All for Joomla All for Webmasters
Анелия от „Немски по Виенски”
Талантливата българка преподава във Виенския икономически университет Външна търговия.
Мнозина наши сънародници в Австрия познават Анелия от YouTube канала „Немски по Виенски”. Тези нейни безплатни уроци я правят любимка на много българи. Ето какво ни разказа самата Анелия за себе си, за това да успееш в чужбина, за своите избори в професионален и личен план. 
 
Защо Австрия, защо Виена? 
 
Анелия е от Варна и идва във Австрия преди близо15 години. Завършила е Първа езикова гимназия с първи език немски в морската ни столица. Повечето й съученици се насочват към Германия, но нея не я тегли натам. 
 
На прага на завършването си, през учебната 2003/ 04 тя пристига в Клостърнойбург на разменни начала (Austausch за ученици) и живее 14 дни при австрийско семейство. Един ден сама отива да посети Икономическия университет във Виена, където иска да учи. Взема брошури, разглежда отблизо учебното заведение, и взема много важното за нея решение: „Това ще е !”
 
Признава, че е искала да следва Филология, но майка й е тази, която настоява да запише Икономика, защото с тази специалност се намира по-лесно работа. Анелия все пак кандидатства Икономика и в няколко университета в Германия, за да е „сигурно” влизането й във ВУЗ, но не се отказва от избора си: Wirtschaftsuniversität Wien (WU), и когато трябва да избира, допълнително сe сдобива и с виза за Австрия.
 
Така, знаейки три езика тя записва да учи в най-големия икономически университет на Европа, специалност Международни икономически отношения. 
 
Във Виена, в самото начало й помагат отново австрийското семейство, които познава като ученичка.  На 19 г. животът изглежда съвсем различно, не приемаш трудностите като опасност, а по-скоро като предизвикателство, вървиш в живота, и както казват, пътят сам се откроява пред теб”, добавя Анелия. 
 
Чужда страна, нови изпитания
Младото момиче с времето чувства все по-малко носталгия, въпреки, че е далеч от дома, от близки и любими хора. Както много други, и тя търси приятелство със сънародници в чуждата страна. Идва обаче разочарованието: 
 
„Бях се запознала с една българка. Търсех в нея неща, което бях оставила в родината, бяхме еднакво самотни, немският австрийски не беше точно този език, който бях учила в гимназията. Но след приятелството, дойде и предателството, и аз реших, че не е необходимо, за да се чувствам добре, да имам компанията непременно на сънародници.
 
Виена е космополитен град, в нея както българите, така и други нации: словаци, чехи, руснаци, и други, които работят и живеят тук, сачужденци, така, че това ни свързва”, обяснява тя. 
 
След това разочарование Анелия се чувства по-мъдра. „Като е българин, очакваш от него, че ще е добър човек, добронамерен, но често не е така”.
Така започват и новите й познанства с колеги от други нации и народности, в които тя открива ценни познанства, приятелства и ... любов.
 
Предателството на „приятелката”-българка не е повод Анелия да се дистанцира съвсем от българската общност. Пак българин, общ познат, е този, който я запознава с бъдещия й съпруг - Жомбор, който е унгарец. 
 
Така, Анелия, която знае няколко славянски езика, е изправена пред ново предизвикателство: да учи унгарския. „Съдбата ми поднесе нови изпитания. След като говоря толкова езици, защо трябваше да уча още един?”, пита се Анелия.
 
Как се съжителства с унгарец?, питам аз. А как се съжителства с българка?”, отговаря шеговито тя с думите на нейния съпруг.
 
С него е интересно, различно, езикът, който ни свързва е немският, моделът на семейство в Унгария е по-консервативен, в който мъжът има много отговорности, повече неговата дума трябва да се чува. Това е добре, ако на жената й допада този модел на съжителство, а ако е по-еманципирана, тези порядки могат да станат повод за разногласия. Затова е важно да се напасват характерите”, отбелязва Анелия. 
 
Следване и нови хоризонти
„В гимназията имах преподаватели от Германия, които говореха много чист немски, и след първата лекция във WU, се запитах смутено: „Аз немски ли съм учила, или друг език?„ След това стъписване обаче, нещата полека идват на мястото си. Книжовният език си е книжовен, разговорният във Виена е нещо друго. Анелия не е от хората, които ще се уплашат от трудностите. И бързо и лесно научава и местния диалект. 
 
Анелия признава, че следването й не е било от лесните. Не само за нея. „Много от моите съученици от Варненската гимназия се върнаха в България, не издържаха, не им хареса в Германия, не искаха да се интегрират.
 
 „Това напасване с чуждата култура или става неусетно, или трябва да го форсираш. В момента, в който осъзнаеш, че не си единствен, че много хора са като теб, в твоята позиция, става много по-лесно”, споделя тя. 
 
Икономическият университет във Виена е обичан от много български студенти, констатира го и самата Анелия, която от 6 години е преподавател тук. Тя се дипломира в катедра Международни икономически отношения с икономически руски, английски и испански, наред с икономическия немски.
 
Край на визите 
 
Междувременно, България е приета за член на Евросъюза. Годината е 2007. Този факт е много важен и го усещат не само в България, но и десетките хиляди българи, които живеят в Общността. Те могат да въздъхнат вече облекчено.
 
Това означава край на визите, край на доказването на доходи, много по-лесен достъп до университетите и още куп облекчения и възможности.„Тогава да се издържа студент във Виена бе много по-трудно, отколкото сега. Колкото и да е заможно семейството, да си студент в чужбина бе солидно перо”, връща лентата назад Анелия.
 
На нея, както и на мнозина други, й се иска България да е по-просперираща, да не е по икономически показатели толкова назад, защото българите сме много талантливи, борбени, настроени сме да успяваме. 
 
В Австрия Анелия се улавя, че понякога е с по-свито поведение, именно заради това, че идва от България. „Беше ми в главата. Не в главата на австрийците, а в моята”, посочва тя. Питали са ме дали съм усещала някакво пренебрежително отношение от австрийците към мен: да, усетих особено, когато започнах работа”, признава Анелия.  
 
При кандидатстването за работа получава 3 пъти откази именно, защото е чужденка, за които е имало квоти, и счита, че това е дискриминиращо. С езика тя никога не е имала проблеми, но България и Румъния са слагани в един „кюп”, като бедните страни на Европа.
 
Междувременно Анелия е усъвършенствала своя руски език, тъй като има украински корен. Докато е в Австрия си спомня и какво й е разказвала баба й за пътешествията си из алпийската страна. 
 
Ново предизвикателство: Докторантура във WU!
Анелия написва дипломната си работа на руски език, а също си намира работа с... руския езиквъв водеща банка във Виена.Не минават много месеци и нейната ръководителка на дипломната работа й предлага да защити... докторска степен в университета. Отначало Анелия не взема многонасериозно поканата, но изведнъж осъзнава, че за нея това е възможност, нови хоризонти. 
 
„Беше ми много трудно в продължение на 1.5 година: учех и работех едновременно, както в банката, така и в Езиковия център на Виенския икономически университет.А докторантурата е нещо сериозно: свързана е с посещаване на курсове, семинари, писане на авторски труд „споделя Анелия. 
 
Натоварването е огромно и талантливата българка отново е поставена пред избор: или остава на работа в банката, или се премества изцяло във WU. После след кандидатстване за асистентско място, за финансиране по проекта и стъпка по стъпка нещата се придвижват напред.  
 
„ Да си асистент на професор е свързано с научаването на много нови неща, летвата е вдигната много високо. Ясно е, че трябва се преподава качествено. Но как да се  държи и говори преподавателят пред аудиторията, начина по който изпитва и още много, много други тънкости. Повечето от тези умения са направо от арсенала на дипломацията”, вметва Анелия. 
 
Не след дълго, талантът на Анелия е забелязан и тя получава договор за 6 години, възможно най-дългият. „Така тръгнах отново по един непознат път,с множество партньори на университета- Икономическото министерство на Австрия, Виенската Стопанска камара и др. 
 
Защитата на докторската й работа мина бляскаво в средата на февруари. Темата е как Кримската криза е повлияла на австрийски фирми с представителства в Русия. 
 
 А сега накъде? 
 
Анелия можете да я видите във WU, а също и по YouTube канала „Немски по Виенски”. Идеята за тези уроци дошла спонтанно преди 2 години, от нейни частни ученици, точно както и преподаването на немски език - едни познати я помолили да им помогне с превода, други – с граматиката, и така.
 
Уроците, които презентира Анелия на широката аудитория в YouTube, са напълно безплатни. Самата тя не получава възнаграждениеза труда си на канала. Но продължава да го прави, и то с огромно удоволствие. Така че, пишете й и учете немски по виенски.

Прочетено 2424 пъти Последна промяна от Сряда, 26 Февруари 2020 18:43
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…