All for Joomla All for Webmasters
Красимир Щерев: Без Klangforum Wien нямаше как да съм този, който съм

Световноизвестният български акордеонист за своя път към големите сцени, за живота си в Грац,

за своите учители в професията, за бъдещето на акордеона в рубриката "Неразказаните истории на българите".

 

Красимир Щерев е член на Klangforum Wien, който за първи път в историята на ансамблите за съвременна музика въобще открива за него позиция за акордеон, както има за цигулка, пиано, флейта. Записва Музикалната академия в София, после учи в Музикалния университет в Грац, а завършва Кралската академия в Копенхаген при Mogens Ellegaard. Доцент е в Hochschule für Musik und Theater München от 2015 г. Последният му концерт бе на 16.02.2024 г. във Виена.

 

Г-н Щерев, какво е за Вас акордеона?

- Акордеонът е инструмент, при който звукоизвличането става чрез трептяща метална пластина, която започва да трепти под влиянието на въздух, задвижен от меха на акордеона. По този начин инструментът показва своята способност да "диша", което е една типична способност и на човешкия глас.Там затрептяват гласните струни, отново под влиянието на въздуха.

 

За мен акордеонът е инструмент чрез когото изразявам творческите си мисли, идеи, настроения и то преди всичко чрез интерпретация на произведения на съвременни композитори.

 

В България акордеонът преди сякаш бе подценяван като инструмент, вие как се преборихте да е наравно с цигулка и пиано?
- В България акордеонът се подценява и днес. Той се приема почти единствено и само като фолклорен инструмент.

 

Да, изучава се в почти всички български университети, но почти никой от тези, които се дипломират не свирят, ако ли пък свирят е фолклор. Няма лошо, че свирят фолклор, но много рядко или почти никога не се свири нещо друго в България на този инструмент, а инструментът има далеч по-богати възможности.

 

В България инструмента не е позициониран, изключвайки университетите, в нито един театър, оркестър, ансамбъл като част от тези структури.Може би това е една от причините в България да има преподаватели по акордеон, но.. не и свирещи акордеонисти.

 

Да, аз се развивам в една среда в Централна и Западна Европа, в която има малко по-различно отношение към инструмента. 

 

Аз съм член на Klangforum Wien - ансамбълът, който за първи път в историята на ансамблите за съвременна музика въобще откри позиция за акордеон, както за цигулка, пиано, флейта и т н. Акордеонът е пълноправен член в този първокласен ансамбъл за съвременна музика, което пък от своя страна бе много важен сигнал към другите ансамбли от този род. Във времето и други етаблираха такива позиция за инструмента, което води до създаване на много репертоар и съответно работа за инструмента.

 

Така днес млади инструменталисти изкарват да речем прехраната си с репертоар, който аз съм изсвирил за първи път. 

 

Тук трябва да спомена и за композициите за соло акордеон, камерна музика, соло акордеон с ансамбъл, соло акордеон с оркестър, музика за театър и други. Всичко, което се прави с инструмента, допринася за утвърждаването му на всяка една сцена. 

 

В България е утвърден на фолклорната сцена, защото тя най-много се слуша и защото там най-много се прави. В другите сфери не се прави достатъчно. Това е моят извод след доста години. Ако бях направил с акордеона в България това, което съм направил в Централна и Западна Европа, то инструмента в България щеше да е на съвсем друго място, но то е направено не в България. 

 

А и в България обществото не е особено заинтересува да се развива съвременно, авангардно изкуство. Тук причините са много комплексни. Мисля, че въпреки всичко един ден обществото ще има крещяща нужда от това изкуство, защото, за да е общество в съвременен европейски структурно-културен вариант трябва да създава и съвременна, авангардна музикална култура.

 

Как започна Вашият път към големите сцени?

- Моят път към големите сцени започна съвсем нормално. Казвам за мен! Аз учех в Музикалния университет в Грац (тогава се казваше Hochschule), готвех вечер в ресторант Traminer Weinstube в Грац, за да изкарвам прехраната си и слушах от време по време на готвене в ресторанта мои записи от Konzerthaus Wien по програмата на австрийското радио Ö1.

 

Спокойно мога да кажа, че това също е път към големите сцени. Всъщност, всички сцени са еднакво важни: и тази на село, и тази на Berliner Philharmonie.

 

Просто ние хората искаме едната да е по-важна от другата, но в крайна сметка в момента в който един или повече хора изпълняват нещо пред други хора, имаме сценична ситуация и тя вече е уникална. Така че, за мен всяка сцена е важна и всъщност името на сцената не е толкова важно. В крайна сметка сцената я прави този, който е на сцената, а не сцената - него.

 

Как се оказахте в Австрия, в Грац. Какво е за Вас Грац?
- През 1990/ 91 учех в Теоретичния факултет на Музикалната Академия в София. Много силен випуск, но тогава бе изключително тежко време за държавата. Имаше безброй стачки. В тези периоди Музикалната академия беше или блокирана, или заключена. Това беше безинтересно за мен: да не мога да ходя в академията.

 

А аз исках да свиря на акордеон. По тази причина се поинтересувах от възможността да продължа обучението си при някои от големите акордеонисти по това време. В Москва се оказа невъзможно за мен поради изключително високите такси.

 

Знаех за Mogens Ellegaard, който беше един от големите пионери за акордеона и ми се искаше да опитам да кандидатствам в Копенхаген. Срешнах се с Mofens Ellegaard на първия конкурс за акордеонисти в Москва през декември 1990 г. Аз акомпанирах на пиано една акордеонистка.

 

И използвах възможността, за да се запозная с Mofens Ellegaard лично. Хубавото беше, че след като бяхме на сцената, Mogens Ellegaard дойде да ме поздрави, че съм свирил хубаво. Аз му казах направо, че искам да уча при него, а той.. "Но.. аз не преподавам пиано".

 

„Аз, аз съм акордеонист, аз не съм пианист!", отговорих аз.Така се запознах с Migena Ellegaard. Той преподаваше в Кралската музикална Академия в Копенхаген и беше гост професор в Хохшулето по музика в Грац. 

 

Той ми каза да дойда в Грац, за да науча немски, който шял повече да помогне на кариерата ми, отколкото датския език. И беше много прав. Затова дойдох в Грац. След две години Mogens ми помогна да получа стипендия в Кралската музикална Академия в Копенхаген. Аз всъщност съм абсолвент на Кралската академия в Копенхаген, не на Грац.

 

Свързвам Грац с много трудни години и много борба да се преживее. Дори за това не искам и да се сещам. Свързвам Грац и с много интересни музиканти, композитори, които по това време бяха в Хохшулето.

 

Най-голямата школа за мен обаче бе Klangforum Wien. Без Klanfforum Wien нямаше как да съм този, който съм. Това е място в което всеки ден се учиш и то от най-добрите в бранша. Аз и във Виена бях дълго заради Klangforum Wien.

Вие сте и преподавател…

- Аз съм доцент в Hochschule für Musik und Theater München от 2015 година. Просто спечелих конкурса за това място. Изненадващо приех това място без студенти. Там доста години преди да отида да преподавам, нямаше никакви кандидати. Моят клас се напълни за 3 години. Радвам се на голям клас с изключително добри акордеонисти, които със сигурност ще развиват бъдещето на инструмента!

 

Огромно удоволствие е за мен дс работя с моите студенти и се радввм, че съм много активен и на сцена, защото това е много важно за самото преподаване - самият преподавател доста да свири.

 

Какво мислите за живота в емиграция?
- Животът в емиграция въобще не ми харесва и никога не ми е харесвал. Доста ужасно нещо е това. На мен ми е харесвала работата, възможността да се уча и развивам, но не живота в емиграция, а и аз не съм емигрирал, аз съм отишъл да уча.

 

Само че, 99 на сто от хората там те приемат и третират като емигрант. а аз дефакто съм дал и давам живота си за културата им.

 

Много често се прибирам в България. почти всеки месец, та дори и за малко да е, просто имам нужда от това. Изключително много пътувам, така че дали ще е още един полет, не е голям проблем за мен. Просто е много важно да съм си в къщи, в България!

 

Всички други "станции" са само работни. Аз ако няма да работя, просто не съм там, веднага съм в България. В България уча редовно много нови партитури и се подготвям за голяма част от концертите, които са къде ли не по света.

 

Какво искате още да постигнете в музиката, с акордеона, в живота?
- Той живота сам показва какво трябва да постигнем. Моите цели са били винаги насочени доста в бъдещето. Бяха ме питали в едно друго интервю какво мисля за бъдещето на акордеона.

 

Моят отговор бе: „, …ами, ако успеем да свирим на акордеон на Марс, то вероятно сме успели в бъдещето, но да видим.“ Във всеки случай предстоят няколко столетия усилен труд на поколенията с инструмента, за да го етаблираме като някои други инструменти с дълга история.

 

Кое място най-много Ви е подкрепяло?
- Подкрепяло ме е моето семейство и някои много много добри мои учители, приятели, работодатели и съм благодарен на всички за това. Давал съм всичко, което съм можел, за да се отплатя.

 

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Прочетено 343 пъти Последна промяна от Неделя, 18 Февруари 2024 15:37
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…