All for Joomla All for Webmasters
Фолклорни митове и легенди

Книгата е на пазара, благодарение на издателство "Колибри"

Фолклорни митове и легенди преразказва на достъпен език произведения от българското народно творчество, свързани с реални исторически личности (Крали Марко, св. Иван Рилски), с народните вярвания за възникването на живота на земята, за борбата между доброто и злото, за митични създания, които обитават света редом с човека (самодиви и вампири).
 
Повечето от тези произведения са съкратени и редактирани, за да бъдат разбираеми за съвременния читател. 
Фолклорните текстове са придружени от рубрика Какво знаем днес?, която дава възможност за съпоставка между литературен и научен текст, между вярвания и знания. 
 
Приказки за Крали Марко. 
Как Крали Марко се сдобил със сила и с кон
Крали Марко се родил в големия град Прилеп и когато поотраснал колкото другите момчета, ходел с тях да пасе малките теленца. Крали Марко бил най-малък от другарите си, затова те често го карали той да връща телетата, когато се разбягат, уплашени от щъркела.
 
Веднъж, като се разбягали телетата, по-големите момчета натупали Марко едно хубаво и го пратили да иде да търси телетата. Разплаканият Марко тръгнал да ги търси и ги намерил в една житна нива. Влязъл той в нивата да ги извади, а в нея намерил една люлка, в люлката – дете. Детето било оставено на слънцето и то му светело право в очите.
 
На Марко му дожаляло за детето, отишъл до едно дърво и отчупил голям клон. После се върнал при люлката и седнал да пази сянка на детето с клона. Докато седял, при него дошла една жена, много висока. Тая жена била майката на детето. Като видяла Крали Марко, му рекла: 
– Какво правиш ти тука? 
– Намерих това дете на слънцето и реших да му пазя сянка, че му пече в очите – отговорил Марко.  
 
Тогава жената му казала: 
– Е, какво искаш да ти дам сега, като си ми сторил това добро?
– Нищо не искам, ама защо не мога да бъда поне малко по-як от другите, та да мога поне един от тях да надвия? 
– Е, това ли ти е зорът? Я ела тогава да посучеш малко от моето мляко! 
Марко отишъл и сукал. После жената му казала: 
– Я иди сега и вдигни ей оня камък само с един пръст!  
 
Марко отишъл, но се престорил, че не може да го вдигне само с един пръст, а го вдигнал с цялата си ръка. Жената, като видяла това, повикала Марко и му дала да суче още от нейното мляко. Той сукал отново, а после жената го отпратила. 
 
Марко се върнал при другарите си, а те отдалеч започнали да му се карат: защо се е забавил толкова, телетата пак били побягнали, и пак взели да го карат да ходи да ги търси. Марко обаче се запънал и казал, че не иска. Тогава те викнали: 
– Айде всички заедно да му дадем да се разбере! – И наскачали, и го наобиколили. Марко ги вдигнал един по един и ги хвърлил на земята. Те пак наскачали и пак го наобиколили.
 
Той още веднъж ги пльоснал на земята и накрая те се махнали и отишли сами да търсят телетата. Оттогава Марко станал много як и никой не можел да го надвие, защото сукал от млякото на оная жена в нивата, а пък тя била самодива. 
 
II 
Когато бил малък, Крали Марко бил коняр, пасял на баща си конете на едно място, което се казвало „Валовете“. Веднъж, както си пасял конете, видял между камъните едно малко момиченце. Той много се зарадвал, взел детето на ръце, целунал го и казал, че ще му е като сестра.
 
Щом казал това, изведнъж се появила една висока и едра жена, която казала на Марко: 
– Ще ти бъде сестра, ако сучеш от гърдата, от която и тя е сукала. Искаш ли? 
– Искам! – отговорил ѝ Марко. 
– Ела да сучеш тогава! – казала жената.  
 
Марко отишъл и сукал. 
– Я сега отиди да повдигнеш ееей оня воденичен камък! – казала му жената. 
Марко отишъл, но не могъл дори да го помръдне. 
– Ела сучи пак – казала му жената, – и пак отиди да вдигнеш камъка.  
 
След като сукал втория път, Марко грабнал камъка и го захвърлил през девет села в десето. 
– Докарай сега най-доброто конче, което най-много обичаш, и то да суче от гърдата ми и да стане юнак като тебе! – казала пак жената на Марко.  
 
Марко докарал едно червеникаво конче и то сукало малко от тая жена и станало юначно. Оттогава Марко не се разделял с кончето, което нарекъл Шарколия, и с момиченцето, което се наричало Дива Самодива – Маркова посестрима.
 
Марко ходил цели десет години с посестримата си Дива Самодива покрай Дунава и по други места и правили могилки да си играят. Тия могили, дето ги има по полетата, все Крали Марко и посестримата му са ги правили. 
Така се сдобил Крали Марко с божа сила. Преди това да се случи, той бил много слаб и всички го надвивали.  
 
Детството на Крали Марко  
Когато Крали Марко бил на седем-осем години, отишли с баща му да плевят едно запустяло парче земя, което турците им дали да си посеят нещо.
 
Отишли те, но забравили да си вземат вода за пиене. Чистили каквото чистили, но към обяд ожаднели. 
– Марко – казал баща му, – я иди, сине, на кладенчето да се напиеш с вода, а и на мен донеси в кратунката, дето си гребат с нея хората да пият. 
– Не искам – отговорил Марко. – Вчера, като бях с кравите и отидох на кладенчето да пия вода, турчетата ме хванаха и ме биха. Страх ме е! – излъгал той.  
 
Баща му отишъл на кладенчето да пие вода, а Марко, докато се върне баща му, оплевил всички тръни, а дърветата отскубнал с ръце, без търнокоп; само едно дърво оставил – орех – и легнал под него да спи. 
Когато баща му се върнал от кладенчето, какво да види!
 
Цялото парче земя почистено, а Марко спи под ореха. Докато спял Марко, като вдишвал, ореховите клони се превивали над устата му, а като издишвал, превивали се на другата страна, чак до земята. Като видял това, баща му много се изненадал! Оставил го да спи и вече не го закачал за нищо, оставил го да прави каквото си иска. А Марко се събудил чак на залез-слънце.

  

Прочетено 61 пъти Последна промяна от Сряда, 23 Юни 2021 22:38
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…