Явора Стоилова: България е страната на хилядите будители
- Четвъртък, Окт 21 2021
- Съветник
- sanusetsalvus.com
-
font size
decrease font size
increase font size
- картини, Васил Стоилов, българи в Австрия Личен архив на Явора Стоилова
Може да се каже, че България е страната на хилядите будители, които чрез словото на поетите, багрите на художниците,
мелодиите на музикантите, откритията на учените, себеотдаването на лекарите, прозренията на мислителите и духовността, озарила храмовете и училищата, винаги са будили и ще будят българския национален дух.
В навечерието на празника на будителите ви представяме:
Шедьовър на художника Васил Стоилов, негов автопортрет, отразил духовната същност на българския будител през вековете.
Забележително, близко по дух до автопортрета на Стоилов е послание на поета Димитър Манолов, изречено по трънливия път към истината.
Прекрасен портрет на Пейо Яворов от пра-племенницата му, младата художничка Василия Стоилова.
Силни, вдъхновени от дълга към родовата памет, стихове на Явора Стоилова.
Искри от огъня на българската духовност в творчеството на двама художници и двама поети – наши съвременни будители!
Димитър Манолов
О, колко прости са на истината думите -
прозрачни, като шепа изворна вода
и сладки като нея...
ала да виждаш всичко ясно
в хорската безпътица,
не значи, че я виждаш цяла, че си мъдър,
защото не всяка истина
е преживяна мъдрост,
и защото истината е понякога
по-странна от измислица...
Бях тръгнал по поречието на Струма,
да търся думите,
които ме измъчват до полуда,
и във някакво безумно чудо
вървях без цел и се препъвах бос
в треви и храсти, в остри камънаци
оставяше кръвта от раните ми
странни знаци, които пламваха
в трептящите лъчи на залеза
искрящи мълчаливо във водата,
като разсипано, пламтящо злато
бляскаше реката,
и колко топла бе земята,
като уханна пита във душата ми
извадена от жарката й фурна
истината все тъй жадно ме примамваше,
а аз вървях все по-напред, все по-нататък,
и колко близка бе пред мен далечината,
как плаха бе и звънка тишината,
в която търсещ себе си, отчаян се изгубих...
……………………………..
Под сянката на Явора
Пробягват спомени
под сянката на явора,
по клоните потрепват
душите им отминали
и чувам гласовете им
да шепнат във кръвта ми.
В сърцето се пробужда
родовият огън
и пламва в старото
кандило като
неказана молитва.
Задушница -
на масата над хляба
се свеждат хората
и сенките.
И мъртвите до живите
се хранят -
невидими едни за други.
А нечия душа
от другите прокудена
във сянката разлистена -
проплаква
и Яворът над нея
не спира да повтаря:
- Лора, Лора...
Явора Стоилова
.
Етикети
Последни статии от sanusetsalvus.com
- Най-новият диабетен център във Виена -Diabeteszentrum Wienerberg
- Манфред Климек и неговите фотографии
- Да разглеждаш Виена от трамвая
- „Австрия – Германия. Живопис от 1970 до 2020“ е голямата есенна изложба в „Албертина Модерн“
- Актрисата Nina C Gabriel:За 30 години имам зад гърба си около 50 главни роли
Регистрирай се за да оставиш коментар