Какво ни разказа някога преподавателят ни по чешки Янко Бъчваров, светла му памет.
Назначават наш нов посланик за Ватикана (много преди 1989 г.). Работният език в папската държава е латински, но човекът не го знае, както може да се предположи. Предстои връчването на акредитивните му писма.
И тъй, когато се яви пред папата, посланикът трябва първо да каже: „Аве, сантисимус патер“ („поздрав, светейши отче“). Папата казва следващата фраза от протокола, на което посланикът трябва да отговори: „Документас хабемус“ („имаме документи“).
Посланикът е притеснен от срещата с толкова високопоставена личност и в объркването си изтърсва „аве, сантисимус матер“ („поздрав, светейши майко“). Папата бащински го поправя: „Патер, патер“. Нашият човек обаче, все още стресиран, кара по протокола: „Документас хабемус“.
Настава тихо веселие.
increase font size
