„Ами ако всички разберат, че не ме бива за тази професия?” – този въпрос тормози Теди Москов преди всяка премиера в продължение на години. Пулсът му стигал двеста, сърцето барабаняло в очакване... Култовият режисьор прави признанието пред журналиста Димитър Стайков и поредицата от техните диалози във времето ражда биографичната книга „Теди Москов – някои могат, други – не”.
Луксозното издание излезе от печат с логото на издателство „Лист” и финансовата подкрепа на Министерството на културата.
(Снимка: Гергана Димитрова)
Режисьорът (на сн.) споделя откровения за първите си представления, за страха и възторга, за приятелствата, срещите и миговете на импровизация, които изграждат театралния му свят. Личният му глас води читателя през процеса на създаване, през съмненията и откритията, които оформят не само един артист, но и цяла естетика.
„Някои могат, други – не” не е само биографичен разказ –тя е огледало на епоха. Зад историите на режисьора ясно се открояват съдбите на неговото семейство, учители и приятелски кръг – свободомислещи личности, които остават в опозиция на всяка авторитарна власт. Така личното се превръща в общо, а театърът – в пространство на свобода, въображение и съпротива.
Книгата разкрива не само пътя на един от най-оригиналните български режисьори, но и силата на въображението като двигател на изкуството. Това е разказ за смелостта да измисляш летенето наново – защото някои го могат, други – не.
(Снимка: Гергана Мирчева)
Авторът Димитър Стайков (на сн.) е сред най-авторитетните познавачи на българския театрален живот. В продължение на десетилетия той проследява премиери, наблюдава развитието на поколения актьори и създава задълбочени интервюта и анализи. Неговите книги – сред които „Театрална аритмия”, „Човешкият цирк и Крикор Азарян”, „И рибите заплакаха за Велко Кънев” и „Пламъци по сцената. Живот и изкуство на Деян Донков” – са високо ценени както от публиката, така и от самите артисти, заради дълбокото уважение към сцената и хората, които я оживяват.
Откъс от книгата „Теди Москов – някои могат, други – не”
В подножието на славата
Софийската улица „Добър юнак“ се намира в северната част на „Лозенец“, избрана сякаш умишлено-иронично от Теди Москов, за да се чувства позитивен смелчага в житейските превратности. Родният му дом е там и той често се отбива при майка си Рада Москова. Теди се гордее с родителите си. Набляга на факта, че баща му д-р Стефан Москов е бил музикант от световна величина, четвърти в световно състезание с мундхармоники в италианския град Вербания, на езерото Лаго Маджоре. Той спечелва и първото място на фестивал по джазови теми в Монако. Като дете Теди харесва кукленото представление на Иван Теофилов „Крали Марко“, в което баща му прави музиката, сензационно миксирайки модерния полски композитор Пендерецки с граовски фолклор. Той споменава с гордост и че Москов-старши е автор на текста и музиката на песента „Едно малко радио“ на популярния дамски квартет „До-ре-ми-фа“.
Баща му Стефан Москов е от прочутия севлиевски род, в който славата се разпределя между тримата братя проф. д-р Иван Москов, проф. Гочо Москов, един от водещите хирурзи в България, и д-р Атанас Москов.
Проф. д-р Иван Москов, дядото на Теди, е лекарят, натоварен от принц Кирил да извърши аутопсията на цар Борис III, след което балсамира тялото и оставя в отделна стъкленица сърцето на последния български монарх. Също така той е написал учебниците по деонтология (лекарска етика) и по съдебна медицина, по които са се обучавали студентите медици. Друга негова книга е „Лекарската тайна“. Специализирал е съдебна медицина във Флоренция, след като е завършил право в Софийския университет.
Другият брат, д-р Атанас Москов, защитава в Брюксел дисертация по международно право на тема „Международна гаранция за правата на малцинствата“ и се запалва от идеите на европейската социалдемокрация. Бил е член на Ипълнителния комитет на Социалистическия интернационал. Върнал се в България, влиза в ръководството на БРСДП и става главен редактор на вестник „Свободен народ“. Именно д-р Атанас Москов спечелва на парламентарните избори за Шесто велико народно събрание през 1946 г. срещу Георги Димитров. По това време страната е под окупацията на Червената армия и комунистите лесно се разправят с опонента си.
Трайчо Костов дори го обявява за враг номер едно. Д-р Атанас Москов не се отказва да е адвокат на Никола Петков, лидера на демократичната опозиция против комунистическите главорези, убит впоследствие от тях. Заради това д-р Атанас Москов е хвърлен без съд и присъда в затвора и в концлагера в Белене, а семейството му – съпругата Рене, белгийска графиня и доктор по философия, и техният син – е изселено в Севлиево. Когато след 7 години д-р Москов се връща в Севлиево от каторгата, трябва сутрин и вечер да се разписва в милицията, защото няма право да напуска града. Работи като портиер в психиатрията, а жена му е копачка на полето. Той умира през 1995 г.
Фамилията има бележити разклонения по линията на проф. д-р Иван Москов. Единият му племенник, д-р Стефан (Течо) Москов, дълги години лекува пациенти в Перник. Жени се за Емма Захариева, завършила архитектура във Висшия институт по архитектура и строителство в София и история в Софийския университет „Климент Охридски“. Специализирала е реставрация в Рим и Париж. Интелигентна жена, така че не е случайно назначението ѝ през 1991 г. за директор на Националния институт по опазване на паметниците на културата. А в 1997 г. поема поста министър на културата в правителството на Иван Костов. Остава на този пост до 2001 г. Нейният син е д-р Петър Москов, анестезиолог, станал министър на здравеопазването от 2014 до 2017 г. Той е сред учредителите на ДСБ, впоследствие член на ръководството на партията и де-
путат в 43-тото народно събрание.
Теди Москов все по-слабо се интересува от днешната политика, като твърди, че тя е оперетно-бутафорна. Когато навършва 60 години, журналистът Антон Хекимян го пита дали го вълнуват уличните събития, случващи се поради поредния протест срещу ГЕРБ. Теди в ироничния си стил препоръчва двамата опоненти, премиерът Бойко Борисов и президентът Радев, очевидни „силни мъжаги“, да излязат навън от заведението, сиреч навън от България и да се преборят помежду си. Който се прибере, той да управлява. Също така споделя, че според него марксизмът е чалгата във философията, защото за измерване на човешкото щастие на първо място поставя стомашно-чревните критерии. Този шеговит коментар на политическото противопоставяне се приема буквално от някои зрители и те се нахвърлят върху режисьора с упреци. Някои от тези „революционери“ дори стигат до върховна невъздържаност и една дама заявява: „Теди Москов ми е враг!“. Няма смисъл да се ровим по-дълбоко в тази липса на чувство за хумор и дори в липса на интелигентност, отношение, сходно на отрицанието спрямо режисьорските спектакли на Теди.
Той започва да чете без чужда помощ, когато е на пет и половина, привлечен от илюстрациите на Гюстав Доре в старо издание на „Дон Кихот“ от библиотеката на родителите му. Рисунките го хипнотизирали и пожелал да разбере какво е написано около тях. По-късно навлиза в „Мечо Пух“, „Котаракът в чизми“, „Том Сойер“, „Приказки по телефона“ на Джани Родари и се омагьосва от приказките на Карел Чапек. Има добра памет и докато в училище внимава в час, запомня уроците. Вкъщи почти не учи, а си играе, яхвайки стол, за да спаси пътниците от нападнатия дилижанс, в който се е превърнало пианото на баща му.
Рови се в музикалните записи на баща си и не му писва да слуша джаз, френска и италианска естрадна музика. Казва, че настръхвал от джаз вариациите върху Бах на пианиста Жак Лусие, и даже е бил убеден, че Бах е джазов композитор.
Силно влияние за насочването на бъдещия режисьор към театъра оказва майка му Рада Москова, която завършва медицина във Висшия медицински институт в София и след кратко оставане в родния Габрово започва работа в столицата.
През 1962 г. тя постъпва на работа в Народния театър за младежта на длъжността дежурен лекар по време на представленията. Стимул за нейния интерес към писаното творчество, основа за сценичния живот в театъра, е обичта ѝ към приказките и детската психология. Тя се насочва завинаги към пиесите (а по-късно и към филмите) за детската аудитория, създавайки едни от най-харесваните и гледани у нас представления и филми. Но в информациите за нейната биография е спестена хипотезата, че насочването на Рада Москова към детското творчество е мотивирано и от идеологическия натиск против нея, така че тя може би се е спасила при детската публика, смятана от идеологическите бюрократи за по-безвредна и неконфликтна спрямо проблемите на времето.
Рада е дъщеря на габровеца Стефан Сираков, почитан в града търговец на вино, който преди 9 септември 1944 г. е бил председател на Търговската камара и общински съветник. Национализацията през 1947-а ограбва имуществото му, всичко, придобито с многогодишен труд, дисциплина и пестене. Дори влоговете за двете му дъщери в банката били конфискувани. Той остава враждебен към властта, която смазва амбициозните, предприемчиви и талантливи българи. Стефан Сираков влиза в полезрението на Държавна сигурност и е заведен в нейните отчети като „враг на народа“. Това съсипва бъдещето на дъщеря му, обявена още в училище за „класов враг“. През 1950 г. Сираков е затворен в лагера в Белене по донос на един от най-добрите си приятели, а на абитуриентката Рада е отказано да продължи образованието си. Тя започва работа в пекарна като фурнаджийка. Едва 10 години по-късно кандидатства за далечната от идеологията специалност „Медицина“ и започва да следва във Висшия медицински институт в София. След дипломирането си работи като лекар във фабрика в Габрово.
Рада Москова започва да пише стихове за деца и не се отказва от тях, когато по театрите играят, харесват и награждават нейните детски пиеси. През 1968 г. съпругът ѝ д-р Стефан Москов проявява инициатива и изпраща нейни стихотворения в конкурс на издателство „Народна младеж“ на името на Яворов. Те попадат сред наградените (в журито са били Христо Фотев и Недялко Йорданов) и от издателството настояват да получат още стихотворения, за да ги включат в книга. Така през 1969 г. излиза сборникът със стихове „Между минутите“. Петър Увалиев, политически емигрант и виден интелектуалец, излъчва по радио Би Би Си голяма рецензия за новата детска авторка. Но всъщност ѝ прави мечешка услуга, защото на издателствата незабавно е наредено да престанат да се интересуват от Рада Москова. След което книгата ѝ е иззета от книжарниците...
