Дойдох през септември 1992 година в Австрия със семейството си. Бях на 14 години и току-що завършила основно образование във България. Майка ми беше учителка по немски език в Чирпан. Тя искаше да дойде да живее в Австрия, защото й беше мечта.
Burgmädchen
С помощта на католическата църква получихме визи за пребиваване. Живяхме почти три години в Schloss Gobelsburg. Жителите на селото наричаха мен и по-голямата ми сестра Burgmädchen.
Пътувахме от понеделник до събота с влака до Krems, който се намира на 10 км от Gobelsburg (NÖ). Там посещавахме, аз и сестра ми, една от най-строгите гимназии в Krems. Училището е било по- рано католическа гимназия за момичета. Абатът на Stift Zwettl, които ни помагаше, беше на мнение, че ще се справим много добре с ученето.
В началото ни беше много трудно да наваксаме с учебния материал, но с помощта на една вече пенсионирана учителка, която ни даваше безплатно частни уроци по английски и латински език, успяхме да завършим успешно с матура гимназията.
След матурата сестра ми се записа да следва икономика във Виена. Аз се записах на 19 години в училището за медицински сестри в Krems и се изнесох да живея там в един малък апартамент, какъвто предлагат там на персонала от болницата в Krems. Едновременно с това си подадох документите за австрийско гражданство.
Обучението траеше 3 години.
Моето ново семейство
В училището за медицински сестри се запознах с мъжа си, с когото съм вече от 25 години и имаме три деца (момчета на 15, 10 и 5 години). Мъжът ми е със същата професия, но работи в един старчески дом и е отговорен за едно от отделенията.
Никога не съм искала да стана медицинска сестра. Като дете исках да стана зъболекарка. Работата на медицинските сестри в Австрия е съвсем различна от тази на медицинските сестра във България. Аз имах погрешна представа и мислех, че няма да мога да се справя с тази професия.
Училището за медицински сестри беше за мене възможност да имам професия, с която да се издържам, докото следвам в университета и да получа с нея австрийското гражданство.
Казусът с гражданството
На 31 август 2000г. получих дипломата си за медицинска сестра. В средата на септември 2000 г. получих писмо от българското посолство във Виена, че вече не съм българска гражданка.
Отказът от българско гражданство е условие за добиване на австрийското гражданство. Сега имах проблем, че никой не можеше да ме вземе на работа без документи. Австрийското правителство искаше да мога да докажа, че работя и имам доходи, но никой не можеше да ме вземе на работа без лични документи. Дори адвокати не можаха да ми помогнат, защото досега не бяха имали такъв случай.
Единствената ми възможност беше да дойда да живея във Виена. Записах се като студентка в университета, за да имам Studentenausweis и си направих студентска медицинска осигоровка. Изкарах си разрешение да работя като самостоятелна медицинска сестра във Виена, Долна Австрия и Burgenland.
Работих към три агентури. Те ме пращаха в частни болници или при частни пациенти. Работих в Hartmannspital, Klinik Josefstadt, Privatklinik Döbling, Herz Jesu Krankenhaus, Götliches Heiland und Klinik Grinzing, но най-много в Goldenes Kreuz в хирургията, където искаха да ме приемат на работа в момента, в който получа австрийско гражданство.
Когато получих австрийско гражданство започнах да работя в Hartmann Spital. После ми предложиха работа като заместник старша сестра в Maimonides Zentrum, която приех.
След 2 години работа реших да се върна на работа пак във болницата. Приехаме в едно от спешните отделения във болница, този път в SMZ Ost Donauspital, където работата беше много разнообразна, но и много натоварена.
Когато откриха новата болница в Floridsdorf, се прехвърлих да работя в ортопедията, защото живея наблизо и ми е по-удобно. Имам допълнително завършена университетска квалификация "Basales und mittleres Pflegemanagement" и "Wunddiagnostik und Wundmanagement".
Дадоха ми сектора отговорност за Wundmanagement за Ambulanten und Stationären Bereich Orthopädie und Traumatologie и съм отговорна за всички ортопедични отделения, щом има проблеми с някоя рана.
По време на Covid пандемията бях в Covid Intensivstation да помагам на колегите си, които бяха вече на края на силите си. Като всички болници имаме големи проблеми поради липса на медицински сестри. Моето отделение беше една година затворено и персонала разпръснат по други отделения. Трябваше да бъдат отказани планувани операции.
