All for Joomla All for Webmasters
Явора Стоилова: България е страната на хилядите будители
Може да се каже, че България е страната на хилядите будители, които чрез словото на поетите, багрите на художниците,
 
мелодиите на музикантите, откритията на учените, себеотдаването на лекарите, прозренията на мислителите и духовността, озарила храмовете и   училищата, винаги са будили и ще будят българския национален дух. 
 
В навечерието на празника на будителите ви представяме: 
Шедьовър на художника Васил Стоилов, негов автопортрет, отразил духовната същност на българския будител през вековете. 
 
Забележително, близко по дух до автопортрета на Стоилов е послание на поета Димитър Манолов, изречено по трънливия път към истината. 
 
Прекрасен портрет на Пейо Яворов от пра-племенницата му, младата художничка Василия Стоилова.   
 
Силни, вдъхновени от дълга към родовата памет, стихове на Явора Стоилова. 
 
Искри от огъня на българската духовност в творчеството на двама художници и двама поети – наши съвременни будители! 
 
Димитър Манолов
О, колко прости са на истината думите -
прозрачни, като шепа изворна вода
и сладки като нея... 
 
ала да виждаш всичко ясно
в хорската безпътица, 
не значи, че я виждаш цяла, че си мъдър, 
 
защото не всяка истина
е преживяна мъдрост,
и защото истината е понякога
по-странна от измислица... 
 
Бях тръгнал по поречието на Струма,
да търся думите,
които ме измъчват до полуда,  
и във някакво безумно чудо
вървях без цел и се препъвах бос
в треви и храсти, в остри камънаци
оставяше кръвта от раните ми
странни знаци, които пламваха 
 
в трептящите лъчи на залеза
искрящи мълчаливо във водата,
като разсипано, пламтящо злато
бляскаше реката,  
 
и колко топла бе земята,
като уханна пита във душата ми
извадена от жарката й фурна
истината все тъй жадно ме примамваше, 
 
а аз вървях все по-напред, все по-нататък,
и колко близка бе пред мен далечината,
как плаха бе и звънка тишината,
в която търсещ себе си, отчаян се изгубих... 
……………………………..
 
Под сянката на Явора 
 
Пробягват спомени
под сянката на явора,
по клоните потрепват 
 
душите им отминали
и чувам гласовете им
да шепнат във кръвта ми. 
 
В сърцето се пробужда
родовият огън
и пламва в старото
кандило като
неказана молитва. 
 
Задушница -
на масата над хляба
се свеждат хората
и сенките. 
 
И мъртвите до живите
се хранят -
невидими едни за други. 
 
А нечия душа
от другите прокудена
във сянката разлистена - 
 
проплаква
и Яворът над нея
не спира да повтаря:
- Лора, Лора... 
 
Явора Стоилова

  
 .
 
 
 

 

Прочетено 221 пъти Последна промяна от Четвъртък, 21 Октомври 2021 14:44
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…