Книгата е на Гоце Смилевски, едно от най-силните и надеждни пера в ешелона на съвременната македонска литература
Виена, 1938 г. Нацистите разрешават на Зигмунд Фройд да излезе от страната заедно с посочените от него близки хора. Убеден, че нацистите скоро ще напуснат Австрия, Фройд включва в списъка си своето семейство и сестрите на жена си (плюс кучето), но не и собствените си четири сестри, които впоследствие са изпратени в лагера в Терезин. На фона на тази провокативна история Адолфина Фройд, най-малката сестра, разказва за живота си, за несбъднатите си мечти, за любовта си, за обожавания по-голям брат. През призмата на нелекия живот на една изгубена в сенките на историята жена Смилевски разглежда проблемите на любовта, омразата и секса, на депресията и лудостта.
„Сестрата на Зигмунд Фройд“ е книга на идеите, книга за избора и за тъмната страна на човешката природа.
„Тази книга отразява отделни черти на психоанализата, на взаимодействието между живота на един гений и онези роднини, които са имали шанса да живеят при него. Един роман, който имплицитно отговаря на много въпроси за човека и обкръжаващата го интелектуална и историческа среда, за средата, в която се ражда психоанализата; роман, който адресира набор от екзистенциални теми. Чрез живота на Адолфина авторът сякаш иска да подскаже, че колкото и самотни и отхвърлени от съдбата да се чувстваме, всеки от нас изгражда собствена, оригинална интерпретация на живота, независимо дали има кой да я чуе или удостои с интерес“ –Л’Осерваторе Романо, Ватикана
„Остроумен, новаторски роман, който мъдро преплита биографиите на Фройд и сестра му Адолфина с тези на техните съвременници Густав Климт и сестра му Клара и по този начин осветлява историческата връзка между създаването и немислимото унищожение, както и между мъжката и женската съдба. Провокативна книга, ангажираща читателя да разсъждава философски върху смисъла на нашия свят.“ – Шошана Фелман
За авторът на книгата Гоце Смилевски казват, че е наследник на Гюнтер Грас и Жозе Сарамаго, защото е уверен стилист, страстен разказвач и посланик на универсални ценности. Без съмнение Гоце Смилевски е едно от най-силните и надеждни пера в ешелона на съвременната македонска литература. Откроява се с дръзките си интелектуални и артистични търсения, които намират израз в неговия зрял постмодернистки почерк. По думите на Венко Андоновски Смилевски е отличен познавач на стабилните, класически наративни техники и тайни, но не се отказва от идеята да се „заиграва“ с тях. Романи като „Разговор със Спиноза”, „Сестрата на Зигмунд Фройд”, а сега и „Завръщането на думите”, са свидетелство за неговата вдъхновяваща ерудиция и неслучайно се увенчават с изключителна международна популярност. През 2010 г. за „Сестрата на Зигмунд Фройд” Гоце Смилевски става носител на Наградата за литература на Европейския съюз.
Книгата в България е на издателство „Колибри”и се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.