек, и тя ме попита какво всъщност правя, за да съм винаги така усмихната, сияеща и положителна и дали не бих могла да й напиша някои от моите рецепти за щастие.

 

Едва тогава си дадох сметка, че аз все още далеч не съм разказала цялата история за това как от онзи полутруп, който лежеше в интензивното отделение в дълбока кома стана щастливия, активния и преизпълнен с енергия човек, който съм сега.

 

Да, аз трябваше да разкажа през какви упражнения и тренировки преминах, за да се възстановя не само физически и когнитивно, но и душевно, емоционално и психически. Едва тогава реших да разкажа историята на вълшебното ми оздравяване и възстановяване докрай и да напиша продължението на първата си книга.

 

Коя е твоята аудитория: хора, които искат да са здрави или хора, които търсят нова посока в живота си?
- Аудиторията ми се оказва много разнообразна! От хора, които са преживели много тежки сътресения и катастрофи в собствения си живот и са изгубили пътя, от хора, изпаднали в депресия, които търсят начини и съвети, как да се излязат от това състояние. До хора, които са успели да намерят пътя към живот в пълна хармония, удовлетвореност, равновесие и радост и просто са любопитни, да прочетат какво прави един човек като мен, който живее един щастлив, хармоничен, изпълнен и много активен живот.

 

Има ли щастие?
- Моето разбиране за щастие е това на едно постоянно състояние на душата. За мен щастието е това на човек да му е пълно и равно отвътре, да изпитва хармония, покой и блаженство вътре в себе си, независимо от хаоса и шума на заобикалящия ни свят.

 

В този смисъл, в моята ценностна система щастието е основата, фундамента, върху който изградих моето съществуване и моя свят след завръщането ми в този живот след тежката автомобилна катастрофа. В "12 рецепти за щастие" аз споделям моите лични способи и начини да изградим щастието като основата, като базата на нашето съществуване, като едно постоянно и непреходно състояние на душата.

 

Щастието за мен не е нещо моментно, нещо, което идва и си отива. За мен щастието е винаги и навсякъде с мен, където и да съм, въпреки неудачите, които и мен ме сполетяват отвреме на време. Аз съм от хората, за които чашата винаги е наполовина пълна, че даже и 2/3 пълна. Дори и не бих могла да си представя живота си извън щастието.

 

За всеки човек щастието е различно, за един - да си здрав, за други да има дете, за трети - да успее в живота и т.н.
- О да, всеки си има своя дефиниция за щастието. И всички тези дефиниции са правилни, стига да ни придвижват напред и нагоре в нашето личностно и духовно израстване. По-горе аз споделих моята лична дефиниция на щастието.

 

Сподели с нас една твоя рецепта за щастие?
- Благодарете! Вечер след като си легнете, преди да заспите, избройте поне 3 неща от предходния ден, за които бихте искали да благодарите. Ако успеете да го правите всеки ден в продължение на поне 2 седмици, неминуемо ще усетите промени в живота си.

 

Химията на тялото се променя, когато всеки ден успеем да открием и да назовем поне 3, по–добре 5, или 7, а дори и 10 неща, за които да благодарим.

 

Спомням си времето след катастрофата ми, когато самата аз изпаднах в депресия и просто не ми се живееше, не ми се продължаваше по-нататък. Тогава някъде прочетох за благодарствената молитва, за това как всеки ден трябва да открием поне едно нещо, за което искрено да благодарим.

 

Но като си легнех вечер в леглото не можех да намеря, нещо от изминалия ден за което да благодаря, не, животът ме беше ад, всички и всичко в живота ми беше ужасно и на мен не ми хрумваше нищо, ама нищичко за което си струва да благодаря. От там идвам и извървях един много дълъг път докато химията в главата ми и в тялото ми се обърна и нещата в живота ми потръгнаха.

 

Да благодарим е да се пренастроим на една хубава и положителна вълна, благодарността е разтваряне навън, потребността и ти да дадеш нещо, в замяна на доброто, на хубавото, на ценното, което си получил. Едно от най-трудните неща за мен в процеса на възстановяването ми беше да си разтворя душата и да се науча истински да благодаря.

 

Така стигнах до тук, до момента тук и сега, където съм си сложила максимум от 5 неща на ден, за които да благодаря. Защото, ако се оставя то аз спокойно и до 100 неща на ден стигам, за които си струва да благодаря и край няма, та сън не ме хваща до сутринта.

 

Новата ти книга е посветена на Наталия Мавродиева, за която ти тук ни разказваш, но и на Симеон. Ще ни издадеш ли кой е Симеон?

- Симеон е човекът до мен, с когото споделям цялото земно щастие. Симеон е лекар , генетик, професор, световно известен учен, атлет, музикант, филантроп и бизнесмен, бащата, когото всяко дете би искало да има, пътешественик и гражданин на света ….моята котва и пристан, и моя вдъхновител.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Прочетено 453 пъти Последна промяна от Сряда, 08 Май 2024 17:37
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…