All for Joomla All for Webmasters
Край на неразградимите полиетиленови торбички в Австрия от 2020 г.
Кои са най-вредните съставки в тях за здравето, особено на децата и какво причиняват?
Правителството на Австрия одобри през декември 2018 г. забрана за производство и ползване на повечето полиетиленови торбички, които не са напълно разградими. Мярката влиза в сила от началото на 2020 г.
 
Също се очаква да има забрана на микропластмасови частици в козметиката и препаратите за почистване, ако ЕС не излезе с решение по въпроса преди 2020 г.
Прогнозите са за, че мярката ще намали между 5 000 и 7 000 тона пластмасови отпадъци всяка година. 
 
Австрия налага по-строги мерки в сравнение с изискванията на ЕС. Така Виена се присъедини към Париж и Рим, които въвеждат забрана на найлонови торбички, които не са биоразградими.
А ето как пластмасовите продукти влияят на здравето на хората, и особено на децата. Доклад на  Американската академия по педиатрия сочи, че както използването на повече от 10 хил. добавки, които се добавят дирекно в храните за подобряване на цвят, мирис, вкус, микробиологична стабилност, така и влагането на т.нар. непреки добавки, свързани с технологичния процес на производство на опаковките ( пластмаса, лепило, боя, хартия, картон и др.) крият сериозни рискове за здравето, особено на децата, посочва сп."Практическа педиатрия".
 
Според тях най.-голямо притеснение будят следните добавки:
 
1.Бисфеноли – използват за заздравяване на пластмасовите опаковки и метални кенчета. Попадайки в организма действат като естрогени и потенциално могат да доведат до по-ранен пубертет, намалена фертилност , увеличаване на телесните мазнини. А също така да окажат негативно въздействие върху нервната и имунната система на подрастващия организъм. Въпреки, че Бисфенол А вече е забранен за производството на бебешки бутилки и чаши, той все още се използва при редица други продукти. 
 
2.Фталати –представляват естери, които се използват с цел увеличаване гъвкавостта и дълготрайността на пластмасите. Попадайки в организма влияят върху развитието на гениталиите ( при момчетата), крият риск от затлъстяване и допринасят за сърдечно-съдовите заболявания. 
 
3. Перфлуоро –алкални химични вещества. Откриват се основно в хартиените и картонени опаковки. Свързват се с понижен имунитет, ниско тегло при раждане на бебето и намалена плодовитост в последствие. Имат негативно действие върху щитовидната жлеза, метаболизма, храносмилането, развитието на мозъка, мускулите и костите. 
 
4.Перхлорат (калиев)- добавя се към някои опаковки за суха храна с цел контрол на статичното електричество. Нарушава функциите на щитовидната жлеза и забавя развитието на детето. 
 
5. Изкуствени оцветители – използват се масово в детските хранителни продукти. Асоциират се със състояние като дефицит на вниманието и хиперактивност.  Проучванията, цитирани в доклада категорично доказват, че изключването на изкуствените оцветители от хранителния режим на децата, страдащи от хиперактивност намаляват проявите на това състояние.
 
6. Нитрити –използват се основно за консервиране и подобряване на цвета на месото и преработените местни продукти. Оказват влияние върху производството на тиреоидни хормони и способността на кръвта да доставя кислород в тялото. Пряко се асоциират с риска на рак на стомашно-чревния тракт и засягане на нервната система.
Прочетено 420 пъти Последна промяна от Събота, 02 Март 2019 21:54
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…