Пътеписът е на астролога Руслан Борисов- Азарей.
I.Еньовден
Скали. Слънце. Хилядолетия. А защо не милиони години?
Да плуваш сред море от скали е удоволствие. Поне за един планинар като мен. Несравнимо е усещането, когато се докосваш до природен феномен, формиран толкова дълго време. Моментът също е подходящ за навлизане в дълбочина на еволюцията.
Еньовден. 23-ти юни 2017 година. Новолуние. Слънцето иска да покаже своя блясък и да отбележи достигане на своя годишен връх, с отпразнуване на най-дългия ден през годината.
Решавам да стана рано. Бях проверил, че изгревът ще бъде около 6:00 сутринта. 5:30 бе подходящо време за събуждане. Исках да отида на скалите, но не на крепостта, а при групата, която е близо до центъра.
Градът е притихнал. Насочвам се интуитивно към западната част на площада. Видях някаква пътека. Тя ме отведе до две скални гъби.
Снимах, разглеждах. От там се виждаха и други скали с причудливи форми. Някаква жена ме последва и попита: „Оттук ли минава пътеката?”. Беше облечена в бяло. Посочих и къде вероятно трябва да се крие тъй наречената пътека. Реших да я последвам след като се насладих на гледката. Питах се накъде ли бърза? На около стотина метра пътеката започва да се изкачва и при един скален процеп се оформя нещо като скална заравненост. Наоколо бяха насядали хора в бяло. В единия от тях познах проф. Дамян Попхристов (авторът на книгата „От уста на ухо за Богомилите”). Бях слушал негови лекции и предавания по телевизията. А книгата си заслужава да се прочете, но не само от българите, но и от всеки, който се интересува от темата.
Изкачих се на една обла скала и приседнах. Зачаках. След малко се появи Слънцето. Изгря откъм възвишението с телевизионната кула.
Така започна Еньовден – денят на вълшебствата.
II.Да се търкаляш сред скали
Слънцето се бе вдигнало високо. А беше само девет часа. Тръгнахме да следваме с моя съидейник и приятел Явор едно трасе за вело туризъм. То се издига на югоизток и прави една примка, връщайки се отново в града. Забележителното на тази пътека (за колелета) е, че не е желателно по това време да се преминава. А защо ли? Питайте Явор!
Този смел мохикан бе тръгнал по къси панталони. През цялото време държеше да общува с къпини, трънки и коприви, чиито стебла пресичаха постоянно нашия път. Резултатът бе впечатляващ. Краката на Явор бяха арена на червени рески. Надявам се все пак да е имало и някакъв здравословен ефект! Например, жаренето от коприва е против ревматизъм.
Продължихме и поехме по друга пътека. Тя ни преведе през една много красив скален масив, където попада и пещерата „Лепеница”. Имаше обзорни площадки с чудни изгледи към Белоградчишката крепост.
Спуснахме се към главния път и навлязохме в градския парк, където се разполагат по-популярните скални феномени, някои от които са наименовани. Вместо да караме, решихме да бутаме колелтата. Това ни позволяваше да се любуваме, да докосваме и да наблюдаваме скалите. Гледната точка променяше и формата им. Фантазията на човек може да ги кръщава с разнообразни имена.
Възникваха въпроси: Защо точно тази форма е приело творението? Какво тя ни казва? Какво символизира? Какво излъчва? Какво провокира? Защо е тук? А защо и ние сме тук?
Вероятно мъдрецът, който бе казал, че Природата е разумна и е нужно да открием нейната разумност – е бил прав. Тя говори на нейния си език. Тук в Белоградчишкия регион езикът на Природата е под формата на скално образования. Ако искаме да я разберем е нужно да се потопим в нея.
Не случайно и Кирил Кирилов (изследовател на местните феномени) се опитва да разкрие тайните на родния си ландшафт.
Изкачихме накрая и крепостта. Бе пладне. Оставихме посещението и за привечер. Беше време за обяд. На сянка – в центъра – таратор и шопска салата.
Втората част на деня бе посветена на скалите в посока на село Праужда. Те не са толкова популярни, но са чудно красиви. Селото притежава интересна църква, с орнаменти, които я свързват с босненските стечки и богомилското влияние в района.
По залез се качихме на крепостта. Беше ми за трети път. Тя винаги е будила възхищение у мен. Как предците ни са използвали по най-удачния начин предимствата на релефа за защита.
Забавното бе, как една румънска двойка си правеше сватбена фотосесия. Булката със сигурност е запомнила тези мигове!
III.Венеца
Това бе десерта на нашето приключение. На третия ден по обяд се насочихме към новооткритата преди няколко години пещера „Венеца”. Тя е най-новата ни благоустроена пещера.
Изпълнени са всички нормативни изисквания и е постигнат забележителен ефект – парапети, площадки и феерично, променящо се осветление.
Навън бе неописуема жега. Вероятно, защото бе първата за това лято. Впечатлението от красивите пещерни форми се подсилваше от прекрасната хладина, която изпълваше подземното пространство. Температурат вътре бе около 10 градуса, а навън около 30 градуса!
Ако искате да се насладите на тези природни чудеса, отделете си поне 3 или 4 пълни дни. Безпорно най-популярният обект в района е пещера „Магура” със своите склани рисунки от праисторически времена.
И не забравяйте – всичко, което ще видите е сътворено за милиони или стотици хиляди години! Пазете го!
Руслан Борисов – Азарей-– консултант астролог
+359 898 623 851
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
facebook: Ruslan Borisov
