sanusetsalvus.com

Сряда, Юли 24 2019

Австрия

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Александър Георгиев, българите в Австрия Сн: Личен архив на Александър Георгиев

Александър Георгиев за модата, виенската архитектура и австрийския стил на обзавеждане

Успелият български моден дизайнер показва своя дом във Виена.

Вместо визитка:

Александър Георгиев е роден в София, зодия Лъв. Моден дизайнер от 1994 г. Живее във Виена от 1997 г., колекциите му носят бранда „Аlexander Georgiev ”. Има бутик в 7-и квартал на австрийската столица.

До 2013 г. е правил редовно по 2 колекции-пролет/лято и есен/зима. По думите му, ревюта отдавна се правят само за престиж, но от тях продажбите не скачат.

Работил и за постановки на Volksoper - Виена. „Това не е мода, дрехите трябва да отговарят на сценария, там се изпълняват точните виждания на сценографа”, обяснява Александър Георгиев, цитиран от ka6tata. com.

-Г-н Георгиев, вдъхновява ли ви виенската архитектура за вашите модни колекции?

Мен ме впечатлява почти всичко. Във Виена има много неща, които оптически „ влизат в окото” и те карат да мислиш по-друг начин, но не мога да кажа, че съм се вдъхновил от конкретна сграда, или от стила барок, или от роклите на императрица Сиси напр.

Аз си оставам запленен от минутите свободно време, Слънцето, въздуха, морето...

Следя, разбира се световните тенденции, особено pret-a –porte. Обиколил съм много страни, бил съм в почти цяла Азия, в Африка съм ходил, за Европа да не говорим, харесват ми страните, които се стремят хем да запазват своя лайфстайл, хем в същото време звучат космополитно. Вдъхновявам се от материи, форми, стилове (детайли от определени стилове), от цветове, от пясъците на предна Азия.

Посещавам много често големите текстилни изложения в Германия, Франция и Италия, откъдето поръчвам платовете си. Като видя материята, веднага си представям как би изглеждала една дреха. Не робувам на стереотипи: напр. от вълнена каша се прави сако или пола до коляното, от вълнената каша мога да направя и строга вечерна рокля.

Харесвам и флоралните мотиви, но обичам да са малко абстрактни- цветето хем прилича на оригинала, хем е отвлечено, това ми е „наследство” от архитектурата. Всичко трябва да е 3 D, да има точно определена конструкция. Точен съм в тегелите, в дължините, всичко трябва да е порпорционално.

Използвам и много камъни в моите дрехи. Работя с класически материали като коприна, вълна и памук, комбинации между тях, но с хайтек материи и тъкани. Понякога режа платовете с лазер, получават се „извънземни” и необичайни мотиви, които придават на дрехата много футуристичен характер.

-Къде трябва да е аттелието на дизайнера - близо до дома или далеч от него?

Моето е далеч от вкъщи. В началото на моята кариера бяха едно до друго, после реших да ги разделя, защото ми трябва почивка, иначе - burn out ( „прегряване”, професионално зацикляне).

Когато по цял ден си в ателието и се занимаваш само с мода се получава тази „професионална слепота”, при която не може да виждаш определени детайли, някои платове и форми и в този момент дизейнерът може да започне да прави грешки.

Винаги ме е било страх нещата, които правя да изглеждат източноевропейски, а не космополитно. Искам моите дрехи да се харесват едновременно напр. както на испанските жени, така и на азиатските също.

-Може ли събирателно да говорим за виенски дом?

Категорично. Австрийци имат своята култура на обзавеждане: домът трябва да е с паркет, старите кооперации са с кахлени печки или с камина.

Те държат много на Tischkultur: покривките за храна, салфетките са извезани с монограм на фамилията, обточени са с дантелени бордове, ръчно направени от памук и лен в бяло, кремаво и зелено. Същото се наблюдава и при спалното бельо.

Традицията повелява стилът „Бидермайер”, а също и сецесион, да присъства в обзавеждането при гардероби, скринове, шкафчета, маси и столове, както и фасади.

Австрийският дом ще го познаете още по старите двойни прозорци, между тях се слага изолацията с вата. От години модния тренд е на пазара да се предлага първокласна дограма, която е изкуствено състарена, за да напомня за доброто старо време и тя е добра инвестиция.

Австрийският стил на обзавеждане обаче става с все повече влияния, но много елементи все още могат да се открият в домовете им: напр. чашите Riedel за коняк, за ракия, за шампанско (те са тяхна запазена марка). Австрийците имат висока култура на пиене на виното, още от времето на Виндобона.

-Взехте ли си нещо във Виена от софийския апартамент, от духа на българските къщи?

Не. Много е странно, все още не мога да си го обясня, но бягам от българския фолклор - шевици, бродериите, тъканите материи, старите черги...Разпознавам ги, харесвам ги, но за съжаление в ателието или в жилището ми нямам нищо, което да показва, че съм от България.

-Как изглежда жилището на дизайнера?

Не местя често мебелите в моето ново жилище, което е пасивна къща, но сменям аксесоарите. Лампионите, чувствам ги „като облаци” и ги обновявам вече няколко пъти.

Една от стаите ми е огромен кухня и хол - две в едно. Имам паркет (опушен, сърцевиден дъб, в тъмношоколадово), стари виенски столове, на които често сменям възглавниците - бяха в червено, сега са в зелено, синята вълна вече идва. Имам червен диван с възглавници, които сменям за разнообразие според сезоните - един път са бели с червени цветя, а през зимата са с косми (звучи зимно, топло).

За моя апартамент мога да кажа, че е модерно обзаведен, и в същото време имам 5-6 старинни неща - шкаф , столове и някои други предмети, които носят духа на старите виенски кооперации.

Едно интервю на Светлана Жeлева,