All for Joomla All for Webmasters
Как виждам света?
Знаменитите есета на Айнщайн вече и на български език.
За първи път на българския книжен пазар се появява „Как виждам света” (Издателство "Сиела”) – сборник с есета и писма на гения Алберт Айнщайн. Книгата, която е публикувана за първи път в оригинал през 1934 г., съдържа текстове с възгледите на учения по разнообразни теми: съдбата, боговете и хората, религията и науката, войната и мира, икономиката, международната политика, демокрацията, тиранията, национализма и хуманизма.
Българското издание на „Как виждам света” е с твърди корици и портрет на Айнщайн, нарисуван от художника Дамян Дамянов.
65 есета и писма на един от най-великите умове на всички времена – гениалния физик Алберт Айнщайн – са публикувани в сборника „Как виждам света”, който излиза за първи път на български език. Текстовете в книгата са писани в различни периоди от живота на Айнщайн преди 1934 г. – когато най-великият физик на XX век е бил на върха на научната си кариера, но все още не е бил популярен като мъдреца на атомната ера. Основните теми, върху които откривателят на  Общата теория на относителността пише, са религията и науката, човекът и богът, съдбата, войната и мирът, национализмът и хуманизмът и др.
Някои от текстовете са писма до приятели или непознати. Други са добре обмислени трактати на теми като „Смисълът на живота“, „Религия и наука“, „Фашизъм и наука“ и „Еврейските идеали“, „Проблемът на пацифизма”. В книгата са включени и коментари на Айнщайн по актуални за времето си международни събития, както е в случая с „Америка и Конференцията за разоръжаване” и др.
В тези преломни години между двете световни войни посланието на Алберт Айнщайн е най-вече за солидарност, мир и обединение. Въпреки че създава текстовете, публикувани в „Как виждам света” в края на най-тежката икономическа криза в съвременната история, във времена, когато самият той е принуден да напусне страната си, за да се спаси от режима на Хитлер, Айнщайн поставя на първо място в ценностната си система – дори над собствените си научни търсения – доброто на човечеството. Геният описва размислите си в размирните първи десетилетия на XX век в тези есета, с които има за цел да убеди хората, че смисълът на съществуването се крие в това да правиш живота на другите по-добър.
Предговора към първото издание на „Как виждам света” започва с разяснителните думи: „Тази книга не представлява пълно събрано издание на всички писма, статии и изявления на Алберт Айнщайн. Тя е подбор, направен с една-единствена цел, а именно – да изгради образа на един човек. Днес този човек бива въвлечен, противно на неговите собствени намерения, във водовъртежа на политическите страсти на съвременната история. Така Айнщайн е сполетян от съдбата на толкова много други велики мъже от историята – неговият характер и мненията му са представяни на света напълно изопачени. Истинската цел на книгата е да предотврати тази съдба.”
 
Откъс от „Как виждам света”, Алберт Айнщайн
ФАШИЗМЪТ И НАУКАТА
Писмо до синьор Роко , държавен министър, Рим
Драги ми господине,
Двама от най-значимите и уважавани мъже на на¬уката в Италия се обърнаха към мен в своето затруднение и ме помолиха да ви пиша, с цел да предотвра¬тите, ако е възможно, жестокото преследване, от което са заплашени хората на познанието в Италия. 
Говоря за една клетва, в която се обещава вярност към фашистката система. Молбата ми е да посъветва¬те синьор Мусолини да спаси от това унижение цвета на италианския интелект. Колкото и да се различават нашите политически разбирания, знам, че сме на едно мнение по следния въпрос: и двамата виждаме в прогресивните постижения на европейския ум най-висше добро. Тези постижения се основават на свободата на мисълта и преподаването, на принципа, че стремежът към истината трябва да е на първо място пред всич¬ки останали желания. Именно тази основа позволи на нашата цивилизация да започне своя възход в Гърция и да отпразнува прераждането си по време на Рене¬санса. Това върховно добро е било заплатено с кръв¬та на мъченици, на чисти и велики мъже, заради които Италия и до днес е обичана и уважавана.
Не бих искал да споря с вас какви ограничения на човешката свобода могат да бъдат оправдани в името на държавата. Но търсенето на научната истина, от-далечено от проблемите на ежедневието, би трябвало да бъде смятано за свещено от всяко правителство и е във възможно най-голям интерес на всички честните слуги на истината да бъдат оставени на мира. 
Без съмнение е в интерес на италианската държава и в интерес на нейния престиж по света. 
Надявам се, че моята молба няма да бъде посрещ¬ната с мълчание. 
А. А.
Прочетено 146 пъти Последна промяна от Сряда, 12 Декември 2018 18:13
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…