Римският учен Клавдий Гален (ок.129 – 216 г.), придворен лекар на римските императори Марк Аврелий, Комод и Септимий Север, създава епоха в европейската медицина. Поради това през Късната античност и Средновековието е смятан за втория след Хипократ колос и неоспорим авторитет в науката. Трактатът „За хигиената“ или в латински превод от старогръцкия оригинал „За запазване на здравето“ е най-значителният античен труд в областта на профилактиката на здравето. В него Клавдий Гален разглежда различни аспекти, свързани със здравословния живот от раждането до смъртта и дава предписания за физически занимания, масаж и хранене.
Българската аудитория слабо познава достиженията и творчеството на прочутия лекар и изследовател Клавдий Гален, живял в Римската империя през ІІ в. и оставил огромно наследство, изучавано през Средновековието и в по-късните векове. Предполага се, че до нас е достигнала само една трета от трактатите му, които са били не само в областта на медицината, но са разглеждали теми от философията, логиката и филологията, което говори за изключителната му ерудираност. Гален е своеобразен енциклопедист в медицината и това обяснява интереса към дейността му на учен и лекар от Античността. Привърженик на рационализма, Гален формира медицинското си познание на първо място от теорията, а след това търси причините за болестите и средствата за лечение чрез наблюдение на симптоматиката при различните нарушения и повлияването им от лечението. Системните му занимания във всички медицински области му дават възможност да изгради собствената си теория, която векове наред се приема като единствена и неопро- вержима. За Гален здравето е процес, който се влияе от редица външни и вътрешни промени и състояния. Ето защо целта на профилактиката и лечението е да поддържа или възстанови относително доброто равновесие на елементите в тялото. Причи- ните за болестите са два вида: вътрешни, идващи от неправилно устройство или функция на органите, и външни, свързани с въздействието на причини извън организма на болния. Тази класификация насочва към средствата и начините на лечение.
През последните десетилетия в Западна Европа и САЩ се наблюдава възраждане на интереса на историци на медицината и филолози към Галеновия корпус и галенизма, появяват се нови научни публикации и преводи на негови трактати. У нас освен монографията на Л. Бабинов „Клавдий Гален“ („Медицина и физкултура“, 1978 г.), двата превода на Т. Христова „Диета за отслабване“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997 г.) и „За лечеб- ната диета“ („Зограф“, 2001 г.) и споменавания в научната литература досега няма преводи на по-значимите му съчинения или съвременно изследване на постиженията му. Дано настоящият превод събуди интереса на читателите – специалисти и неспециалисти – към античното разбиране за запазване на здравето!
Клавдий Гален: лекарят-енциклопедист и неговото дело
Биографични сведения за Клавдий Гален Клавдий Гален е роден в град Пергам в Мала Азия през 129 г. по време на управлението на император Адриан . Баща му е архитект и част от градския елит. Гален получава отлично образование, за което придобиваме представа от текстовете му. Завършва обучението си в Смирна около 150 г. и започва да пише първите си медицински съчинения, сред които са запазени „За анатомията на матката“ и „За медицинския опит“, след това пътува и продължава да учи на различни места. Между 151 г. и 153 г. изучава медицина в Александрия.
Връща се в Пергам през 157 г. и е назначен за лекар в гладиаторска школа, като се грижи за здраво- словния режим, възстановяването и лечението на гладиаторите. Преди да замине за Рим през 162 г. пътешества из Източното Средиземноморие, Кипър, Тракия и Македония, където събира и описва местни билки и минерали. В столицата първоначално се възползва от познанствата на баща си и приятелството си със състуденти от известни семейства, но успява и сам да се прояви като добър диагностик и терапевт, както и да демонстрира редица анатомични открития, които извършва при дисекции на животни. Добрата му теоретична подготовка в различни научни области, познаването на гръцката философия, амбицията, самодисциплината, трудолюбието и успехът при лечението на няколко трудни случая, сред които и излекуването на императора Марк Аврелий, го правят известен сред елита. Сложните взаимоотношения с някои утвърдени лекари го карат да се върне в Пергам през 166 г. в момент, когато в Рим избухва епидемия. Две години и половина по-късно получава известие от двамата съимператори Марк Аврелий и Луций Вер да се присъедини към тях във военния лагер в Аквилея3 , където е започнала подготовка за военна кампания срещу германските племена маркомани. Когато стига до Аквилея през зимата на 168/169 г., в лагера е избухнала чума, императорите заминават обратно за Рим (Луций Вер умира по пътя), а Гален остава да се бори с болестта и студената зима, като едва през пролетта успява да отиде в Рим. Оттогава насетне, до окончателното си завръщане в Пергам след 200 г., се грижи за императорския двор и знатните фамилии.
В продължение на седем години, докато Марк Аврелий води вой ни, на Гален е поверено здравето на императорския син Комод. След смъртта на Марк Аврелий той е провъзгласен за император, с което започва тежък период за империята: Комод се оказва с психически отклонения и рискът да съсипе постигнатото от баща му е реален. През 192 г. е убит и за кратко време след него на трона се възкачват последователно Пертинакс и Дидий Юлиан , докато начело на империята не застава Септимий Север , управлявал заедно със синовете си Каракала и Гета . Гален продължава да се грижи за здравето и на Септимий Север. Противно на сведенията от енциклопедия „Свидас“ , според които Гален умира около 200 г., арабската традиция предава, че той се връща в родния си град и доживява до 87-годишна възраст.
