Един от най-често задаваните въпроси след лекции по вътрешна медицина е този за душевните последствия от трансплантацията на органи,
споделиха лекари, специално за sanusetsalvus.com.
Известно е напр., че някои пациенти с присадено сърце показват навици и черти на характера, които не са имали преди, и това се дължи на характеристики на починалия донор.
В една приказка от южните области на Германия въпросът за „трансплантирането на органи” се описва с малко хумор и много реализъм.
Трима отслужили войници срещат в една гостилница един лекар и изказват съмнения относно лекарското му изкуство. За да им докаже способностите си, той им предложил когато заспят да отреже ръката на единия, да извади на другия сърцето и очите на третия, и преди да се събудят отново да им ги върне, без те нещо да забележат. Речено, сторено.
Когато тримата заспали, лекарят си свършил работата и им отнел органите, както било уговорено.След това ги дал на гостилничаря да ги съхранява до полунощ. Но не щеш ли котката ги открила и ги отвлякла.
Какво да прави, откъде да си набави нови? Гостилничарят си спомнил, че човешкото и свинското сърце си приличат, заколил набързо едно прасе и му взел сърцето. Но откъде да вземе очи и ръка?
”Човешките и котешките очи си приличат”, казал си гостилничарят и извадил очите на котката. След това бързо отишъл при бесилката и отрязал ръката на един току-що обесен крадец, прибрал всичко и зачакал.
В полунощ дошъл лекарят, взел органите и отново ги поставил на старите им места. Войниците изобщо не усетили нищо от тази процедура и на следващата сутрин похвалили лекарското изкуство. Те се уговорили след 1 година отново да се срещнат на същото място и така направили.
„Е, как сте?”, запитал лекарят войника с ръката. „Всичко е наред, но ръката ми прави весели номера. Погледна ли нещо, което принадлежи на друг, тя все иска да го вземе.” Докторът се учудил и запитал втория с обработеното сърце.
„А вие как сте? Какво правихте през изминалата година?”. „Ами, добре съм, но видя ли някоя нечистотия ми се иска да се отъркалям в нея!”. „Чудна работа!”, възкликнал докторът и запитал третия:
„А как са вашите очи?”. „Ох, добре съм, но не зная какво става от една година насам. Щом видя някоя мишка ми се иска да скоча върху нея като гладна котка”.
Сега вече лекарят наистина заподозрял, че тук има нещо нередно и гостилничарят трябвало да си признае какво се е случило с поверените му отрязани части.
След като заплатил хубава сумичка на войниците, те останали доволни и понеже нямали други оплаквания, си тръгнали мирно по пътя”.
Как обаче са се справили с душевните си промени по-нататък, за съжаление не се разказва в приказката: „Тримата войници и докторът. От Приказки за болест и лечение”(издател и послеслов Стефан Маркс. Франкфурт / Майн, 1996 г.)
increase font size
