Когато Елисавета била само на четири години, тя била сгодена за принц на име Лудвиг от Тюрингия. По това време кралските бракове били сключвани не по любов, а с цел сплотяване на кралствата. На четиринадесет години Елисавета била отведена в замъка, притежаван от семейството на Лудвиг. Двамата младежи се влюбили силно един в друг, въпреки че сватбата била уредена предварително.
Още като малко момиченце Елисавета почитала Бог и често отправяла молитви с благодарност за красотата, която виждала около себе си и за всичко, което имала. За щастие Лудвиг също почитал дълбоко Бог, както почитал и Елисавета, и двамата живели заедно в радост. Когато бащата на Лудвиг починал, Лудвиг станал крал Лудвиг, а Елисавета – кралица Елисавета и те били ощастливени с три деца.
В онези северни земи зимата можела да бъде много студена и тежка. Тези, които имали пари, успявали да си купят храна и провизии, с които да преживеят снежните месеци. Но не и бедните хора. Често храната, която те смогвали да си набавят, свършвала преди края на зимата. През есента нивите в кралството били засявани с пролетници, които узрявали за жътва през юни. Но март, април и май били изключително трудни месеци за бедните. Щом запасите от храна свършели, много стари, болни хора и невръстни деца умирали от глад.
Сърцето на кралица Елисавета се свивало от болка, щом виждало тегобата на хората през тези мъчителни месеци. Елисавета отваряла кралското хранилище и наемала сръчни хлебари, които всяка сутрин месели питателен хляб. После вземала толкова самуна, колкото побирала широката й престилка и излизала при портите на замъка, където ги подавала в ръцете на нуждаещите се.
Една година се случило зимата да е изключително дълга и мразовита. Било слънчев майски ден, когато крал Лудвиг отишъл в покоите на кралица Елисавета и казал:
„Моя мила съпруго, със скръб на сърцето искам да ви помоля да спрете за известно време да раздавате хляб. Кралското хранилище е почти празно, а в замъка живеят много хора, които разчитат за дажбата си на нас. Вече нямаме достатъчно, за да раздаваме. Житото расте, полетата на кралството зеленеят, но класовете още не са пълни и ще трябва да почакаме няколко седмици, преди да ожънем и изпечем новия хляб. Моля да се вслушате в моята молба, която с болка ви отправям.“
„Разбирам ви, скъпи съпруже – отвърнала кралицата. – И на мен ми е болно, когато мисля за нещастните гладни хора, особено за децата. Щом няма достатъчно хляб за всички, аз също ще гладувам, докато не дойде време за жътва и не изпечем новия хляб.”
После Елисавета излязла от замъка и отишла да се разходи из градините. Там розите цъфтели под топлото майско слънце. Рози в различни цветове и възхитително ухание. Елисавета се спряла пред един храст с великолепни червени рози. Тя дълго се молила на Бог да й покаже начин да помогне на поданиците си, преди да дойде времето за събиране на първата реколта.
На следващата сутрин крал Лудвиг срещнал кралица Елисавета, забързана към портите на замъка. Престилката й била пълна, а навън я чакали хора. На краля му причерняло при мисълта, че Елисавета не е удържала на обещанието си и носела хляб на бедните.
„Какво носите в престилката си, Елисавета? – попитал той тъжно. Елисавета му се усмихнала топло. Като че ли пролетното слънце греело на лицето й. Тя държала ъгълчетата на престилката и бавно започнала да ги разтваря пред съпруга си. Престилката била пълна с прекрасни червени рози! Лудвиг дори не продумал от удивление. Отстъпил встрани, за да направи път на Елисавета. Тя отворила портите на замъка и започнала да раздава червени рози на всеки човек, очакващ нейната помощ. След като всички получили рози, гладът и болката изчезнали и те повече не изпитали глад и болест, докато не дошла жътвата и не изпекли новия хляб. А розите останали свежи и уханни дълго след като земята дарила плодовете си на хората.
Автор: Кристин Натале
Превод: Надежда Костова
Назаем от сайта на Валдорфската общност в България
