11-о издание представя любопитни и трогателни истории за дървета от 14 държави на възраст от 60 г до 1000 години.
На 22 февруари 2021 г. започва последната седмица за гласуване в европейския конкурс, който търси любими дървета и историите, които ги свързват с хората и те завинаги остават в сърцата и спомените им.
Онлайн гласуването, чрез което се избира „Европейско дърво на годината”, продължава до 28 февруари на интернет страницата www.treeoftheyear.org.
В 11-о издание на конкурса любопитни, усмихващи и трогателни истории разказват дървета от 14 държави на възраст между 60 и 1000 г. Всяко от тях е намерило своето място в живота на хората като важен член на общността им, свидетел на исторически събития, участник във веселби, празници и обичаи, пазител на тайни, лични преживявания и случки.
До момента 14-те финалиста са събрали над 425 хил. гласа от природолюбители и съмишленици на идеята от Европа и други части на света.
Тази година България се представя от Старата черница във Велики Преслав, която от 450 години е безмълвен наблюдател на живота на преславяни, любимо място за срещи, отдих и събития.
Сред многобройните истории, на които дървото е станало свидетел през вековете, една случка е свързана с преминаването на Стефан Караджа и неколцина хайдути през Преслав по пътя им към Котленския Балкан.
Тогава войводата не само че успява с хитрост да се спаси от преследващия го Али Ефенди, началник на вилаета, а и го прави за смях пред аскерите му и цялото население, като отсяда кръчмата, която тогава се е намирала срещу самия конак, и в чийто двор по онова време е растяла черницата.
И тази година конкуренцията е силна, като за момента българското дърво се подрежда на 7-о място в класирането с 24346 гласа.
Съгласно условията на конкурса след 22 февруари броят на подадените гласове ще бъде скрит, за да се запази победителят в тайна до официалното му обявяване.
Във временното класиране преди скриването на гласовете с над 64 хил. гласа води хилядолетният дъб в Летина, Испания, около който се твърди, че в миналото са танцували и празнували вещици.
Той е следван от древния чинар в Русия, който е вдъхновявал с красотата си писателя Александър Бестужев-Марлински.
Чехия се представя с Ябълката при Лидманови. Ябълката в градината на кръчмата на Лидманови в Маховска Лхoта безмълвно наблюдава историите на хората. Тя е била свидетел на началото на много любовни истории, на първи срещи и сватби, на тържества и тъжни събития.
За хората в чешката провинция овошките са символ на традицията – много от тях имат ябълкови дървета в дворовете си и берат плодовете им за щрудел, сок или ябълкова ракия.
Но ябълката при Лидманови освен това е наистина едно европейско дърво, за което свидетелства фактът, че нейният сорт „Ренета бленъм“ е култивиран в родното място на Уинстън Чърчил.
Най-старият жител на Медулин, Истрийска Жупатия, Хърватия е дървото Южна копривка (Cеltis Australis L.), което е на 115 г. Тя се намира на Градския площад, който винаги е оживен, с пазара, танците и традициите от стари времена, като Карнавала с изгарянето на принца или Ритуала на майските кражби.
Чинарът в Куринга, област Калабрия, Италия, който е на 3-о място във временното класиране, е разположен на много необичайно място: с изглед към Тиренско море, той се издава над малък поток.
От висотата на своето величие този пазител сякаш с любов наглежда гората. Смята се, че е засаден от монаси базилианци, пристигнали в Калабрия преди повече от хиляда години и построили скита на Сант’Елия, но стволът му вероятно е дори по-стар.
Неговият дънер е изцяло кух и хралупата му е широка повече от 3 м – всеки, влязъл в нея, има усещането, че се намира в невероятна дървесна пещера. Заради огромната си обиколка днес това е най-големият чинар в Италия.
Дървото на Юда на църковния хълм в Мейкут, Унгария е засадено през 1750 г. от францискански монаси от Суботица на хълм от северната страна на църквата, която е била строена в селото по това време.
Цяло чудо е, че този средиземноморски вид (Див рожков (Cercis Siliquastrum L.) е все още жив там. Разцъфналите му напролет цветове предизвикват възхищение у всички и са се превърнали в символ на селището.
Липата на св. Йохан Непомук в Полша е също сред номинираните. Според древен полски обичай, когато се родяла дъщеря в семейството, се засаждала липа.
Ето как е била засадена тази липа преди 170 години, или пък може би е било по заслуга на птиците? Тя се издига в края на селото, близо до полята на Дулча Вьелка, Подкарпатска област. Тъй като нищо не е препречвало пътя на развитие, е успяла да разпери клоните си широко (на 25 м).
Превърнала се е в благодетелка, даряваща със сянка полските работници, в място за отмора на пътешествениците, и в източник на нектар за пчелите. А намиращият се в близост храм на свети Йоан Непомук придава магическо усещане на мястото.
Древният дъб в Дърнава, Словакия расте в непосредствена близост до мястото, където се е намирал известният железарски завод на граф Андраши в Дърнава.
Именно тук през 40-те години на миналия век са били отлети конструктивните части на прочутия верижен мост „Сечени“ в Будапеща, поради което селището получава прозвището „Kis Pest“ – „Мала Пеща“.
Днес дървото е една от спирките по екопътеката по стария търговски път и е неразделна част от селото от поколения насам. За този непоклатим дъб се споменава в общинските хроники още през 1670 г.
Кое ще бъде „Европейско дърво на годината“ за 2021 г. и как се подреждат неговите подгласници ще стане ясно на церемония по награждаване на 17 март.
Тази година тя ще се проведе онлайн, като част от конференцията „Засаждаме своето бъдеще“, под патронажа на евродепутатите Лудек Нидермайер и Михал Визик. Съорганизатори на събитието са Европейската организация на собствениците на земи (ELO) и министърът на външните работи на Чехия Томаш Петржичек.
increase font size
