Виена за пореден път е категоризирана като град с най-недружелюбните жители. 

Какво казва анкетата?
В тазгодишната класация на организацията „Интернационс“, която прави анкети сред хората с неавстрийски корени, Виена отново се нарежда сред градовете с най-добри условия на живот. Но „Експат сити ренкинг 2022“, както се нарича класацията, нарежда и тази година австрийската столица на последно място в категорията „дружелюбност“. 

В допитванията през последните години лошото настроение на виенчани нарежда града на Дунав назад в класацията. Тази година Виена заема 27-о място сред 50 града в света (през 2021 година й бе отредено 14-о място от 57 града, съобщиха местни медии, цитирани от БТА. 

Австрийската столица е напред в класацията в категориите „туризъм и транспорт“ (първо място) и „здравеопазване и добро благополучие“ (второ място). Живеещите във Виена хора от други страни характеризират градския транспорт като добре организиран (97 процента) и достъпен. Много висока е и оценката на медицинското обслужване и чистотата на околната среда. Виена не е възприемана като особено скъп град и заема девето място в индекса за лични финанси. 

Индексът „аклиматизация“ е голям минус-пункт, Виена се нарежда на последно място. И в категорията „дружелюбност“ градът е последен в класацията. Хората, дошли във Виена от други държави, описват виенчани общо като недружелюбни и особено недружелюбни към чужденците.

Повече от половината от анкетираните (54 процента) са заявили, че им е трудно да се сприятелят с виенчани, а 32 на сто са се чувствали нежелани. По този въпрос градът също е на последно място. 

Защо виенчани са намусени?
Който познава виенчани добре, знае, че лошото им настроение се приема едва ли не като тяхна „запазена „ марка.

В класическото виенско кафене сервитьорът трябва да гледа по-строго и не чак толкова дружелюбно, но това е в крайна сметка нещо повърхностно, защото отвътре в повечето случаи виенчани носят златно сърце, както отбелязват виенски кабаретисти. 

Има разлики в дружелюбността на жителите на Австрия в отделните федерални провинции. Така, че това за намусеността до голяма степен е виенски феномен. Виена се сравнява както с другите федерални провинции, така и със столиците на други държави. 

„И на другите места хората са си по свой начин чешити, но не точно както във Виена“, заяви преди време един кабаретист, чийто баща е виенчанин, а майка му -германка. Актьорът Christoph Waltz обяснява: „Ние сме много любезни, ама не го мислим така“. 

Виена – космополитен град
Виенчани са столичани и тази „твърда“ кора може да се дължи именно на това столично поведение. И в София, и в Берлин е така. Виенчанинът рядко ще е толкова открит и рязък, колкото един берлинчанин напр., ако говорим с клишета. 

Разбира се, тази намусеност е своеобразна реакция срещу другите, които идват и се заселват в града. Затова и някои австрийци, които не са от Виена, но работят тук, се сприятеляват повече с хора, които са от другите федерални провинции на Австрия.

Това може би е една от причините извън столицата, да има едно недолюбване на виенчани. Но и виенчани не им остават длъжни, така напр. те наричат тиролци – „разбойнишки планинари“. (räuberisches Bergvolk). Това разбира се, в кръга на шегата. 

Що се отнася до чужденците, е добре да се припомни, че кореняк виенчаните имат баба чехкиня. В градския фолклор се разказват също различни случки при които някои виенчани видимо подобряват настроението си, когато студенти им доверяват, че планират след завършването си да се приберат в родината си. 

Някои виенчани също обичат да питат: „Откъде идвате, от коя страна“ дори и да сте родени във Виена, но имате име, различно от австрийските. Това, че си роден във Виена не те прави автоматично виенчанин.

Има определена прослойка млади хора от някои емигрантски общности, родени в австрийската столица, които когато се прибират в родината на родителите, казват, че си отиват у дома. 

Въпросът с приятелския кръг
Все още има австрийци, които питат Десислав фамилното ми име ли е, макар, че имена като Слав, Мирослав, Вацлав се срещат толкова близо, почти на 40 мин. път извън Виена. Все още като че ли липсва това желание да се вникне повече в името. 

Класическият виенчанин все по-малко може да се открие. Виждаме го в ролята на портиер (Hausmeister), който обича да си прекарва времето в типичните виенски кръчми, наречени Beisl. Там този Hausmeister обича да чете Kronen Zeitung. Той не е опозиция на политическите партии, а по-скоро е леко резигниран за политиката. 

От друга страна, са виенчани, които седят в кафенетата и четат вестници. Това е бившият среден чиновник, който се радва, ако в края на кариерата си получи титлата Hofrat, т.е дворцов съветник - звание, което още се дава на дългогодишни административни служители. 

Хойригето също е една романтика на мястото, където се пие младо вино. 

Виенчаните могат да бъдат критикувани, че са намусени, че на моменти са нетолерантни към чужденците, но в тази си агресия те изключват жените. Защото за тях жените са екзотичен обект на еротично уважение. 

Във Виена може да се открои и още една група хора, наричани Бобо (Bobo- съкращение от bourgeouis bohemien), която се употребява за буржоазни млади хора, бохеми, които живеят обикновено в 7-и бецирк.

Те са с добро образование, имат много добри доходи, харесват екологичния начин на живот и италианската кухня, отворени са за новостите в живота. За тях е характерно, че приемат чужденците с едно леко учудване и …дистанцираност. 

Има перспектива на промяна и тя е свързана с това колко дълго ще има една средна класа в Австрия, за да не се възприемат идващите на работа в алпийската страна като хора, които свалят жизнения стандарт.