Ново поколение невронавигация позволява главата да бъде подвижна по време на мозъчна операция. Това е възможно с помощта на специална електромагнитна приставка, благодарение на която позицията на главата на пациента може да се променя, без да се променят предварително зададените координати в невронавигацията.
Методът е познат в Австрия, сега навлиза в България. Засега пъвото и единствено място където се прилага новата технология е Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“- София.
Новата технология намира най-широко приложение и вече успешно е използвана за ендоназална, ендоскопска хирургия и други тумори на черепната база – основно пациенти с аденоми на хипофизата.
При тези интервенции, благодарение на съвременните технологии, неврохирургът достига до тумора през носната кухина, което гарантира минимална хирургична травма, по-добър ефект от хирургичното лечение и по-бързо възстановяване.
Какво представлява самата операция?
При ендоскопскатаендоназална хирургия оптиката и микроинструментите преминават през формираните естествени анатомични кухини на черепа.
Невронавигационната система подпомага хирурга в достигането до набелязаната цел, намалявайки риска от нежелани усложнения. При стандартната невронавигация, главата е фиксираната в специален държач (пин холдер) и не може да бъде ротирана или местена допълнително по време на процедурата.
Това се налага поради изискването за неподвижност на специфичните сферични излъчватели, които отразяват сигнала към камерите на невронавигационната система.
Задаването на координатите и тяхното изчисляване се извършва преди да започне същинската хирургична дейност и при разместване на главата се губи точността на координатите в навигационната система.
Това крие сериозен риск за грешка и отклонение в координатите и загуба на правилната посока към набелязаната цел.
При ендоназалната, ендоскопскахиругия на черепната база обаче може да се наложи промяна в позицията на главата по време на хирургичната процедура.
Допълнителната електромагнитна приставка се позиционира странично или под главата на пациента. В този случай държач на главата не е необходим и тя лежи свободно на силиконова възглавница.
Камерите на системата засичат координатите на важните за хирурга анатомични репери, независимо от промяната в позицията на главата и на практика отклонение и грешка са невъзможни.
Малко статистика:
Хипофизните аденоми предстваляват около 8-10% от интракраниалните тумори. При деца се срещат рядко, за разлика от краниофанигиомите. Тези, които са за оперативно лечение, трябва да бъдат отстранявани навреме, за да не се стига до трайна инвалидизация.
Диагнозата се представя от специфични симптоми или разгъната клинична изява: главоболие, зрителни смущения, хормонална дисфункция, инсипиден (воден диабет), изоставане във физическото развитие.
Всичките тези симптоми предполагат провеждането на специализирани хормонални изследвания и задължителната образна диагностика с МРТ и контрастно усилване.
increase font size
