Една необикновена книга за създателя на сугестологията проф. д-р Георги Лозанов
Ангелина Караславова от Виена отново споделя с нас защо е  написала книгата “Жените на Доктора”.
Семейна среда
Почти винаги, когато се представям и хората чуят името ми – 
Ангелина Караславова, неминуемо ме питат каква е връзката ми 
с рода на писателя Георги Караславов. И аз неминуемо се шегувам, 
че във фамилията на автора на “Татул” и “Снаха” аз съм... наистина снахата, но нямам сходство с трагичните образи от книгите на писателя. 
Израснала съм в театрално семейство. Може би, емоциите от детството и трепета, когато баща ми ме водеше за ръка из приказните постановки на Музикалния театър в София, ме насочиха към магията на изкуството. 
Играех балет, свирех пиано, учех езици в английската гимназия и след завършването й абсолвирах филология и педагогика. Живеех в хармония.
След завършване на Университета бях разпределена да работя в един Научноизследователски институт - с неизвестното тогава за мен име – по Сугестология, където ме посрещна един невероятен директор, с вид на ...Айнщайн! Това се случи в далечната 1973 година. Този момент е ключов.
Сугестология и Сугестопедия – какво е това?
След навлизане в работата и след години обучение осъзнах същината на Сугестологията - нова наука за внушенията(сугестии) като комуникативни фактори в безбройните неосъзнавани влияния около нас, и съм горда, че тази наука е създадена от един световноизвестен учен – Директорът на Института, българинът д-р Георги Лозанов. Тази наука и днес има огромно практическо приложение в педагогиката - Сугестопедия, или методикта за хармонично развитие на личността чрез разкриване на човешки резерви.
“В основата на метода стои схващането, че човешкият мозък, в единство на съзнание -подсъзнание разполага с неизползвани резерви за усвояване на информации”.
В тази методика – наред с научните принципи, средства и условията за успешното й приложение определена роля играе сугестията на изкуството. 
В годините ученият се бори за освобождаване от думата “сугестия”... 
И така - под прякото ръководство на учения д-р Лозанов, когото всички наричахме “Доктора” аз навлизах в необятния свят на Сугестопедията и тя превърна професията ми на Сугестопедагог и автор на Сугестопедични учебници в... лична житейска съдба! Постепенно узнах основното за нея:
Сугестопедията е начин на мислене! Базирана е на взаимовръзката от психологически, педагогически и художествени “условия” за успешно усвояване на знания, чрез съблюдаване на естествения начин по който работи човешкия мозък – от общото възприемане на информацията,  към подробно усвояване на подробностите - за общо приложение на ново ниво. 
Всичко е в хармония – от микро- до макрокосмоса като в оркестър. 
Тази взаимосвързаност за оркестрираност е проявена днес в Сугестопедия със Система “АВИКС”(Аудио/Визуална_Интерактивно/Комуникативна- Сугестосистема) 
Защо написах книгата “Жените на Доктора”?
Моите спомени за учения и човека Проф. Д-р Лозанов и за неговите сътрудници – повечето прекрасни, но позабравени днес жени, моят опит в развитието на тази уникална методика и преживяванията ми през всички тези години на противоречия и житейско-творчески полет са намерили художественото си проявление именно в книгата ми “Жените на Доктора. Израз е и на поето от мен обещание към учения – да разкажа за новите хора защо и как се появи неговата наука и какво беше онова време...
Книгата е посветена на един велик български учен и необикновен човек, но и на неговите сътрудници, развивали идеите му с много отдаденост, любов и с вдъхновението си на прекрасни жени – майки, любими, жрици и музи. Без тях – ярки личности и специалисти неговата наука би обедняла.
Именно затова книгата нози това заглавие - “Жените на Доктора”.
Книгата в никакъв случай не е документална, нито биографична, не е и мемоарен, нито автентичен разказ за истински хора и случки, послужили само като обобщаващи прототипи на художествените образи от романа.
Книгата не е и преглед или анализ на научното наследство на учения, нито е помагало за новите педагози, тръгнали по пътя на сугестопедията.
Това е художествена песен, изпята на един дъх за един български учен, доказал безкрая на човешките възможности и вдъхновен от силата на любовта, създал светла наука за бъдещото божествено-човешко величие. 
Исках и да разкажа за учения такъв, какъвто го познавах – един жив човек отдаден на науката си и вдъхновяван от любовта на своите сътрудници, със своите човешки протичоречия, разпънат между действителност и емоции, вярващ в светлината,любовта,свободата,хармонията и взаимосвързаността.
Особености в разказа  -  истини, спомени и художествени истории
В книгата съм включила някои известни факти и недоизказани истории, дали ярък отпечатък върху живота на учения като например мисията му в Бялото Братство, или връзките му с с хора като Людмила Живкова, или - с Ванга, както и за мястото на жената-майка в живота и творчеството му. Важно е и значението на неговите сътрудници-жените, привнесли светлина в науката и живота му, и обобщаващи силата на любовта в природата. 
Безкрайна е човешката природа и в нея има много неочаквани обрати, мистерии, тайни, полети и падения, много любов и много светлина.
Знаех за връзките на учения Лозанов с Бялото братство, отразени в някои паралели между науката му и Учението, проектирани от д-р Лозанов в неговите по-късни, т.нар. “закони” на Сугестопедията за любов, свобода, хармония, вяра и особено за силата на изкуството като условия за успеха й. Те ме подтикнаха да отсея от калейдоскопа на моите бегли спомени една възможна “мисия” на учения Лозанов да предаде на Учението научен вид и да обоснове “божествената безкрайност на човешките възможности”.
В книгата – наред желанието ми да разкрия защо и как се е появила и развила тази необикновена наука за безкрайните човешки възможности се опитах да представя на читателя и възможността ние, хората наистина да имаме велика мисия на Земята – да се научим, че няма невъзможни неща и да си припомним, че като ‘ангели” можем да полетим към безкрая... 
Ето защо съм използвала и доста притчи, прозрения, метафори и символи като свързващи неуловими нишки, които свързват факти и легенди. 
Съдбата на главния герой се обагря в мистика от едно “предсказание”, самият той събира своите съкровени мечти в странното послание на застиналите ‘живи камъчета”, дори името му “Лазар”носи смисъл на полет и книгата завършва с легендата за лазарките и с идея за ново очакване...    
Основен символ в книгата е светлината в ума и душата и това е връзката – може би – за святата мисия, вдъхната от Учителя - ученият да създаде нова наука за безкрайността на човешкия ум, разум, дух и душа. 
Светлината на Любовта е космическа сила, тя дава подтик на цялата пророда, а този подтик ще преобрази света - блестят думите  на Учителя Петър Дънов от картина над главата на тръгващия към вечността Лазар...
Светлина блика и от думите на младата “лазарка” в края на книгата – 
“Да бъде светла душата ви, Докторе – прошепна момичето и отмина... – Всеки човек има своя краз, но дали краят не е ново начало?”
Не напразно и художникът на книгата –Костадинка Миладинова пресъздаде символиката на светлината и любовта към хората в книгата чрез многоплановата картина на корицата й, а издателят й - с име на гревна богиня - Афродита Георгиева съзря в посланието на книгата (“Само разумният може да бъде щастлив”) - свое призвание за издаването й. 
А аз като автор без претенции за писателски умения изпълних моя обет пред учения и човека д-р Лозанов, с когото ме свързва половин век творческо сътрудничество – да се опитам да разкажа защо ние – хората – сме само временно “паднали ангели, повярвали в своето ограничено същесвуване”, но като човешки ангели, ние можем да повярваме в своите възможности и да полетим към своето бъдеще... И така да оставя усещане за вяра, оптимизъм и ... може би възможност за продължение на разказа...
И тук е мястото като автор не само на книгата, но и на многото мои Сугестопедични учебници-сценарии да спомена и моето основно верую: 
“Няма невъзможни неща. Има само неопитани възможности”. 
Защото всъщност, макар и крехки, противоречиви хора, ние носим светла, божествена душа и имаме безкрайни човешки възможности. 
Защото ние – хората можем да обичаме.  
Ангелина Караславова  е  магистър-филолог, сертифициран сугестопедагог и обучител на сугестопеди. Тя е автор на редица сугестопедични учебници и  книги. Тя е дългогодишен сътрудник (от далечната 1973г.) на българския учен проф. д-р Георги Лозанов в България и Австрия. Книгата й "Жените на Доктора" излезна от печат през декември 2018 година.
За допълнителна информация и закупуване на книгата в Австрия:
https://www.facebook.com/angelina.a.karaslavova
За поръчки на книгата в България:
Изданията на издателство ВББ може да намерите в Книжна борса ИСКЪР, етаж 3, офис 18.
Търговeц БГкнига, тел.: 02 804 31 25 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
За представяне на книгата и получаване :
Адрофита Пеева, управител на издателство ВББ
+ 359 897 82 53 57
Прочетено 2244 пъти Последна промяна от Петък, 01 Февруари 2019 11:39
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…